Определение № 3886 от 27.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3886 гр. Варна, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета П.

Членове:

Пламен Ат. А.ов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. А.ов Въззивно гражданско дело № 20263100501604 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Еко Енерджи-Могилино“ ЕООД, с ЕИК 200854230, със седалище и адрес на управление: гр.Девня, ул.“Съединение“ №134, офис 3, представлявано от Добромир А.ов Добрев, чрез адв.С. З., със служебен адрес:

****************, против Решение №230/04.12.2025г. постановено по гр.д.№735/2024г. на Районен съд Девня, в частта, с която е уважен предявеният от С. Д. Ч., с ЕГН **********, с адрес: ****************; С. К. П., с ЕГН **********, с адрес: *****************; Е. П. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***************; Е. Х. Т., с ЕГН **********, с адрес:

***************; В. И. И., с ЕГН **********, с адрес: ******************, която е починала в хода на делото и вместо нея в производството е конституиран наследникът й Й.

Р. Й., с ЕГН **********, с адрес: ******************; Ж. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес:

*****************; В. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес: *******************; Е. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: *******************; Д. Й. П., с ЕГН **********, с адрес:

*******************; М. Н. И., с ЕГН **********, с адрес: ************; А. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: ***************; Л. Е. Е., с ЕГН **********, с адрес:

*****************; В. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: ***************************; Р.

Н. И., с ЕГН **********, с адрес: ********************; Е. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: **********************; И. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.Долни чифлик, ул.“Ропотамо“ №2; С. П. Т., с ЕГН **********, с адрес: *****************; И. П. Т., с ЕГН **********, с адрес: *****************; Д. Е. Е., с ЕГН **********, с адрес: ***********;

С. П. И., с ЕГН **********, с адрес: **************, против жалбоподателя и “Ванхил“ ЕООД, с ЕИК 201185365, със седалище и адрес на управление: гр.Девня, бул.“Съединение“ 1

№134, офис 1, представлявано от Христо Василев Мартинов , иск с правно основание чл.26, ал.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността, поР. противоречие с добрите нрави, на сключеният между “Еко Енерджи-Могилино“ ЕООД и “Ванхил“ ЕООД, Договор от 02.12.2016г. за аренда на земеделска земя с вх.рег.№31391/02.12.2016г., акт №52, том XII, дело №4206/2016г., дв.вх.рег.№31115 на СВ Варна, по отношение на притежаваните от ищците 345/504 идеални части от имотите, предмет на договора за аренда, а именно: ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор ************, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор ******* и ПИ с идентификатор **********.

В жалбата се излага, че решението на ДРС е недопустимо, евентуално незаконосъобразно. Твърди се, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, който е заведен от лица, нямащи правен интерес, тъй като ищците не са страна по процесния договор за аренда и този договор не създава никакви права и задължения за тях. Поддържа се, че за да приеме допустимост на претенцията, съдът се е позовал на несъществуваща разпоредба в Закона за арендата в земеделието, действал към 02.12.2016г.-датата на сключване на договора за аренда. На следващо място се твърди, че дори да е налице нееквивалентността на престациите по договора, то това не води автоматично до противоречието му с добрите нрави. Сочи се, че страните по договора за аренда, са търговци и поР. това сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ. Излага се, че според законодателя търговците имат по-добри знания и подготовка за сключване на търговски сделки, поР. което с разпоредбата на чл.297 от ТЗ е предвидено, че търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поР. крайна нужда и явно неизгодни условия. В този смисъл самият законодател е отчел, че дори условията на сделката да са неизгодни и това да води до нееквивалентност на престациите, тази диспропорция не може да доведе до недействителност на договора. Сочи се, че по силата на чл.294, ал.2 от ТЗ между търговци е допустим анатоцизмът, ако е уговорен, а на основание чл.309 от ТЗ дължима по търговска сделка неустойката, не може да се намалява поР. прекомерност. Излага се, че въпросните хипотези, предвидени и допуснати от законодателя, предвиждат обстоятелства, които могат да доведат до рязка промяна в отношението престация-контрапрестация, но това не може да обуслови нищожност на сделката. Сочи се относима съдебна практика. На следващо място се поддържа, че поР. допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда, по делото не е установено по безспорен начин наличието на нееквиваленност на престациите.

