Решение № 230 от 30.06.2022, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 243/2022
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 30.06.2022
- В сила
- 07.08.2024
- Състав
- Мария Велкова, Боян Пенев Войков, Галина Магардичиян
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16, ал. 1, т. 5, 6 и 7 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 16, ал. 1, т. 5, 6 и 7 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 16, ал. 1, т. 5, 6 и 7 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 230 гр. Русе, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария Велкова
Членове:
Галина Магардичиян
Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20224500500243 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "ФОН СК" ООД, ЕИК 117563723 , със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“ № 19, против Решение № 260659/17.12.2021 г. на РС – Русе по гр.д. № 1712/2020 г. в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Й.И.А.., ЕГН:
**********, сума, представляваща разликата над 45 000 лв. до 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпилата вследствие на трудова злополука от 15.11.2018 г. смърт на Л.Л.Г., ЕГН: **********, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на И.Л.Г., ЕГН:
**********, чрез нейната майка и законен представител Й.А., сума, представляваща разликата над 70 000 лв. до 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпилата вследствие на трудова злополука от 15.11.2018 г. смърт на Л.Л.Г., ЕГН: **********, и изцяло в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на И.Л.Г., ЕГН:
**********, чрез нейната майка и законен представител Й.А. месечна издръжка в размер на 150 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, претърпени от настъпилата вследствие на трудова злополука от 1
15.11.2018 г. смърт на Л.Л.Г., ЕГН: **********.
Жалбоподателят счита обжалваното решение в обжалваните части за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Алтернативно, само в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в полза на И.Г. в размер на 150 лв. месечно, счита решението за недопустимо. Съдът игнорирал наведените в отговора на исковата молба възражения, касаещи предела на обезвреда на претърпените неимуществени вреди, който следвало да се ограничи само до преките и непосредствени такива, а не за предполагаеми и бъдещи такива за неопределен период, нито косвено свързани с увреждането, които биха могли да бъдат резултат и на личностни особености, нагласи и лично поведение, включително и бездействие на пострадалите. Обезщетението на И.Г. за неимуществени вреди било редуцирано само с определения в размер на 25% процент на съпричиняване, но не и с изплатения размер на застрахователно обезщетение в размер на 42 840 лв. и по това искане нямало произнасяне. Не било обсъдено възражението за неоснователност на претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на месечна издръжка, предвид на факта, че тази ищца получавала наследствена пенсия, като най-малкото обезщетението следвало да се редуцира съобразно процента на съпричиняване и намали с получаваната пенсия. Неправилно била определена констатираната от съда степен на груба небрежност, доколкото поредицата от извършените от починалия Л.Г. действия обосновавали значително по-висок процент на съпричиняване. Работникът се качил необезопасен, без поставени лични предпазни средства (ЛПС), които демонстративно отказал да постави, като работникът самоволно предприел действия на изкачване – без разпореждане от техническия ръководител и дори без неговото знание. Необсъдено било и „фрапиращо безотговорното поведение“ на пострадалия при изкачване на платформата при изкачване на платформата, напълно неадекватно на ситуацията, като така той бил обективно лишен от възможност за спонтанна реакция и защита, а вниманието му било ангажирано във видео заснемане и разговори с ищцата. При определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът се основал изцяло върху показанията на поисканите от ищците свидетели, без на практика да ги цени през призмата на чл. 172 ГПК, и интерпретирал неправилно комплексните съдебни психиатрични и 2 психологични експертизи чрез извадени от контекста фрази. Не били съобразени показанията на св. Г., която заявявала, че първоначално между Й.А. и Л.Г. съжителството било „спокойно и без скандали“, но впоследствие признала, че имали обичайните противоречия и спорове. Показанията на св.
