Определение № 1317 от 16.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1317 гр. Варна, 16.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова като разгледа докладваното от Албена Славова Частно наказателно дело № 20263110202540 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството по делото е по реда на чл.243, ал.4 от НПК и е образувано въз основа на постъпила жалба от Д. Ч. в качеството му на управител на „Д. Б.”ЕООД, чрез адв. П. Н., срещу Постановление на прокурор при ВРП от 24.04.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 170/2024 г. по описа на ОСлО ОП – Варна /образувано като ДП № 126/2015 г. по описа на ОД на МВР-Варна/ .

С обжалваното постановление, прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1 т.1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, като е приел, че не са събрани доказателства, които да сочат извършено престъпление от общ характер и в частност престъпление по чл. 210 ал.1 от НК.

Недоволен от акта на ВРП е останал управителят на ощетеното юридическо лице, който е депозирал жалба срещу постановлението за прекратяване. В жалбата се твърди, че формираното от ВРП становище е необосновано и незаконосъобразно, с оглед на което се иска същото да бъде отменено.

Като съобрази, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимeн субект, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След като се запозна с материалите по делото, въз основа на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, съдът установи от следното:

Досъдебно производство № 126/2015 г. по описа на ОД на МВР-Варна е образувано на 13.07.2015 г. и водено срещу И. И. за това, че в периода от 14.09.2007 г. до 31.10.2014 г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Л. Д. С. и Д.

Х. Ч. в качеството им на управители на „Д. Б.”ООД, гр. Варна, че е длъжностно лице от ДЗЗД „Р. и К.” и в качеството на такова поема ангажимент, че ще смени статута на земеделската земя на парцели в землището на ***, съставляващ новообразуван имот № *** с площ на имота 10450 декара и с това причинил на юридическото лице имотна вреда в размер на 48063 лева, като причинената вреда е в големи размери и деянието е извършено повторно в немаловажен случай – престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 и т.5 вр.

1 с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

С постановление от 21.11.2016 г. на прокурор при ВРП е прекратено досъдебното производство. Прокурорският акт е отменен като необоснован и незаконосъобразен c Определение № 2565/27.12.2016 г. по ЧНД № 6426/2016 г. на PC Варна, потвърдено от Окръжен съд - Варна с Определение от 21.02.2017 г. по ВЧНД № 118/2017 г.

Последващото прекратяване на досъдебното производство е с постановление от 17.10.2023 г. като актът е отменен с Определение № 522/30.03.2024 г. по ЧНД № 223/2024 г. на PC - Варна, потвърдено от Окръжен съд - Варна с Определение от 18.03.2025 г. по ВЧНД № 337/2025 г.

С Постановление от 02.04.2025 г. на Окръжна прокуратура - Варна, наблюдаващият прокурор е отведен като е определен друг такъв.

С Постановление на Окръжния прокурор при ВОП от 25.11.2024 г. разследването е възложено на следовател при ОСлО- ОП – Варна, съответно е преобразувано в ДП № 170/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна.

Въз основа на материалите по досъдебното производство на 14.10.2025 г. във ВРС е внесен обвинителен акт срещу И. В. И. за извършено престъпление по чл. 210 ал. 1 т.1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 209 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

С протоколно определение № 826/16.02.2026 г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ВРП за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с констатирани противоречия и неясноти относно фактите, описани в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, както и преценка за наличието на предпоставки за отвеждане на прокурора, внесъл обвинителния акт по чл. 29 ал. 1 т. 7 вр. т. 3 от НПК.

След връщане на делото на ВРП, не са извършени последващи процесуалноследствени действия, съотв. производството е прекратено с обжалваното постановление от 24.04.2026 г.

Въз основа на събрания доказателствен материал в хода на разследването, се установява следната фактическа обстановка:

На 04.07.2007 г. свид.Л. С. и свид. Д. Ч., управители на „Д. Б." ООД, купили от името на дружеството недвижим имот - нива с площ 10 450 кв.м., представляваща поземлен имот № ***, намиращ се в местност ***. Целта им при купуване на имота била да променят статута на земеделската земя и да построят върху него производствена база.

