Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 20.05.2024, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 77/2024
Вид
Решение № 67
Подписан
20.05.2024
В сила
10.05.2024
Състав
ЛЮЛИН ВЕНЕЛИНОВ ЛОЗАНОВ, ВЛАДИМИР ДОБРЕВ СТОЯНОВ, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Видин, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

ВЛ. Д. СТ.

В. Р. Г. при участието на секретаря Н. ЦВ. К. като разгледа докладваното от ВЛ. Д. СТ. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241300600077 по описа за 2024 година Делото е образувано по въззивна жалба на М. Е. М. от гр. Видин с ЕГН**********, подадена от нейния повереник адв. В. от АК Видин против Присъда №63 / 16.11.2023 г. на Районен съд – Видин, постановена по НОХ д.№598/2023 г. по описа на същия съд.

В жалбата се развиват съображения, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимата Е. да бъде призната за виновна по повдигнатото срещу нея обвинение, както и да бъде уважен предявеният граждански иск за неимуществени вреди в размер на 1000 лева.

Обвинението е по чл. 147, ал.1, предложение първо от НК.

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна 1 проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.

С атакуваната присъда

Районен съд Видин е признал подсъдимата П. П. Е. за невинна и я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.147, ал.1, предложение първо от НК.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилно решаване на делото. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.

С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства не може да се направи несъмнен и безспорен извод, че подсъдимата е извършила престъплението, предмет на настоящото обвинение.

Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

С оглед на събраните във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че на 17.12.2023г. вечерта подсъдимата П. Е. и свидетелите П.М., Д.Д., Л.Л. и П.З. били в ресторант „*********“ във Видин.

П.З. и тъжителката М. М. са полицейски служители, живеят във фактическо съжителство и имат общо дете.

Хората от компанията седели на обща маса, като подсъдимата П.

Е. седяла до П.З..

Според показанията на свидетелите П.М. и Д.Д. около полунощ 2

П.З. отишъл до тоалетната. Двамата свидетели седели през един човек от подсъдимата.

Тогава последната била изрекла публично на масата пред всички думите предмет на настоящето производство, а именно : “Жената на П. е курва и ще направя всичко възможно да ги разделя“.

По-късно в заведението се появила и тъжител ката М. с други хора.

Първоначално решили да седнат на съседна маса, но се отказали и си тръгнали.

По делото са разпитани свидетелите П.М., Д.Д., Л.Л., Р. Р. и Л. Л..

П.М. и Д.Д. дават показания, че са чули подсъдимата да изрича процесните думи, когато П.З. станал и отишъл до тоалетната.

Свидетелят П.М. дава показания, че когато си тръгнал от заведението тогавашната му приятелка Н., която също била на масата и е приятелка на подсъдимата станала и го изпратила навън до таксито, а подсъдимата останала в заведението.

На вратата се разминали с М., която в този момент идвала в заведението с група от хора. Свидетелят М. дава показания, че е бил свидетел на М. и по други дела, в това число и по дело, по което някаква жена била нагрубила М. в качеството й на полицай. Твърди, че си е тръгнал от заведението след 24,00ч. Дава показания, че с М. са съученици, П. го познава от 20 години, а П. познавал от няколко седмици преди случилото се.

Свидетелят Д.Д. дава показания, че познава М. от около година и половина преди случилото се, а П. познавал от началото на м. декемврималко преди случая.

Заявява, че докато П. го нямало на масата, а всички останали били там П. казала , че М. е курва и ще направи всичко възможно да ги раздели с П..

Д.Д. си тръгнал от заведението около 10-15 минути след изказването на П., след 24,00ч., тъй като работел като фотограф в дискотека „********“ и бил на работа.

Не помнел дали П.М. също си бил тръгнал. Районният съд не е дал вяра на тези свидетели, тъй като същите се намирали в приятелски и по3 дългосрочни отношения с подсъдимата и мъжът, с когото тя живее.

Съдът е приел, че те се явяват заинтересовани свидетели.

Освен това първият от тях е заявил, че познава П. от тогавашната му приятелка Н., с която в момента е разделен, както и че е бил свидетел на М. и по други дело, което буди съмнение в неговата безпристрастност и обективност.

Съдът развива мотиви, че двамата свидетели са седели през един човек от П., при което тя би следвало да извика или изкрещи процесните думи, за да бъде чута от тях. В тази насока е посочено, че в ресторант „*********“ в събота вечер преди коледните празници е имало силна музика, а случаят се развива около един час преди полунощ.

