Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 24.03.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1610/2025
Вид
Решение № 102
Подписан
24.03.2026
В сила
14.04.2026
Състав
Камен Георгиев Гатев

Цитирани разпоредби

  • чл.20ал · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пазарджик, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20255220201610 по описа за 2025 година взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление /НП/ №25-0340001188/ 17.11.2025г. на Началник група при ОДМВР Пазарджик, РУ С., жалбоподателят А. В. К., ЕГН ********** от гр.С.,ул.“К. Б. I “ №6 твърди, че постановлението е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено обжалваното постановление. Сочи доказателства и не претендира разноски.

За наказващият орган Началник група при ОДМВР Пазарджик, РУ С.

ОДМВР не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Не сочи нови доказателства.Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят А. К. не се явява лично в съдебно заседание.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в съвкупност,от фактическа страна прие за установено следното:

1

На жалбоподателя А. В. К. е съставен АУАН серия GA №4370955/ 18.09.2025г. от актосъставителя И. И., на длъжност „мл. автоконтрольор “ при РУ С., ОДМВР Пазарджик за това, че на 18.09.2025г. в 22.20ч. в гр.С.,ул.“...“ ,като водач на лек автомобил ...,лична собственост, ,движейки се по ул.“...“ пред №60 губи контрол над управляваното от него МПС, в резултат на което се отклонява вляво ,по посока на движението и удря намиращият се там паркиран автомобил в задна дясна част – ..., собственост на А.Й.М. от гр.С., ул.....Настъпва ПТП с материални щети по двата автомобила, описани в Протокол за ПТП.С обжалваното НП, е наложена на А. К. глоба в размер на 300лв. , на основание чл.179ал.2предл.4 ЗДвП за нарушение на чл.20ал.1 ЗДвП – водачът не контролира ППС,което управлява.ПТП.

Съдът, при съвкупна преценка показанията на свидетелите М. Д. и И. И., както Протокол за ПТП №2025-1037-51348-2/18.09.2025г., възприе следната фактическа обстановка:

На 18.09.2025г. вечерта,около 22.00ч. в гр.С., полицейските служители – св.И. И., на длъжност „мл. автоконтрольор“ и св.М. Д. били изпратени на проверка по сигнал за ПТП, при което движещ се автомобил е ударил друг паркиран на улицата автомобил.Свидетелите И. и Д. отишли на адрес на ул....“ №60, където ги чакали собственикът на ... и водачът на лек автомобил ... – А.

К..Последният обяснил, че при управление на лекия автомобил ... е изгубил контрол, тъй като се загледал в телефона си ,при което ударил паркирания на улицата лек автомобил ..., собственост на А.Й.М. .Същият настоявал да получи някакъв протокол за станалото ПТП, тъй като имал застраховка „Каско“.Свидетелят И. съставил Протокол за ПТП №2025-1037-513482/18.09.2025г.,който бил подписан без възражения и от двамата участници в ПТП.Били констатирани и съответните видими щети - преден ляв калник, предна броня и предно ляво колело и други по лек автомобил ...,както и задна дясна броня, задно дясно колело и други по лек автомобил ....Протоколът съдържа и схема на ПТП, според която участник 1 - движещ се автомобил ... се отклонява вляво и с предната си лява част блъска в задната дясна част участник 2 – паркиран лек автомобил ....

Тази фактическа обстановка се установи въз основа показанията на свидетелите М. Д. и И. И.,прецененени в съвкупност с Протокол за ПТП №2025-1037-51348-2/18.09.2025г.Св. И. заяви, че не си спомня подробности, 2 но поддържа констатациите по АУАН.Свидетелят Д. от своя страна изрично заяви, че жалбоподателят К. е признал вината си , обяснявайки,че е изгубил контрол върху управлявано от него МПС, тъй като е гледал в телефона си.

Няма причина да не бъдат кредитирани показанията на св.Д., който в случая е изпълнявал служебните си задължения, както и св.И..

Съставеният АУАН серия GA №4370955/ 18.09.2025г. е връчен лично на жалбоподателя,подписан от него без възражения, както и лично е подписал разписка за получаване на препис от акта.

При така събраните и обсъдени доказателства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на техните правомощия , съобразно чл.1.3.2 за актосъставителя и чл.3.9 за наказващия орган от приета Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/, при спазване сроковете на чл.34 ал.3 ЗАНН.АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по ЗАНН.

Конкретно, Съдът не споделя доводът на жалбоподателя ,че съставеният му АУАН не му е предявен, не е запознат с констатациите в него и не е имал възможност да възрази по него.Като беше отбелязано,видно и от самия АУАН серия GA №4370955/ 18.09.2025г.,същият е подписан без възражения от жалбоподателя , както му е връчен и препис – обстоятелство, удостоверено положен от него подпис в изрична разписка за получаване,която съдържа и уведомление, че може да направи допълни обяснения или възражения,както и че може в 14 дневен срок да отправи предложение за сключване на споразумение, съобразно разпоредбите на чл.43ал.1,4 и 5 ЗАНН.

