Решение № 2394 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2394 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100512212 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 8385 от 22.05.2023 г. по гр.д. № 61619 по описа за 2022 година на СРС, 144 с-в, е осъдена Столична община ЕИК *******, представлявана от Кмета на Столична община, с адрес гр.София, ул.”******* да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, сумата от 366.82 лева като регресно вземане за заплатено от ищеца обезщетение по щета с № 470421222215164 с полица с № 4704210100004587 за застраховка „Каско Стандарт“ със срок на действие от 19.11.2021 г. до 18.11.2026 г. за случило се на 24.03.2022 г. на ул.“Тинтява“, в пътната лента по посока от ул.“Никола Габровски“ към бул. „Драган Цанков“ в кв. Дианабад пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил БМВ попаднал в необозначено и необезопасено препятствие на пътното платно – дупка, ведно със законната лихва за забава върху главницата начиная от 14.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Решението е постановено с участието на трето по делото лице – „Х.“ АД със седалище в гр. София и адрес на управление бул. ******* с ЕИК *******.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община, с изложени съображения, че 1 обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Посочва, че направеният по делото доклад не съдържа всички реквизити относно подлежащите на доказване факти и разпределяне на доказателствената тежест между страните. Освен това предстатавените от Столична община доказателства не са вписани като приобщени по делото, а интерпретацията им е в полза на свидетелските показания на заинтересованото лице.

Въззивникът поддържа че, по делото липсват доказателсва относно това къде се е случило твърдяното пътнотранспортно произшествие, както и относно това, че процесния автомобил и водача на МПС са били на твърдяното място в твърдяното време. Посочва още, че първоинстанционния съд не е кредитирал представените писмени доказателства за обезопасяването на пътния участък, чрез възлагане на ремонтни дейности преди датата на твърдяното пътнотранспортно произшествие.

Навежда, че по делото не е категорично установено, при какви условия и обстоятелства процесното моторно превозно средство е преминало през „необезопасената дупка“, дали след ремонтите дейности е имало дупка и дали препятствието е могло да бъде избегнато, съобразно Закона за движение по пътищата. Отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, в който изразява становище за нейната неоснователност. В хода на процеса като безспорно /на основание чл.153 ГПК/ е било отделено обстоятелството, че произшествието е настъпило на пътен участък, стопанисван от ответника Столична община. Освен това в производството е установен и механизмът на настъпване на ПТП, както и че причинените на автомобила вреди са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Поради това и за настъпилия застрахователен риск следва да бъде понесена отговорност от Столична община. Моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд и претендира за заплащане на разноски.

Подпомагащата страна в процеса „Х.“ АД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, 2 когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

В случая противно на изложените от въззивника доводи, чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства, показанията на свидетеля Д.Г.Ж. и констатациите на приетата пред първоинтанционния съд съдебно-автотехническа експертиза, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че на 24.03.2022 г. в гр.София е настъпило пътнотранспортно произшествие при следния установен механизъм: на 24.03.2022 г. около 9,30 часа сутринта, свидетеля Ж., управлявайки лек автомобил „БМВ 540 Д Хдрайв“ с рег.

№******* се движи по ул. „Тинтява“ в гр. София, където лекият автомобил попада в дупка на платно за движение. Чрез констатациите на вещото лице, отразени в САТЕ се установява, че вследствие пропадането на моторното превозно средство в необезопасения и неотремонтирания участък на пътя са увредени предна дясна гума и предна дясна джанта. Става ясно, че щетите по процесния лек автомобил се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 24.03.2022 г. пътнотранспортно произшествие.

Доводите на въззивника, че ПТП не е доказано, чрез съставен протокол за ПТП от органите на реда, съдът намира за неоснователни. Действително произшествието не е посетено от органите на полицията и не е съставен протокол за ПТП, но по делото няма данни съставянето на такъв да е било задължително, съгласно чл. 7 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС. С разпоредбата на чл.

125, т. 8 ЗДвП се възлага службите по контрол на МВР да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Видно от заключенията на вещото лице, относно нанесените щети по лекия автомобил, отразени в САТЕ и твърдяното пред първоинстанционния съд в показанията на свидетелят Ж., управляваният от последния процесен лек автомобил е 3 бил в състояние да продължи да участва в пътното движение на собствен ход. Поради това пътнотранспортното произшествие не е посетено от съответните служби на МВР, доколкото не е била налице сочената в разпоредбата на чл. 125, т. 8 ЗДвП хипотеза.

Освен това, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд в своето решение, неуведомяването на контролните органи не е основание за отпадане отговорността на ответника при доказани механизъм на осъществяване на пътнотранспортното произшествие, нанесените вреди и причинно-следствена връзка между двете.

В производството е установено, че между ищеца и собственика на увреденото моторно превозно средство, марка „БМВ“, модел „540 Д Хдрайв“ е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“, застрахователна полица № 4704210100004587, с валидно застрахователно покритие към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие.

Установява се, че при попадането на застрахования автомобил в хлътнал участък на пътното платно са били причинени щети възлизащи на стойност 366.82 лева, които са заплатени от застрахователя - ищец.

В производството е установено и че участъкът от пътя, на който е било реализирано процесното произшествие, е собственост на общината като част от общински път, чието изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от Столична община на основание чл. 31 ЗП. Доводите на ответника – Столична община, че не следва да носи отговорност за причинените вреди, тъй като е възложила на трето лице фирма „Х.“ АД да осъществи ремонтни дейности на пътното платно, съдът намира за неоснователни.

С разпоредбите на ЗП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки и неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място /т. 3 от ППВС № 4/ 30.10.1975 г./ В случая, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата.

Поради изложеното, съдът намира че наличието на необезопасен или отремонтиран хлътнал участък на пътното платно (дупка), явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, което както се 4 установи в производството не е осъществен и съответно общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.

Поради изложеното, настоящия състав намира, че правилно СРС е приел, че за причинената на лекия автомобил имуществена вреда, която е последица от поведението на ответника СО следва да отговаря последния. Налице са основания за възникване на регресното вземане по чл. 54 ЗЗД за сумата 366.82 лева. Поради това предявеният иск по чл.410, ал. 1, т. 2 КЗ следва да бъде уважен до посочения размер, като решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено като правилно.

По направените по делото разноски:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 480,00 лв. с ДДС.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8385 от 22.05.2023 г. по гр.д. № 61619/2022 г. по описа на СРС, 144 с-в.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ ******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б. В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 480,00 лв. с ДДС - разноски за настоящата инстанция.

Решението е постановено при участието на „Х.“ АД, конституирано, като трето лице-помагач на страната на ответника - Столична община.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5