Съдът се мотивира с противоречия в показанята на тези свидетели. Не става ясно кога си е тръгнал всеки един от тях с оглед времето, за което се претендира, че е извършено деянието. Налице са само техни твърдения.

Като свидетел по делото е разпитан и Л. Л., който е полицейски служител и към онзи момент е бил началник на тъжителят М. М..

Той дава показания, че по време на дневна смяна забелязал, че М. била разсеяна, което не било типично за нея. Споделила му, че жена на име П. в компания на нейни познати я е обиждала, като използвала думата курва и, че ще се опита по всички начини да я раздели с П..

Този свидетел е б и л разпитван по дисциплинарно производство, водено срещу М. за случай от 21.12.2022г. /настоящият случай се развива на 17.12.2023г./. Той разказва, че тогава е била на смяна и поискала от него разрешение да ползва десет минути почивка, които той й разрешил от 20,30ч., като смяната им започнала в 20,00ч., като заявява, че не знае къде е ходела, впоследствие разбрал, че е ходила до заведение „*********“ на коледния банкет на детската градина, в която към онзи момент работела и подсъдимата като учителка.

Съдът е дал вяра на този свидетел, доколкото същият споделя непосредствените си впечатления от поведението на тъжителката. Тези показания обаче не допринасят за изясняване на главния факт в производството, още по[1]малко за доказването му. Същият пресъздава това, което му е казала М., но той не е очевидец на случилото се.

4

Свидетелят Л.Л. в показанията си сочи, че в заведението било много шумно и за да се чуят хората трябвало да си говорят на ухо . П. седяла до нея, а от другата страна до П. седял П., до него седял Д., после Емил, после П. и Н.. Заявява, че през цялото време била на масата.

Дава показания, че си спомня, че Д. и П. тръгнали по–рано, като Д. си тръгнал към 23,00ч., а П. към 23,30 ч. Останалите седели до към 01,00 часа, след това отишли в дискотека „********“ и там видели Д., който работи като фотограф.

Свидетелства, че не си е сменяла мястото на масата през цялата вечер, както и че Д. не е седял до П. и в нито един момент не си е сменял мястото.

Не е чувала П. да казва нещо по отношение на жената на П., както и че по принцип П. говорела тихо. Съдът е дал вяра на показанията на този свидетел що се касае до силната музика в заведението - още повече, че датата на деянието касае коледните празници.

Съдът е дал вяра на показанията на този свидетел и относно местоположението на всеки един от компанията, тъй като в тази част нейните показания се подкрепят от показанията на свидетелите П.М. и Д.Д./свидетелите на обвинението/.

По делото е разпитан и Р. Р. , който се намира във фактическо съжителство с подсъдимата.

Същият дава показания, че въпросната вечер е разговарял с подсъдимата 2-3 пъти, тъй като майка му, която е възрастна гледала децата им. Майка му се чувствала зле и П. трябвало да се прибере при децата. Разговорите ги провели извън заведението, тъй като вътре било много шумно.

Заявява, че познава визуално „полицайката, която съди П. от времето, когато работеше в казиното срещу съда“.

Знаел от П., че същата вечер е дошла в „*********“ и е искала да всее паника и страх у нея. След това била ходила в детската градина и заплашвала П., тъй като била останала с впечатление, че П. ще вземе мъжа на М..

Съдът е дал вяра на този свидетел по отношение на разговорите му 5 с подсъдимата същата вечер, както и че същите са се случили навън, поради силната музика.

Показанията на голяма част от свидетелите сочат, че музиката е била много силна и не е била възможна нормална комуникация, както между хората в заведението, така и за разговор по телефон.

Подсъдимата е дала обяснения за случилото се, като твърди, че към онзи момент не е познавала М., твърди също че не е изричала процесните думи тази вечер.

Тя е обяснила, че тъжителката М. е ходила в детската градина, където подсъдимата работела към онзи момент и я е обиждала пред децата. Обяснила е също, че на коледен банкет в ресторант „*********“ на работещите в детската градина на 21.12.2023г. вечерта, тъжителката влязла с униформа и се опитала да я сплаши с действия.

Съдът сочи, че обясненията на подсъдимата са годно доказателствено средство в частта относно случилото се на 17/18.12.2023г., касаещо наличието на силна музика, както и че не е изричала процесните думи.

В останалата част съдът не им е дал вяра, като е приел че са средство за защита.