Решение № 22712 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22712 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110114539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, по предявени от „ТС“ ЕАД, ЕИК *******, против ответника Л. В. К., ЕГН **********, установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25285/2024 г. по описа на СРС, 175 състав. Исковете са по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ – за заплащане на цена на доставена и потребена топлинна енергия и цена на услуга „дялово разпределение“, както и по реда на чл. 422 ГПК на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение за забава (мораторни лихви) върху главните вземания.

Ищцовото дружество „ТС“ ЕАД твърди в исковата молба, че ответникът Л. В. К. е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, п.к. 1113, общ. И, ул. „Л“ № 13, етаж партер, апартамент, който е присъединен към абонатна станция на сградата и се намира в сграда – етажна собственост. На това основание ответникът се явява клиент (битов потребител) на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия (ОУ), изготвени от „ТС“ ЕАД и одобрени от КЕВР, публикувани в централни и местни ежедневници и влезли в сила без необходимост от изрично приемане от клиентите. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което ОУ от 2016 г. са влезли в сила спрямо него и имат силата на договор между страните. Ищецът излага, че в процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е доставял до имота на ответника топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, както и е извършвана услуга „дялово разпределение“ съгласно сключен договор за дялово разпределение за сградата. Начислявани са прогнозни месечни вноски по реда на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, а след края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки за топлинната енергия на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Въз основа на извършеното дялово разпределение и издадените общи фактури за процесните отоплителни сезони 2021/2022 г. и 2022/2023 г., за които са приложени общи и индивидуални изравнителни сметки, годишни отчети на водомери и справки за потреблението в сградата, ищецът твърди, че през процесния период до имота на ответника е доставена топлинна енергия на обща стойност 1 373,25 лв., за която не са 1 извършени плащания. Ищецът поддържа, че за процесния период ответникът дължи и сума за услуга „дялово разпределение“ в размер на 16,30 лв., начислена съобразно действащите общи условия и договорните отношения с фирмата за дялово разпределение, като дружеството се е суброгирало в правата на търговеца на дялово разпределение относно вземането за тази услуга. Твърди, че главните задължения за заплащане на доставената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение не са погасени в сроковете по ОУ от 2016 г., поради което на основание чл. 33, ал. 4 от тях и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е начислена мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 430,64 лв. за периода от 15.08.2022 г. до 15.04.2024 г., както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,26 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 15.04.2024 г. За посочените суми е подадено заявление по чл. 410 ГПК, по което по ч.гр.д. № 25285/2024 г. на СРС, 175 състав е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение. Със съобщение, получено от ищеца на 17.02.2025 г., съдът е указал възможността за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което в срок, на 26.04.2024 г., е предявена настоящата искова молба.

Въз основа на изложеното ищецът моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи следните суми: 1 373,25 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.04.2024 г. до окончателното плащане; 430,64 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2022 г. – 15.04.2024 г.; 16,30 лв. – главница за услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.04.2024 г. до окончателното плащане; 7,26 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга „дялово разпределение“ за периода 16.07.2021 г. – 15.04.2024 г., както и да му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. В. К., чрез процесуален представител адв. С. С., е подал писмен отговор на исковата молба. На първо място ответникът прави възражение за нередовност на исковата молба, като сочи несъответствие между посочената цена на иска – 3 217 лв. и сбора на сумите, посочени в петитума – 1 827,45 лв. (главници и лихви). Счита, че това несъответствие е основание исковата молба да бъде върната като нередовна, тъй като не ставало ясно за каква точно сума ищецът предявява исковете и така било затруднено правото на защита на ответника. По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е налице облигационно правоотношение между него и ищеца по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот. Излага подробни правни аргументи по чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, като поддържа, че страна по договора за доставка на топлинна енергия по силата на закона е собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота, както и евентуално трето лице при изричен или презюмиран договор. Оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот през процесния период, както и да е страна по договор за доставка на топлинна енергия, включително чрез откриване на индивидуална партида. Ответникът оспорва и претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия. Позовава се на Общите условия от 2016 г., цитира чл. 32 и чл. 33 от тях и твърди, че при начисляване на топлинна енергия по прогнозни вноски е приложим чл. 32, ал.