Във връзка с покупката на имота св. С. и св. Ч. ползвали услугите на свид. Т. Т..

Впоследствие свид. Т. им препоръчала за дейността по промяна на статута на земята да се обърнат към

Р. Д. и И. И., които помещавали един офис и се занимавали с посочените услуги. Свид. Ч. и свид. С. провели няколко срещи с Д. и И., на които обсъдили въпросите, касаещи евентуален договор за поръчка.

На 14.09.2007 г. свид. Л. С., в качеството на представляващ „Д. Б.”ООД – Варна, сключила договор за поръчка с ДЗЗД „Р. и К.". Според договора дружеството поемало ангажимента да смени статута на земеделска земя. Срокът за изпълнение на договора бил четири месеца, а цената за изпълнение на поръчката 20 377 лв. От страна на изпълнителя договорът бил подписан от И. И..

Съпругът на обв. И. – св. Р. И. бил съдружник в ДЗЗД”Р. и К.” и собственик на ЕТ „В. Г. – Р. И.”. Обвиняемата извършвала посредническата дейност от името на 2 двете фирми.

На 08.10.2007 г. Л. С. упълномощила от името на представляваното от нея юридическо лице Р. Д. с правото да я представлява пред всички учреждения, да осъществява всички фактически и правни действия във връзка с промяна предназначението на земеделска земя, представляваща имот в землището на с.Т..

В края на 2008 г. на св. Д. й направило впечатление, че обв. И. има чести посещения от граждани с претенции да им бъдат върнати заплатени на обвиняемата парични суми във връзка с възникнали със същата мандатни отношения. Поради посочените причини, св. Д. настояла обв. И. да напусне офиса и съобщила на свид. Т. съмненията си за некоректно поведение на И. спрямо съконтрахенти, вкл. предложила на същата да уведоми свид. С. за това. През 2009 г. обв. И. напуснала офиса, в който се помещавала и св. Д.

Впоследствие през същата година обв. И. се свързала със С., като я уведомила, че се е разделила със св. Д., но договорът за поръчка щял да бъде изпълнени от ЕТ „В.

Г.-Р. И.". Информирала С., че фирмата е собственост на съпруга й .

От приложената справка от ТД НАП - Варна е видно, че на 19.09.2008 г. И.И. е сключила трудов договор с посочената фирма, но поради данъчни задължения през 2010 г. ЕТ „В. Г." преустановила дейността си, с което бил прекратен и трудовият договор с обв. И..

През периода 2009 г.-2012 г. по искане на обв. И., във връзка със сключения договор за поръчка за промяна статута на процесната земеделска земя, свид. С. и свид.Ч. й предоставили различни парични суми, с общ размер от 48 063 лева, за което тя им връчвала квитанции към приходни касови ордери, издадени от ЕТ „В. Г. – Р. И.”.

Посочената сума обаче не била осчетоводена като приход във фирмата на ЕТ”В. Г. – Р.

И.”. Пред свид. С. и свид. Ч. обв. И. заявила, че процедурата по промяна на статута следва да приключи през мес. април 2012 г. В посочения период свид. С. и свид. Ч. нееднократно поискали от обв. И. отчет на дейността й и представяне на копията, които се намирали у нея от издадените документи във връзка с процедурата, като същата отказвала да удовлетвори исканията им с мотива, че документите се намират в съответните органи. До края на 2013 г. обв. И. представила на свид. С. и свид. Ч. следните документи:

Становище от РИОКОЗ - Варна

Скица на имота заверена от ВиК-Варна;

Становище от ВиК-Варна;

План-схема за комуникационно-транспортната мрежа на ПИ ***;

Скица-предложение на ПУП-ПЗ на ПИ ***;

Уведомително писмо от Министерството на околната среда и водите.