А.Ф.С. били неоснователно изключени, макар че имал преки впечатления от отношенията между Л.Г. и ищцата Й.А. от преди 7-8 години, когато живели и работили заедно, общували интензивно. Показанията на св. П.П., който живял с починалия Г., също не били кредитирали досежно заявеното от него, че присъствал на спорове и неразбирателство между Г. и тази ищца. Това се потвърждавало от майката на ищцата – св. А., която разказала за наличието на спорове, нередовно получаване на възнаграждение и задлъжнялост на Г., както и поемането на негови задължения от ищцата А.. Тези обстоятелства не били преценени от съда съобразно чл. 52 ЗЗД. Съдът не ценил психологичните и психиатрични експертизи относно това, че продължителността на душевните страдания на ищците са преодолими, ако бъдат обезпечени с психологична подкрепа, като неправилни били изводите, че майката била направила всичко възможно, които били в пълно несъответствие с фрапиращото бездействие на А. да ангажира психологическа помощ както за себе си, така и за детето си, за да преработят травматичното събитие като потърси специализирана помощ, за каквато е била насочена. Не ставало ясно къде била границата на преките вреди, които не зависели от волята и личното поведение на пострадалите. Без никаква опора в доказателствата съдът формулирал изводи, че ищците ще търпят страдания до края на техния живот, както и че периодът, през който ще се понасят вредите от загубата, ще е дълъг. По отношение на малолетната И.Г. съдът неправилно приел още и че нейните вреди били по-големи от обичайните, макар и в КСППЕ да е било констатирано, че детето приело загубата на баща си и говорело свободно по темата, а основните му тревожности били за неговата майка. Липсвало причинно-следствена връзка между причинените душевни страдания и проявилите се здравословни и физиологични проблеми на И.Г.. Не били обсъдени възраженията за съпричиняване и представените доказателства, че на починалия Г. са били представени ЛПС, което се потвърждавало от свидетелските показания, въпреки отсъствието на писмени доказателства за това. Поради това не било правилно заключението, че работодателят не изпълнил основното си 3 задължение за индивидуална защита – да представи ЛПС. Неправилен бил изводът, че работниците не били обучени за работа с подвижните платформи, тъй като им били провеждани ежедневни инструктажи. Не било отчетено обстоятелството, че починалият Г. самоволно заел мястото на работника И.Т., който трябвало да се качи на люлката, без разрешението и знанието на техническия ръководител. Изводът на районния съд, че Г. бил допуснат от техническия ръководител, бил необоснован. Съдът не обсъдил приетата по делото съдебна техническа експертиза, според която ако пострадалият използвал ЛПС, включително и предоставения му колан с въжета и закопчалки, по време на злополуката, това би намалило или избегнало характеристиките на удара. Съдът не допуснал поискания разпит на свидетел по делегация в Германия. По отношение на иска за имуществени вреди, предявен от И.Г., жалбоподателят счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Искът бил предявен като такъв за заплащане за обезщетение, който бил различен от иска за издръжка по СК, по какъвто всъщност се произнесъл съдът. В условията на евентуалност счита иска за неоснователен.
Като обезщетение можело да се претендира само разликата между получаваната пенсия и необходимата издръжка на детето. Съдът посочил само, че издръжката било самостоятелно право на детето и задължение на родителя, което при настъпилата смърт не можело да бъде осъществено и следвало да се обезвреди. Липсвало произнасяне относно размера на средствата, достатъчни за обичайните нужди на дете в тази възраст, не съобразил и това каква част от издръжката следвало да се поеме и от преживелия родител. В настоящия случай получаваната наследствена пенсия компенсирала изцяло даваната от починалия Г. издръжка. Необяснимо било също така защо съдът не редуцирал дължимата издръжка с установения от него процент съпричиняване на трудовата злополука. Моли за отмяната на решението в обжалваните части и за постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени съобразно посочените в жалбата размери. Евентуално прави искане за обезсилване на решението в частта му за иска за обезщетение за имуществени вреди, присъдено в полза на И.Г.. Претендира разноски. В съдебно заседание прави възражение срещу присъждането на адвокатски хонорар в полза на процесуалния представител на ищците на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв, тъй като жалбоподателят превел в полза на ищците обезщетение съобразно необжалваната от него част на първоинстанционното 4 решение и не били налице предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, защото ищците разполагали със средства да заплатят адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите страни Й.И.А.., ЕГН: **********, и И.Л.Г., ЕГН:
**********, и двете с адрес гр. Русе, ул. „Б.В.“ № 23, вх. 2, ет. 1, ап. 2, чрез адв. П.И. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Х.А.“ № 31, ет. 2, в законоустановения срок са депозирали отговор на жалбата, с който считат същата за неоснователна. Неоснователни били оплакванията за недопустимост на решението в едната от обжалваните части, тъй като липсвало процесуално нарушение от категорията на неотстранимите, които да водят до съществено несъответствие между искане и решение. В настоящия случай не било така, доколкото от мотивите на решението, както и от съпоставката между искане и петитум, се установявало противното на твърдяното. Освен това съдът бил този, който следвало да определи правната квалификация на иска. Неоснователно било оплакването, че съдът не се произнесъл по всички доводи на ответника. Определяне на размер на обезщетението, който не съответствал на становището на страната, не било равнозначно на непроизнасяне на направено възражение. Съдът подробно е изложил кои действия на работника представлявали груба небрежност и кои действия на работодателя били нарушение на правилата за безопасност.
