Решение № 81 от 08.11.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Габрово, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно частно наказателно дело № 20244200600225 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 във вр.с гл. ХХІ от НПК.

Образувано е жалба на осъденото лице К. М. В. от с. ***, общ. С., чрез договорния защитник адв. И. Б. от АК Габрово, против Определение № 135/28.06.2024 г. по ЧНД № 450/2024 г. на РС Габрово. Жалбата е подадена в срок. В същата не са направени претенции за събиране на нови доказателства.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е ОПРЕДЕЛИЛ на осъденото лице К. М. В., родена на *** г. в гр. С., живуща в село ***, общ.

С., с ЕГН **********, ОБЩО НАКАЗАНИЕ на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК по Споразумение по НОХД № 10294/2022 г. на PC София, влязло в законна сила на 16.08.2022 г., по Споразумение по НОХД № 2464/2022г. на PC Плевен, влязло в законна сила на 29.12.2022 г., по Споразумение по НОХД № 871/2022 г. на PC Ловеч, влязло в законна сила на 24.01,2023 г., по Споразумение по НОХД № 16020/2022 г. на PC София, влязло в законна сила на 21.02.2023 г., по Споразумение по НОХД № 4693/2023 г. на PC София, влязло в законна сила на 07.04.2023 г., по Споразумение по НОХД № 10073/2023 г. на PC София, влязло в законна сила на 18.04.2024 г. и по 1

Присъда по НОХД № 1080/2023 г. на PC Габрово, влязла в законна сила на 30.05.2024 г., в размер на най-тежкото от тях, а именно - ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 24 от НК съдът е УВЕЛИЧИЛ определеното общо наказание лишаване от свобода с ШЕСТ МЕСЕЦА или общо ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като така увеличеното общо наказание да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал при изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода, изтърпяното наказание по който и да е от съдебните актове включени в групирането до привеждане в изпълнение на настоящото определение, включително.

В жалбата на осъденото лице К. М. В., подадена чрез договорния защитник адв. И. Б. от АК Габрово, се твърди, че всички деяния, които са извършени, са в периода 01.10.2021 г. – 20.12.2021 г. Завишаването на общото наказание с шест месеца било неоснователно и необосновано. По НОХД № 1080/2023 г. на ГРС били приложени доказателства относно здравословното състояние на дъщерята на осъдената К. В.. Детето било на *** години, с ***, престояли му операции и по-специални грижи, които можело да се осъществят единствено от майката. През тази учебна година дъщерята завършила основното си образование и кандидатствала за средно образование.

В периода, в който В. изтърпявала наказанието си в Сливенския затвор, имала добро поведение и не била наказвана, което водело до извод, че тя е осъзнала грешките си и нямало да ги повтори.

Направено е искане за отмяна на определението в частта относно приложението на чл. 24 от НК.

В съдебно заседание защитникът адв. Б. от АК Габрово поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искането да се отмени определението в частта относно приложението на чл. 24 от НК. Осъденото лице К. В. не се явява и не взема становище лично. Представила е молба, в която е заявила, че не желае да участва лично в производството пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание защитникът адв. Б. представи доказателства, които съдът прие с протоколно определение. писмени

Представителят на Габровска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира да се потвърди определението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

2

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост. Разгледана по същество, с оглед данните по делото, въззивният съд намира същата за неоснователна, по следните съображения:

От приложената по делото справка за съдимост на осъденото лице К. М.

В. се установява, че същата е осъждана многократно за престъпления от общ характер, като са й налагани различни по вид и размер наказания. Последните й осъждания са както следва:

Със споразумение по НОХД № 10294/2022 г. на PC София, влязло в законна сила на 16.08.2022 г., В. е осъдена за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Деянието е извършено в периода 07.11.2021 г. - 08.11.2021 г.

Със споразумение по НОХД № 2464/2022 г. на PC Плевен, влязло в законна сила на 29.12.2022 г., В. е осъдена за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“ режим. Деянието е извършено в периода 30.11.2021 г. - 27.12.2021 г.

Със споразумение по НОХД № 871/2022 г. на PC Ловеч, влязло в законна сила на 24.01.2023 г., В. е осъдена за престъпление чл. 209, ал. 1 от НК на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „общ“ режим. Деянието е извършено на 16.12.2021 г.

Със споразумение по НОХД № 16020/2022 г. на PC София, влязло в законна сила на 21.02.2023 г., В. е осъдена за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „общ“ режим. Деянието е извършено в периода 26.11.2021 г. - 15.12.2021 г.

Със споразумение по НОХД № 4693/2023 г. на PC София, влязло в законна сила на 07.04.2023 г., В. е осъдена за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „общ“ режим. Деянието е извършено в периода 28.10.2021 г. - 29.10.2021 г.

Със споразумение по НОХД № 10073/2023 г. на PC София, влязло в законна сила на 18.04.2024 г., В. е осъдена за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален 3

„общ“ режим. Деянието е извършено в периода 12.12.2021 г. - 14.12.2021 г.

С Присъда по НОХД № 1080/2023 г. на PC Габрово, влязла в законна сила на 30.05.2024 г., В. е осъдена за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „общ“ режим. Деянието е извършено в периода 01.10.2021 г. 20.12.2021 г.

