Решение № 46 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000502483 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на О. А. (М. А. Б.) чрез адв. К. Я. и въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 2142 от 11.04.2024 г. на СГС, Първо ГО, 7 състав по гр.д 4674/2023 г., с което Прокуратурата на Р България е осъдена на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр. 2 от ЗОДОВ, сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение по ДП №1445/2019г. по описа на 01 РУПСДВР, производството по което е прекратено спрямо ищеца, ведно със законната лихва от 01.09.2020 год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 195 583 лв. като неоснователна. Прокуратурата е осъдена да заплати и сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2020 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждения в наказателното производство по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, по което с постановление на СРП е прекратено наказателното производство спрямо ищеца. Отхвърлен е предявеният от О. А. /по паспорт Б. М. А./ срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата 4 800 лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за срок от 6 месеца, ведно със законна лихва от 01.09.2020г. до окончателното изплащане, вследствие на повдигнато незаконно обвинение, като недоказан.

В жалбата на ищеца се съдържа искане за ново по-високо обезщетение, за уважаване на иска за обезщетение за пропуснати ползи и за изменение на адвокатското възнаграждение съразмерно на уважените искове. Твърди се, че обезщетението е занижено, не отчита преживените страдания, а наличието на трудов договор и размерът на трудовото възнаграждение са доказани с показанията на разпитания по делото свидетел. По искането с правно основание чл. 248 от ГПК СГС се е произнесъл с определение 9445 от 18.06.2024 г., 1 което не е обжалвано. След указания на въззивния съд жалбоподателят е уточнил, че обжалва решението в отхвърлителната част за неимуществени вреди до 20 000 лева.

В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и отмяна на решението в частта относно присъдените имуществени вреди поради недоказаност за осъществената адвокатска защита и прекомерност на хонорара за наказателното производство. Поддържа се, че ищецът е бил осъждан четири пъти, а това не е съобразено при определяне на обезщетението по справедливост.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Подаден е отговор на въззивната жалба на Прокуратурата от страна на ищеца.

Няма направени доказателствени искания и въззивният съд не е събирал доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа жалбата, моли за уважаването й и претендира разноски. Представителят на Прокуратурата оспорва въззивната жалба на ищеца и поддържа жалбата на Прокуратурата.

Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните, приема следното. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по иск на О. А. (М. А. Б.) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение и пропуснати ползи от повдигане на обвинение срещу него за извършено престъпление от общ характер. Наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване, което е основание да бъде ангажирана отговорността на съответния правозащитен орган – Прокуратурата на Република България.

Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Искът за имуществени вреди следва да бъде доказан от ищеца по основание и по размер.

От събраните от първата инстанция доказателства, включително ДП ЗМК-1445/2019 на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 25227/2019 г., се установява следното:

С постановление за привличане на обвиняем от 29.06.2019 г., ищецът О. А., ЛНЧ:

**********, роден на ******** г. в ***, алжирски гражданин е привлечен като обвиняем, за това, че на 26.06.2019 г. около 01:40 часа в гр. София, ул. „Цар Иван Асен“ II, на тротоара срещу 12 СОУ „Цар Иван Асен“ II се съвкупил с лице от женски пол – С. И. Б., като я принудил към това със сила и заплашване – преметнал едната си ръка откъм гърба на Б., а с другата опрял острие от парче от стъкло във врата й от дясната страна, придърпал я назад, повалил я на тротоара като я бутнал, затиснал я с тялото си, говорейки й на английски език „ще те нарежа“, направил прорези със стъклото по дясната страна на врата й и по ръката й, след което свалил бельото на Б. и проникнал във влагалището й, въпреки оказаната съпротива и викове да спре – престъпление по чл. 152, ал.1, т.2. О. А. е привлечен като обвиняем и за това, че на същата дата около 01:45 часа на същото място е отнел чужди движими вещи – 140 лева от владението на С. И. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване – държейки острие от парче стъкло в дясната си ръка, заявил на Б. „дай пари“, в резултат на което Б. извадила от портфейла си 150 лева, които му подала, като последният й подхвърлил 10 лева – престъпление по чл. 198 от НК.