В началото на 2013 г. И. прекъснала контактите си със свид.С. и свид. Ч.. След като многократно търсили обвиняемата безуспешно, С. и Ч. упълномощили адв. Р. К. да извърши проверка на осъществената дейност по промяна на статута на имота им. В резултат на проучването, извършено от св. К., същата установила, че процедура по промяна на статута на земеделската земя не е започвала. Поради това управителите на „Д. Б." ООД изпратили официални запитвания до компетентните институции, на които получили съответните отговори.

В отговора на Областна Дирекция „Земеделие" изх.№АУ-42-407/16.12.2013г. било посочено, че в учреждението не е постъпвала преписка за промяна 3 предназначението на земеделска земя в ПИ №***, поради което статутът й остава непроменен.

В отговора на Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" на Община Варна изх.№ АУ149576ВН 006 ВН/17.02.2014 г. било посочено, че в Кметство - Т. не е постъпило искане от „Д. Б." ООД за започване на процедура по промяна предназначението на земеделска земя и допускане изработването на ПУП за ПИ №*** по КВС на землището в с.Т..

В отговора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация" на Министерството на земеделието и храните с изх.№70-191/13.02.3014 г. било посочено, че Комисията за земеделските земи не е постановила решение за промяна на предназначението на имот №*** в землището на с.Т., тъй като в Министерството на земеделието и храните не е постъпвала молба от „Д. Б." ООД за провеждане на процедура за промяна предназначението на земеделска земя.

В края на м. август 2014 г. свид. С. и свид.Ч. уведомили И., че им е известно, че процедурата за промяна на статута на имота не е започнала. Тогава тя заявила, че може да изпълни поръчката до 31.10.2014 г. С. и Ч. поискали да бъде подписано допълнително споразумение към договора от 2007 г. но обв. И. отказала. Вместо това изпратила на електронната поща на дружеството имейл, съдържащ декларация от името на ЕТ „В. Г.", в която се заявява, че промяната на статута на ПИ №*** ще приключи до 31.10.2014 г., в противен случай ще възстанови получената сума в пълен размер.

До края на 2014 г. процедура по промяна на статута на ПИ №*** собственост на „Д. Б." ООД не била инициирана, съотв. И. И. не възстановила до посочения период получената сума от С. и Ч..

Впоследствие св. С. и св. Ч. депозирали жалба до ВРП, към която били приложени копия на двадесет и шест „Квитанции към приходен касов ордер" на обща стойност 48 063 лв, като двадесет и три от тях били издадени от името на ЕТ „В. Г.", две - от името на ДЗЗД „Р. и К." и една - от името на Р.Иванов.

От изготвената в хода на наказателното производство експертиза е видно, че почеркът, с който са попълнени осемнадесет от тях, както и подписите положени върху тях принадлежат на обв. И. И.. Общата сума на квитанциите изготвени и подписани от обв. И. И. възлиза на 34 443 лв.

Издадените приходни касови ордери и квитанции към тях от И. И. са както следва:

На 08.07.2009г. е издаден приходен касов ордер № 12 за получена сума от 500 лв. за поет ангажимент по промяна статута на земята; квитанция към приходен касов ордер № 12 {без дата) за получена сума от 6110 лв. за поет ангажимент по промяна статута на земята;

На 14.09.2009г. е издадена квитанция към приходен касов ордер № 10 за получена сума от 72 лв. за поет ангажимент по промяна статута на земята;

На 28.09.2009г. е издадена квитанция към приходен касов ордер № 10 за получена сума от 204 лв. за поет ангажимент по промяна статута на земята; квитанция към приходен касов ордер № 11 (без дата) за получена сума от 72 лв. за поет ангажимент за промяна статута на земята;

- квитанция към приходен касов ордер № 12 (без дата) за получена сума от 4

4000 лв. за поет ангажимент по промяна статута на земята; квитанция към приходен касов ордер № 01 (без дата) за получена сума от 200 лв. за поет ангажимент по промяна статута на земята;

На 18.08.2010 г. е издадена квитанция към приходен касов ордер № 24 за получена сума от 1500 лв. за поет ангажимент по промяна статута на земята;