Съдът е коментирал показанията на свидетелите и на двете страни, а не е подходил тенденциозно, отчитайки само тези на ищците. Коментирал е и показанията на св. А.С., като правилно приел, че същите били противоречиви, необективни и за период, далеч предхождащ инцидента. Правилно съдът кредитирал показанията на свидетелите относно търпените от тях неимуществени вреди, както и е дал правилна оценка на установеното от съдебните психиатрични и психологични експертизи. Въпреки липсата на граждански брак между Й.А. и Л.Г., те са живеели като семейство заедно с дъщеря си И.. Последната е била обичано дете, като имала по-силна връзка с баща си, с когото се забавлявали, имали любими занимания, като не се установявало да е имало отчужденост, студенина или други негативни чувства. Животът и на двете ищци бил променен коренно – като битови отношения двете оставали на масата, в дома, като социални контакти – изолирали се от средата си, отказвали контакти, затваряли се в себе си, в училище И. имала затруднения с успеха, като перспектива и двете не приемали живота си без Г. и не били състояние да продължат по нов път.
5
Финансово следвало да разчитат на помощта на близки, тъй като издръжката, давана от Г., била основна за семейството. Това не можело да се преодолее, въпреки че майката правела всичко възможно – посещавала психологически консултации, медицинска помощ, стремяла се да подкрепя максимално детето си. Загубата била огромна и не можела да се преодолее до края на живота на двете ищци. Неоснователно било оплакването за неправилното приложение на чл. 52 ЗЗД, доколкото съдът е посочил, че вредите са настъпили само и единствено от смъртта на Г. и е обосновал с това обстоятелство определените размери на обезщетенията. Неоснователни са твърденията, че вредите от загубата на родител или партньор не били извънредни, тъй като това била най-тежката загуба заедно със загубата на дете. И двете ищци страдали, всяка по свой собствен начин, като тези изводи не били житейски, а изводими от събраните по делото доказателства. Неоснователни били оплакванията за несъобразяване на изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като в исковата молба това било посочено. Претендираните вреди в размер на 200 000 лв. в полза на И.Г. били определени след приспадане на платеното обезщетение в размер на 42 840 лв. Определените от първоинстанционния съд обезщетения били законосъобразни и обосновани, като районният съд отчел всички обстоятелства, обуславящи размерите им. Те били съобразени с възрастта на ищците, всички усложнения, които са претърпели и ще продължат да търпят, с вида и интензитета на страданията и усилията, които следвало да полагат, за да ги преживеят, с неизвестността, която ги очаква, особено за И.Г., която била на 9 години при загубата на баща си и щяла да завърши училище и създаде семейство, без баща да е наоколо. Страданието не може да бъде измерено количествено, но определеното обезщетение било в размер на 12 годишни средни работни заплати за Й. и 16 годишни средни работни заплати за И.. Тези периоди били много по-малко и от половината от предполагаемия период на живот, през който ищците щели да търпят страдания, поради което били обективни и справедливи. Въззивникът навел твърдения за допуснати от работника нарушения на правилата за безопасност, но премълчал допуснатите от него нарушения. Правилно и допустимо се явявало решението в частта за имуществени вреди под формата на месечна издръжка в полза на И.Г.. Последната е загубила баща си, който, съгласно СК, бил длъжен да се грижи за своето ненавършило пълнолетие дете и да обезпечи издръжката му до навършване на 18-годишна възраст. Със загубата 6 на баща си И.Г. била лишена от свое законно право като дете да бъде отглеждана и издържана от родителя си. Моли за потвърждаване на решение в обжалваната част, като претендира разноски.
Разпечатката съдържа 23 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/267a5539-4bba-4286-8234-134d8d1c2e46