Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2640 от 26.06.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 20443/2019
Вид
Решение № 2640
Подписан
26.06.2020
В сила
08.12.2020
Състав
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№

2640 гр. Варна, 26.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20443 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А.М.С., с ЕГН ********** и настоящ адрес ***, чрез пълномощника му адв. С.Д. *** срещу „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество: сумата от 3370.75 лв. /три хиляди триста и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на начислена със становище за начисление на електрическа енергия от 25.07.2019г. количество електроенергия за периода от 13.03.2018г. до 12.03.2019г., за обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател А.М.С..

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът бил клиент на „Е.П.“ АД по партида с клиентски номер:*** и абонатен номер:***.

През месец декември 2019 година при проверка на текущата си сметка на каса на ответника узнал, че от него се претендира сума в размер на 3370.75 лв. по издадена фактура №***г. за обект на потребление находящ се на адрес в гр. *** за периода от 13.03.2018г. до 12.03.2019г..

Процесната сума по предоставена информация от ответника представлявала корекция на сметка и била служебно начислена.

Ищецът твърди, че не е консумирал електрическа енергия в размер на количествата обективирани в процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата предмет на иска и счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсва правно основание, което да обосновава претендирането й от ответника.

Оспорва сумата да е определена правилно по размер, както и с решение на КЕВР да е одобрена цена в размер приложена към процесната фактура, като твърди, че тя е произволно определена от електроснабдителното дружество.

Към датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване - ***г., в който е обективирано количеството електрическа енергия посочено в процесната фактура липсвала нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Това било така, защото към този момент не съществували налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на не измерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Към датата на съставянето на протокола за проверка от служителите на „Е.С.“ АД действащи били Общите условия на „Е.П." АД и „Е.С." АД приети в далечната 2007г. Съгласно чл.21, ал.1, т.4 от Закона за енергетиката, КЕВР следвало да одобри Общите условия предвидени в този закон, които след одобряването трябвало да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник съгласно правилата на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката (за „Е.П.“ АД) и чл.104а, ал.3 от Закона за енергетиката ( за ,,Е.С.“ АД). За да са в сила Общите условия на двете дружества от 2014г. следвало да са осъществени кумулативно и двете предпоставки - решение на КЕВР, с което да бъдат одобрени и да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник. С Решение № 798 от 20.01.2017г. по адм. дело № 3068/2016г. на Върховен административен съд било отменено Решение № ОУ-6 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД. С Решение №595 от 17.01.2017г. по адм. дело №2719/2016г. на Върховен административен съд било отменено Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия на „Е.М.“ АД (със сегашно наименование „Е.С." АД). След като били налице решения на Върховния административен съд, с които са отменени решенията на КЕВР, с които са одобрени Общите условия от 2014г. то липсата на една от императивните предпоставки за действието им отпаднала, считано от датата на влиза в сила на съдебните актове, и тези ОУ вече не можело да бъдат прилагани.

Общите условия от 2007 година обаче, не били съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е.П.“ АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е.С.“ АД) от Закона за енергетиката, където било посочено, че трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката.

Ищецът твърди още, че по отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно определения срок. Този срок бил определен в чл. 43, ал.4 от Закона за измерванията, където е посочено, че периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава се явявала заповед №А-102/05.03.2010г., която на основание чл.43, ал.3 от Закона за измерванията посочва, че последващи проверки на средствата за измерване за еднофазен ток се извършват в срок от една до четири години, преди изтичане на срока на предходната проверка в зависимост от мощността.

В задължение на „Е.С.“ АД собственик на ел. съоръженията и в частност на средството за търговско измерване, както по силата на закона така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва такива периодични проверки. В тази връзка „Е.С.“ АД, не проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД и не можело да се приеме, че неизправността в измервателния уред е причинена от потребителя на електрическата енергия, а напротив същата се дължала на неизпълнение на цитираното дружество.

В случай, че ответната страна се позовяла на някоя от разпоредбите си от Общите условия или по специално на някоя от хипотезите на чл.38 от ОУ на „Е.С.“ АД приети през 2007г. следвало да се има предвид практиката на ВКС, която отричала възможността ответното дружество да коригира сметките на абонатите при липса на действащи Правила по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, а и на алтернативно основание следвало да бъде обърнато внимание, че същата разпоредба е нищожна.

Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.

Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца.

Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия и се дължала от ищеца на основание чл. 183 ЗЗД, вр. с чл.

200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ответникът не оспорва, че между страните по делото съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.

Потвърждава, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на адрес, находящ се в гр. Варна, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.

Ответникът поддържа, че страните се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.С.“ АД и Общите условия на ДПЕЕ на „Е.П." АД. Общите условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл.

21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.) и били действащи към датата на извършване на проверката на средството за търговско измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.

Страните по делото били и страни по облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД. Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта на ищеца.

На

***г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е.С." АД, в присъствието на абоната и двама свидетели. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №***г. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №*** и предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

Експертизата била извършена от ***, ***, Регионален отдел - ***. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол №***г. Установено било, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано било наличие на преминала енергия на тарифа, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът отговарял на метрологичните изисквания и изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.

Констативният протокол на ***“, Регионален отдел - *** бил официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

На

***г., „Е.С.“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. На ***г. „Е.П.“ АД издало фактура, с което била определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър.

Начислена била сума, представляваща стойност на доставена и употребена от ищеца електроенергия. Несъответствието в измерването било установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество било допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлявало служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а било реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Доколкото се касаело за реално потребена енергия, която е отчетена, но не е заплатена, то стойността на енергията се дължала на основание общите разпоредби на гражданското законодателство - чл. 183 и сл. от ЗЗД. Консумираното количество електрическа енергия било остойностено по цени за технологични разходи, които били значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. При това положение потребителят бил поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията не била извършена и електроенергията била коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа.

Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.