Неоснователен е и вторият довод – за нарушение на срока по чл.52ал.1 ЗАНН.Тази норма визира инструктивен едномесечен срок, в който наказващият е длъжен да се произнесе по преписката.В случая този срок е нарушен, но съдебната практиката е категорична, че неспазването на този срок не е съществено процесуално нарушение.

На трето място счита жалбоподателят,че паркираният автомобил е бил 3 неправилно паркиран, поради което било невъзможно преминаването , като тези обстоятелства не са изследвани от полицейските служители.

Доказателства за такива фактически обстоятелства не са събрани по делото.В частност, от изчертаната схема на ПТП в ясно се вижда, че движещ се автомобил ... се е отклонил вляво от праволинейната си посока на движение ,след което с предната си лява част е блъска в задната дясна част паркиран лек автомобил ....При това, пред полицейските служители жалбоподателят е посочил и каква е причината, а именно – отклонение на вниманието му поради това, че е гледал в телефона си, а не препречване на пътя от неправилно паркирал автомобил.

Съдът не може да се съгласи и с довода, че посоченото от наказващия правно основание на чл.179ал.2 предл.4 ЗДвП не кореспондира с отбелязаното, че водачът не контролира ППС.Изложените от наказващия орган фактически обстоятелства съответстват именно на това правно основание – причинено е ПТП при нарушение на чл.20ал.1 ЗДвП ,като изрично е посочено и в какво се изразява това нарушение – не контролира непрекъснато управляваното ППС.

Съдът счита за неоснователен и аргумента за липса на материална компетентност на наказващия орган – „Началник група“ да издаде обжалваното постановление. Действително, не е посочено Началник на каква група е длъжностното лице Б.Б.Б..В същото време е отбелязано, че е упълномощен съобразно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР.В постъпило „Становище“ по жалбата е посочено,че Б.Б.Б. е старши инспектор, Началник на група „Охранителна полиция“ към РУ С..Пропускът в НП да се отбележи,че Б.Б.Б. е Началник на група именно на „Охранителна полиция“ към РУ С. според Съда не е съществен,тъй като няма съмнение, че има друго длъжностно лице, което може да е било началник на тази група или Б.Б.Б. въобще да не е бил Началник група към момента на издаване на обжалваното постановление.

Съдът намира обаче, че настоящият случай следва да бъде преценен като „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН,във вр. с §1т.4 ДР ЗАНН, какъвто изричен довод е изложен в жалбата. В този аспект, липсват каквито и да е съображения, изложени от наказващия орган.

Съдът счита, че следва да упражни правомощието си по чл.63ал.2 т.2 4

ЗАНН – да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Жалбоподателят А. К. е бил на 24 г. към момента на извършеното нарушение – възраст, която предполага сравнително малък житейски опит.

Според приета характеристична справка на РУ С., А. К. се ползва с добро име по местоживеене, няма криминалистични регистрации и не се движи в средите на криминално проявени лица. От приетата по делото Справка за нарушител/водач се установява, че А. К. до момента не е санкциониран с наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, а единствено с фишове – общо осем на брой, за периода 22.05.2021г. – 24.04.2025г. / по един ЕФ наказателното преследване е погасено по давност/. Касае се за сравнително леки нарушения, при това глобите по всички фишове ,вариращи в размери от 20лв. до 100лв. ,са платени. От значение е и обстоятелството, че още при пристигане на полицейските служители жалбоподателят на практика добросъвестно е признал вината си, заявявайки причината за ПТП, която очевидно само на него е била известна. Т.е. спомогнал е максимално за изясняване на фактическата обстановка. Причинените щети по двете МПС са минимални, като всъщност до съставяне на АУАН се е стигнало по настояване на собственика на паркирания автомобил, с цел да се снабди с протокол за ПТП.също така, от схемата на ПТП по приетия Протокол е видно, че на улицата наблизо липсват разположени други МПС,или други участници, които е могло да бъдат застрашени.

Съвкупността от цитираните смекчаващи обстоятелства налага извода, че извършеното от жалбоподателя К. нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на нарушение от този вид.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода от делото, неоснователна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски. Жалбоподателят К. от своя страна не претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.

Воден от горното и на основание чл.63ал.ал.2т.2 ЗАНН 5

Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление №25-0340-001188/ 17.11.2025г. на Началник група при ОДМВР Пазарджик, РУ С., с което на А. В. К., ЕГН ********** от гр.С.,ул.“К. Б. I “ №6 е наложена е глоба в размер на 300лв./153.39 евро/.

Предупреждава А. В. К., ЕГН ********** от гр.С., ул.“К. Б. I “ №6, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6