Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 09.04.2025, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 2044/2024
Вид
Решение № 102
Подписан
09.04.2025
Състав
Пепа Димова Жекова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. гр. Димитровград, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20245610102044 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът П. К. Ж. твърди, че е потребител на електрическа енергия, с клиентски номер 1000947425 за обект, находящ се в с. Брод, с ИТН 1600122, с електромер с фабричен № 150342389.

Ищецът твърди още, че ответното дружество е издало фактура № 8305528150/01.12.2023 г. за ел. енергия за сумата 1 187,36 лева допълнително начислена за периода от 28.07.2023 г. до 25.10.2023 г., отделно от редовните ежемесечни фактури за обект, находящ се в с. Брод, с ИТН1600122, на която партида бил титуляр. Заявява, че тази допълнително начислена ел. енергия за посочения стар период по процесната фактура и същата е издадена без правно основание.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1 187,36 лева, представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от 28.07.2023 г. до 25.10.2023 г., за което е издадена фактура №

8305528150/01.12.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение юг” ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за 1 допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.

Не оспорва фактите, че на ищеца е била начислена допълнителна електрическа енергия на стойност на 1 187,36 лева, представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от 28.07.2023 г. до 25.10.2023 г., за което е издадена фактура № 8305528150/01.12.2023 г.

Твърди, че на 25.10.2023 г. служители на ответното дружество са извършили проверка на електромер № 150342389, отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта, като са демонтирали процесният електромер, поставили са го в безшевен чувал с пломба за еднократна употреба с № 702305 и същият е изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер е монтиран нов, за което бил съставен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 694215/25.10.2023 г. от представител на ответното дружество в присъствието на съпругата на клиента, като съответно е и подписан от тези лица и копие от протокола е връчен на съпругата.

Излага подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „Електроразпределение юг” ЕАД да извършва едностранна корекция на сметка за изминал период, както следва:

Твърди, че в случая техническата проверка и едностранната корекция на сметката на ищеца за изминал период са били извършени след влизане в сила на новите ПИКЕЕ, обн. ДВ 35 от 30.04.2019 г., като в случая изцяло били спазени редът и процедурата за проверка на електромера на ищеца и за едностранна корекция на сметката им, предвид констатираната манипулация на същия. Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не обуславяли като предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието на виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице.

Отделно от това, твърди, че към настоящия момент, както преизчисляването на ел.енергията, така и фактурирането се извършвало от оператора на съответната ел.мрежа, към която бил присъединен клиента – в случа от ответника. С оглед на това неотносим бил доводът, че в Общите условия на крайния снабдител не бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция.

В заключение счита, че понастоящем са налице

2 основания за коригиране на сметки за изминал период. Цитира съдебна практика в този смисъл.

Затова моли да бъде отхвърлен искът. Претендира разноски.

В съдебно заседание е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищецът е клиент на ответното дружество с клиентски номер 1000947425 за обект, находящ се в с. Брод, с ИТН 1600122, с електромер с фабричен № 150342389.

От приетия по делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 694215/25.10.2023 г. се установява, че на посочената дата 25.10.2023 г. двама служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили проверка на обекта на ищеца на електромер с фабр. № 150342389, като са констатирани скъсани държавни пломби и грешка в измерването. В графа „извършени действия“ е отбелязано, че електромер с фабр. № 150342389 е демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 005551 за предаване за експертиза в ГД „МИУ“ РО. Протоколът е подписан от лицата извършили проверката и от Д.Д.

/свидетел/.

От констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 187/24.07.2024 г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Пловдив се установява, че електромерът е манипулиран и не отчита електрическа енергия, като в измервателната верига на електромера е монтирано допълнително SMD съпротивление (непринадлежащо към конструкцията на електромера) със стойност 510 омега. В резултат на тази манипулация електромерът отчита помалко от консумираната електроенергия.

На 23.08.2024 г. от ответното дружество е издадена справка за коригиране сметката за ел. енергия на ищеца, съгласно която за периода от 28.07.2023 г. до 25.10.2023 г. са му начислени допълнително 1 986 киловата енергия на обща стойност 1 187,36 лева, за което е издадена фактура № 8305528150/01.12.2023 г. В справката е посочено, че сумата е начислена съгласно чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ. В справката е посочено, че е изготвена от В.К.. Справката не е подписана.

