Решение № 147 от 10.11.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. К., 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20225320200350 по описа за 2022 година Установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №22-0281-000273/13.05.2022 г. на Началник група в ОД на МВР П., РУ - К. на П. Л. Л. с ЕГН ********** от гр.******** е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя.

В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Р. – надлежно упълномощен, който поддържа жалбата. Оспорва извършване на нарушението от страна на жалбоподателя и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Претендира разноски.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, с което моли НП да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, 1 обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители К. К. и А. А., разпитания по почин на жалбоподателя свидетел – Л.Д., както и приобщените писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

На 21.02.2022г. св.К. съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят Л. е осъществил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 21.02.2022 г. около 16:45 часа, в гр.********* с посока на движение от юг към север управлява мотоциклет от неизвестна марка и модел, черен на цвят с № на рама *******, който не е регистриран на територията на Република Б. и е без поставена регистрационна табела на определеното за това място.

АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан от него без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на 13.05.2022г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и данни за нарушителя, на жалбоподателя Л. било наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР били отнети и 10 контролни точки.

Наказателното постановление било връчено на Л. на 25.05.2022 г., а жалбата срещу него депозирана на 30.05.2022 г., т.е. в срок.

От изготвената справка от ОДМВР П., сектор КАТ се установява, че в системата, за това МПС - мотоциклет с номер на рама ******* не е отразено да има регистрация.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС.

Индивидуализиран е нарушителят.

2

Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна досежно посоченото по - горе нарушение, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации досежно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се установяват по безспорен и категоричен начин, както от писмените доказателства по делото – пр. №2402/2022г. по описа на РП П., ТО К., справка от ОДМВР П., така и от показанията на разпитаните по делото свидетели К. и А.. Безспорно е установено, че св. К. е видял жалбоподателя да управлява мотоциклет без рег. табела и при извършената проверка от него в качеството му на контролен орган при РУ на МВР гр. К. относно регистрацията на процесното МПС не са открити такива данни в информационната система на МВР.

Направените възражения по делото, че жалбоподателя не управлявал мотоциклета, а го бутал, се опровергават от показанията на свидетелите К. и А., а св.Д. въобще не е присъствала при установяване на нарушението, т.е. тя не е очевидец.

Мотоциклета не е имал поставена регистрационна табела и не е установено чия собственост е, но отговорността па нарушителя в качеството му физическо лице е субективна и се носи за задължението му като водач да не управлява по пътищата за обществени ползване нерегистрирани по съответния ред моторни превозни средства. В този аспект е без значение чия собственост е моторното превозно средство, респективно кое е задълженото да извърши регистрацията лице, както и обстоятелството за лични или служебни нужди е било управлявано. Нарушението засяга особено важни обществени отношения и се явява и в интензивен разрез с установения ред на държано управление.

По отношение вида и размера на наложеното наказание, административно-наказващия орган е приложил относимата към нарушението санкционна норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложено е на жалбоподателя минималното по размер наказание, а именно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът намира така определеното по вид и размер наказание за съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Не са налице и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Нарушени са правила, свързани с възможността за правилното и своевременно индивидуализиране, както на МПС, така и на техните собственици.

Във връзка с наложеното на жалбоподателя наказание, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП правилно са отнети и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от 3 наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение в сила от 23.03.2018 г.

В този смисъл са и решения по КАНД №2564/2019г., КАНД №1034/2020г. и КАНД №490/2021г. – всички на ПАС.

С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№22-0281000273/13.05.2022 г. на Началник група в ОД на МВР П., РУ - К., с което на П. Л. Л. с ЕГН ********** от гр.******** е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

Г.Б.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4