От писмо със служебен номер от ИСИН: 320287/мярка: 1051010 на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и писмо на РП Ловеч № Р28/2023 от 15.05.2023 г. става ясно, че осъдената К. В. от 15.08.2022 г. до 05.05.2023 г. е изтърпявала наказание „лишаване от свобода” в размер на 10 месеца, наложено с Определение № 49/24.01.2023 г. по НЧД № 871/2022 г. на Районен съд Ловеч.

При посочените данни за горните осъждания, правилно и обосновано районният съд е приел, че са налице условията на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, като е определил общо наказание, а именно – една година и четири месеца лишаване от свобода. Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най - тежкото. Това правило се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

Престъпленията, относно които има осъждания по Споразумение по НОХД № 10294/2022 г. на PC София, влязло в законна сила на 16.08.2022 г., Споразумение по НОХД № 2464/2022 г. на PC Плевен, влязло в законна сила на 29.12.2022 г., Споразумение по НОХД № 871/2022 г. на PC Ловеч, влязло в законна сила на 24.01,2023 г., Споразумение по НОХД № 16020/2022г. на PC София, влязло в законна сила на 21.02.2023 г., Споразумение по НОХД № 4693/2023 г. на PC София, влязло в законна сила на 07.04.2023 г., Споразумение по НОХД № 10073/2023 г. на PC София, влязло в законна сила на 18.04.2024 г. и Присъда по НОХД № 1080/2023г. на PC Габрово, влязла в законна сила на 30.05.2024 г. са в условията на реална съвкупност. С отделни деяния К. В. е извършила отделни престъпления. Деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Районният съд, след определяне на общото наказание, е приложил и разпоредбата на чл. 24 от НК, като е увеличил същото с шест месеца 4 лишаване от свобода и е определил В. да изтърпи общо наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода.

В жалбата е направено възражение за незаконосъобразност на определението в тази част. Съдът намира възражението за неоснователно. За да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК първоинстанционният съд е направил преценка на цялостната престъпна дейност на осъдената, на обществената опасност на извършените от нея престъпления, на продължителността на извършените престъпни деяния, отчетена е високата степен на обществена опасност на личността й и на извършените престъпни деяния. Преди престъпленията по настоящата група, В. е осъждана три пъти, за две деяния по чл. 212, ал. 1 от НК и деяние по чл. 248, ал. 1 от НК.

Наложените наказания не са постигнали никакъв предупредителен и превъзпитаващ ефект. Деянията по настоящата група са седем. В. е извършвала измами на територията на четири съдебни района. Причинените щети с престъпленията по настоящата група са в общ размер от 17210 лева.

Общият размер на всички наложени наказания лишаване от свобода по присъдите и споразуменията в групата е 71 месеца или пет години и единадесет месеца. Правилен е извода на районния съд, че осъдената има трайно изградени престъпни навици и упорито отказва да се съобразява с установените в държавата правила за поведение. Към това следва да допълним, че всички деяния на В. са с користна цел, като същата има трайна нагласа да получава доходи чрез престъпна дейност. Вярно е, че всички престъпления са извършени през един кратък период от време, но те се явяват като една непрекъсната тенденция в криминалните нагласи на осъденото лице с начало през месец септември 2015 г. Няма продължителен период от време, през който осъдената да е демонстрирала отказ от извършване на престъпна дейност с цел лично облагодетелстване. С оглед на тези обстоятелства, правилно районният съд е приел, че с наложеното най – тежко наказание за отделните престъпления, включени в групирането, не биха се постигнали целите на същото, визирани в чл. 36 от НК, поради което обосновано и законосъобразно е увеличил общото наказание с шест месеца.

Обстоятелството, че В. има дъщеря, която страда от заболявания и се обучава в образователна степен не може да доведе до неглижиране на необходимостта от определяне на наказание, което ще постигне целите за нейното превъзпитание и поправяне. От данните по делото и изявленията на страните 5 се установява, че детето има и друг родител, който е в състояние да полага грижи. В случай, че бащата изпитва затруднения по полагането на грижи за детето, на територията на страната действат различни социални и медицински служби, които да реагират в съответствие с действащото законодателство. От представеното постановление на ОП Сливен е видно, че при възникнала ситуация във връзка с грижите за детето, при която няма алтернатива, съществуват и са прилагани способи за прекъсване изпълнението на наложеното наказание. Фактът, че В. има добро поведение в затвора при изпълнение на наказанията по осъжданията от групата би имал значение като предпоставка за условно предсрочно освобождаване, но не и като основание да отпадне законосъобразното приложение на чл. 24 от НК. Към този момент остава извода за необходимост от по-интензивна наказателна репресия, която да осигури възможност на В. да преосмисли поведението си и да го приведе в съответствие с общоприетите в държавата норми.

Въззивният съд, с оглед данните по делото намира, че не е налице както основание за отмяна на приложението на чл. 24 от НК, така също и за намаляване срока на определеното увеличение от шест месеца, което е под максимално допустимия размер, предвиден в закона. Сочените в жалбата доводи са неоснователни.