3

С писмо ищецът е уведомен, че на 25.10.2023 г. електромер с фабр. № 150342389 е демонтиран и изпратен за експертизна проверка в БИМ, като от известие за доставяне на ,,Бг пощи‘‘ ЕАД се установява, че писмото е връчено на К.К. /син/ на 10.10.2024 г.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена се установява, че констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 187/24.07.2024 г. на БИМ отразява техническото състояние на СТИ № 150312235 което е резултат от външно неправомерно въздействие върху СТИ.

Описаните в раздел 5. техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп от констативния протокол за метрологична експертиза на БИМ манипулации въздействат върху измерването на ел. енергия като СТИ с № 150312235. не измерва цялото количество ел. енергия от обекта с ИТН 1605936 на кл. номер 101035854.

Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп от Констативния протокол за метрологична експертиза на БИМ манипулации водят до частично измерване на ел. енергия.

(В случая СТИ с №350312235 измерва 13,04% от консумираната от обекта в ИТН 160936 ел. енергия/.

Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп от констативния протокол за метрологична експертиза на БИМ манипулации водят до неимерване на ел. енергия.(В случая СТИ с № 150312235 не измерва 86,96% от консумираната от обекта в ИТН 1605936 ел. енергия. Правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия така, както е заложена в чл.

50, ал.1, т. „а" от ПИКЕЕ. Правилно е остойностено това неизмерено количество, съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай с оглед датата на извършване на проверката – 25.10.2023 г. действат Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., които като подзаконов нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в 4 хипотезата на чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ , а именно - правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Към тази законова делегация се прибавя и ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на сметката на потребителя на ел. енергия- чл. 104А ал. 11 т. 5 и чл. 98А ал. 11 т. 6 от ЗЕ . Чл. 50 от ПИКЕЕ, обосновал твърдяното задължение по процесната фактура, е израз на въпросната законова делегация относно съдържанието на този подзаконов нормативен акт. Следва да се има предвид, че посочените законови разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект, а само възможността да се извършва промяна в сметката на потребителя на ел. енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази корекция, като същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се уреждат подобни отношения. Безвиновната отговорност е рядко изключение като законодателна фигура, поради което същата следва да се уреди подробно, изрично, ограничително но само на законово ниво. В случая даденото тълкувание на чл.

104А ал. 1І т. 5 и чл. 98А ал. 1І т. 6 от ЗЕ от страна на електроразпределителното дружество не отговаря на действителното съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези и същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна отговорност.

В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на потребената ел. енергия, но без да дава възможност за установяване на безвиновна отговорност за потребителя на ел. енергия в тази насока. Разпоредбата на чл.

50 от ПИКЕЕ, обосновала твърдяното задължение по фактурата, очевидно противоречи на законовото оторизиране от чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ вр. с чл. чл.

104А, ал. 11, т. 5 и чл. 98А, ал. 11, т. 6 от ЗЕ , тъй-като излиза извън предметния му обхват, поради което не може да бъде прилаган като част от по-низш нормативен акт, който излиза извън законовата делегация на такъв от по-висок ранг, съобразно чл. 15 от Закона за нормативните актове .

5

Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от законов ред – чл. 82 от ЗЗД, тъй-като отношенията между страните са договорни. В тази хипотеза няма безвиновна отговорност, каквато на практика въвеждат нормите, предвидени в ПИКЕЕ спрямо потребителите на ел. енергия. Това противоречие следва да се разреши естествено в полза на правилото от законов порядък. Поради това именно сочещата се като изправна страна следва да установи, че дължимата сума е функция на виновното поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора на неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното производство.

Само виновното поведение в режима на чл. 82 от ЗЗД е предпоставка за ангажиране на съответната отговорност. В производството обаче такова не се доказа от електроразпределителното дружество.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до по-ниско отчитане от действителното потребление на ел. енергия от ищеца, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи, че именно потребителят е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена ел. енергия, консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин. В тази насока е изрично и чл. 13 от Директива 2006/32/Е0/05.04.2006 г.