3 ОУ, който предвижда издаване на обща фактура след изравнителната сметка. Сочи, че общите фактури за съответните отоплителни сезони са издадени през м. юли 2022 г. и м. юли 2023 г., след изтичане на 45-дневния срок от края на отчетния период, поради което клаузата за забава по чл. 33, ал. 4 от ОУ не можела да намери приложение. Според ответника, в тези случаи, на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да изпадне в забава, е необходима покана от кредитора, каквато не била отправяна и не била доказана по делото. Твърди още, че по делото няма фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ, издадени изрично на негово име. Отделно ответникът оспорва начисляването на мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение, като сочи, че в Общите условия на ищеца не била предвидена изрична 2 уговорка за начисляване на лихви върху тези суми. При липса на уговорен падеж длъжникът изпадал в забава само след покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, каквато не била доказана. Ответникът правии възражение за погасяване по давност на процесните вземания – както за главниците, така и за лихвите, позовавайки се на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК, като твърди, че вземанията на топлофикационното дружество представляват периодични плащания, за които е приложима тригодишната погасителна давност. Поддържа, че издаването на общи фактури не променя нито характера, нито началния момент на давността, а нова давност би могла да започне да тече само при новация по чл. 107 ЗЗД, каквато не е налице.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, том XI, дело № 1712/2004 г., и Нотариален акт за продажба № 48, том XXVII, дело № 4795/1965 г., от които се установява правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се в партерния етаж на къща/сграда в гр. София, район „И“, ул. „Л“ № 19 (стар номер), състоящ се от една стая, хол, кухня, антре, баня-тоалетна и тераса, заедно с избено помещение и идеални части от общите части и поземления имот, като в по-късния акт за ипотека изрично е индивидуализиран имотът с актуален административен адрес „ул. Л“ № 13 и се сочи, че ипотеката се учредява и от ответника Л. В. К., в качеството му на собственик на имота.

Представено е и решение на Софийски градски съд от 25.11.1996 г. по гр.д. № 5351/1993 г., с което в производство по съдебна делба процесният апартамент е поставен в дял на ответника Л. В. К., като същият е осъден да заплати на останалите съделители съответните парични уравнения, от което следва, че към 1996 г. ответникът придобива правото на собственост върху имота в режим на индивидуална собственост.

По делото е приет и Акт за разпределение на кубатурата и Удостоверение за идентичност на имот, издадени от „ТС“ ЕАД, от които се установява, че апартаментът, находящ се в партерния етаж на сградата на ул. „Л“ № 13, е въведен в информационната система на дружеството като ап. 2, вх. 1 с абонатен № 36564, заменен при актуализация на софтуера с инсталация № 4000358736, както и че имотът по нотариалните актове е идентичен с този, по който е открита партида при ищеца.

Приета е и Молба-декларация (Образец М1) за откриване на партида, подадена до „ТС“ ЕАД, в която за абонатен № 36564 и адрес ул. „Л“ № 13, вх. 1, ап. 2 е декларирано искане за откриване на партида за топлоснабдяване за битови нужди, като е посочено, че имотът ще се ползва за жилищни нужди, както и са изложени данни за броя на членовете на домакинството и начина за заплащане на топлата вода.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТС“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на дружеството и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., в които са уредени правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, включително системата на прогнозни вноски и изравнителни сметки, сроковете за плащане (45-дневен срок след изтичане на периода) и правото на продавача да начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за неизплатените в срок задължения по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ.

По делото са представени и приети: Обща изравнителна сметка за топлинна енергия за сградата, Индивидуални изравнителни сметки за имота на ответника за периодите 01.05.2021 – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 – 30.04.2023 г., годишни отчети на индивидуалния водомер за топла вода, както и справки за общото потребление на сградата (топлинна енергия по топломер, за сградна инсталация, за БГВ, за отопление на имотите; отоплителни градусо-дни; отопляем обем на сградата и др.). В индивидуалните сметки за имота на ответника е отразено, че през отчетните периоди са потребени количества топлинна енергия 3 както за БГВ, така и за отопление (вкл. от сградна инсталация), като на база на тези количества и действащите цени са формирани суми в лева, коригирани с прогнозно начислените суми, като крайният резултат е сума за доплащане.

Приети по делото са и Общи фактури № 1017015800/30.06.2022 г. и № 1024870585/30.06.2023 г., издадени от „ТС“ ЕАД за договорна сметка 2100422093, инсталация 4000358736, на името на ответника, за отчетните периоди 01.05.2021 – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 – 30.04.2023 г. В първата обща фактура за периода 2021/2022 г. е фактурирана доставена топлинна енергия (отопление и БГВ) на стойност 1 568,23 лв. с ДДС, като в приложена справка са посочени сторнираните прогнозни месечни фактури и кредитни известия, както и изравнителният резултат. Втората обща фактура за периода 2022/2023 г. отразява общо потребление на стойност 1 178,26 лв. с ДДС, с аналогична структура – прогнозни месечни фактури, кредитни известия и крайно дължима сума.