Със заповед на МВР от 28.06.2019 г. О. А. е задържан за срок от 24 часа. На същата дата е извършен и личен обиск на същия. С постановление от 29.06.2019 г. на СРП ищецът е задържан за срок от 72 часа. С протоколно определение от 01.07.2019 г., постановено по ч.н.д. № 10620/2019 г. по описа на СРС, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 01.08.2019 г. по досъдебното производство е изготвена съдебнобиологична експертиза на веществени доказателства чрез ДНК - анализ № 33/2019 г., в която е прието, че по изследваните обекти – „парче стъкло с триъгълна форма“, посочено като оръжие от пострадалата, с което спрямо нея е била упражнена принуда и дрехи на 2 пострадалата, се установяват следи от кръв, като при изследване на генетичните маркери, съдържащи се в тях се установява, че са на неизвестно лице от мъжки пол, с профил различен от този на обвиняемия. С протоколно определение от 02.12.2019 г., постановено по ч.н.д. № 18 666/2019 г. по описа на СРС, е отменена мярката за неотклонение задържане под стража спрямо ищеца О. А.. С протоколно определение от 10.12.2019 г., постановено по в.н.ч.д. № 5041/2019 г. по описа на СГС е отменено определение на СРС от 02.12.2019 г., постановено по н.ч.д. № 18 666/2019 г., като е изменена мярката за неотклонение на О. А. от задържане под стража в парична гаранция в размер на 1 600 лева. С постановление от 01.09.2020 г. по ДП № 1445/2019 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 25227/2019 г. по описа на СРП, е постановено частично прекратяване на наказателното производство по отношение на повдигнатото обвинение спрямо О. А. за извършени престъпления по чл. 152, ал.1, т.2 НК и чл. 198, ал.1, пр. 2 от НК. Със същото постановление е отменена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение - парична гаранция. Това постановление е връчено на 01.09.2020 г. на адв. К. Я..

При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Спорно пред настоящата инстанция е какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди до размера от 20 000 лева, доказани ли са разходите за адвокатски хонорар в наказателното производство и прекомерен ли е той, както и доказана ли е претенцията за пропуснати ползи.

По повод обезщетението за неимуществени вреди съдът излага следните съображения.

Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).

От значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 152 ал.1, т.2 НК, за което се предвижда лишаване от свобода от две до осем години и по чл. 198, ал. 1 по НК, за което се предвижда лишаване от свобода от три до десет години. Това предполага и претърпени значителни страдания от страна на ищеца.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая делото е продължило спрямо ищеца от 28.06.2019 г., когато е извършен личен обиск и е задържан до 01.09.2020 г., когато постановлението за прекратяване спрямо ищеца е връчено на адвоката му. Тази продължителност от 14 месеца отговаря на критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.) за разумен срок, тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ).

На ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е продължила от 28.06.2019 г. до 10.12.2019 г. Продължителността от шест месеца на взетата най-тежка мярка за неотклонение обуславя висок интензитет на вредите.

От представената с отговора на исковата молба справка за съдимост се установява, че 3 ищецът е осъждан четири пъти за извършени престъпления по чл. 279, ал.1 и ал.2 от НК – за влизане или излизане през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места за деяния на 13.02.2013 г., 31.03.2013 г., 20.04.2013 г., 02.05.2013 г. По едно от делата наказанието е пробация, която е изтърпяна на 07.01.2015 г. По три от делата наказателният съд го е осъдил на лишаване от свобода, но в два от случаите изпълнението на наказанието е отложено, а в третия наказанието е изтърпяно на 26.11.2013 г. с помощта на шест дни от работа.

Първоинстанционният съд е разпитал като свидетел П. А. К., който познава А. от около 6 години, тъй като работел при него на конната база в „Борисовата градина“. Знае за случая със задържането на А.. На задържането на А. присъствала клиентка, която по това време е имала урок по езда, и която била възмутена от действията при ареста му, защото А. е слабичък. Докато ищецът си вършил задълженията си при конете в загражденията, голяма група от униформени лица го свалили на земята. Свидетелят К. познава А. като добър и тих човек. А. работел като конегледач, помагал е за „хипотерапия“ - терапия за деца със специални потребности. А. бил потомствен ездач. Господин К. е много доволен от работата на А., който има отношение към животните, работата и хората. А. е бил „задържан под стража“ шест месеца. След ареста А. се променил, станал плах като малко дете. Отказал да излиза сам извън територията на базата, която е оградена в „Борисовата градина“. А. имал приятелка, с която общувал и искал да живеят заедно. Тя идвала в базата, но преустановили отношения и той останал едва ли не на улицата. Свидетелят го приютил в конната база, където ищецът нощувал и живеел. След случилото си ищецът отказвал да общува с хората, а те също се отдръпнали от него. След връщането си в базата и излизането от ареста, ищецът изпадал в кризи. Искал да се прибере в Алжир, но нямал необходимите документи. Изпитвал панически страх и бил доста променен. По времето, по което А. работел при него, получавал по 200 лв. на седмица. Клиенти също били доволни от него и те също му давали пари. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. А. К., които са последователни, вътрешно непротиворечиви, житейски логични, почиват на преки лични възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите на Прокуратурата, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото и СГС не ги е оценил по реда на чл. 172 от ГПК.