Твърди се, че в производството е изготвена първа съдебно-аграрно и икономическа експертиза от вещи лица М. И. и Д. Д., чието заключение е оспорено от ответника в о.с.з. проведено на 24.09.2025г. и предвид новоузнати от страната факти, е поискано допускането на повторна експертиза от други вещи лица, които да извършат оглед на място на имотите предмет на договора за аренда и да установят кои тях се обработват, ако не се обработват целите, каква реална част от тях се обработват като се съобрази размера на рентното плащане с тези обстоятелства. Твърди се, че неправилно съдът при допускане на повторната експертиза, е назначил същите вещи лица, които са дали повторно заключение със същото съдържание. Твърди се, че при повторната експертиза вещите лица не са извършили оглед на имотите и самостоятелно повторно изследване на пазарната цена на арендното плащане, а са възпроизвели същите съдържание и изводи, както при първата експертиза. Развити са 2 подробни съображения за недостоверността на заключенията на САИЕ, като се поддържа, че същите не установяват по безспорен и несъмнен начин пазарната цена на рентното плащане.

Поддържа се още, че е налице процесуално нарушение, тъй като съдебния състав, след като е преценил, че са налице предпоставките по чл.207 от ГПК за допускане на повторна експертиза, е назначил същите вещи лица, които са дали необосновано заключение, за което има съмнение за неговата правилност. На последно място се излага, че Закона за аренда в земеделието, в редакцията към ДВ, бр.61 от 2016г., в сила от 05.08.2016г., не съдържа забрана за сключване на договор за аренда за срок от 20 години, поР. което срокът на процесният договор не може да представлява основание за нищожността му, в т.ч. поР. противоречие с добрите нрави. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявеният иск.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с които се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на атакуваното решение като се излага, че по аргумент от чл.3, ал.4 от ЗАЗ /действащ към 2016г./ отдаването под аренда е действие, което може да бъде извършено самостоятелно от отделен съсобственик, без съгласие на останалите участници в общността, чиито права и интереси са гарантирани от разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС и в случай на увреждане, могат да се защитят по общия исков ред. Излага се още, че в конкретния случай договорът е атакуван по отношение на собствените на ищците земеделски земи, тъй като уврежда тяхното правно положение, с оглед факта, че през 2021г. те са сключили друг договор за аренда, вече като съсобственици на повече от 50 % ид.ч. от имотите. Оспорват се изложените в жалбата доводи, че в разглежданият казус нееквивалентността на престациите не може да обуслови нищожност на процесния договор, като са развити контрааргументи. Поддържа се становище за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при допускане и изслушване на заключенията по САИЕ, тъй като вещите лица са отговорили на поставената им първа задача, след което е назначена втора такава с допълнително поставени от ответника въпроси. Относно изложените в жалбата доводи, че 20 годишния срок на договора не може да обуслови нищожност, се излага, че въпросният срок не е въведен от ищците като самостоятелно основание за нищожност, а като допълнителен критерий, който утежнява още повече наличието на нееквивалентност на договореното арендно плащане. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателят е направил искане за назначаване на съдебно-агротехническа експертиза, вещото лице по която след като извърши необходимите справки в държавни и общински служби, издири пазарни аналози и извърши оглед на поземлените имоти, описани в договора за аренда от 02.12.2016г., да даде заключение кои имоти се обработват, ако се обработват частично-каква част от имотите се обработва, както и какъв е размера на пазарното рентно плащане за тези имоти за стопанските 2017-2018г., 2018-2019г., 20192020г., 2020-2021г., 2021-2022г., 2022-2023г., 2023-2024г. и 2024-2025г., като в случаите в които имотите се обработват частично, да посочи пазарно рентно плащане с оглед площта на целия имот, а не само на обработваемата му част, като е изложил съображения за допуснати 3 процесуални нарушения от ДРС.

Така направеното доказателствено искане е неоснователно, тъй като изложената от страната мотивировка, не кореспондира с фактически извършените процесуални действия по делото и не обосновава нуждата от назначаване на повторна САИЕ.

Разпоредбата на чл.201 от ГПК предвижда възможност за възлагане на допълнително заключение, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно-когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая при изслушването на вещите лица в о.с.з., процесуалният представители на жалбоподателя е оспорил заключението, като се е позовал на нова информация, съответно е задал допълнителни въпроси и критерии, при условията на които да се определят рентните плащания за процесните площи. Въпросното искане е уважено, като на вещите лица възложена допълнителна задача. В този смисъл не е приложен процесуалният ред за назначаване на повторна експертиза, която да отговори на вече разгледани въпроси, а е възложена допълнителна задача, респективно експертизата няма характера на повторна, а на допълнителна такава, съответно няма пречка заключението да се изготви от същите вещи лица. Дори обаче да се приеме, че възлагането на заключение на същите вещи лица представлява процесуално нарушение, то искането на жалбоподателя за допускане на експертиза в настоящото производство, е преклудирано. Това е така защото при изслушването на повторното /допълнителното/ заключение на вещите лица, жалбоподателя е оспорил същото, но не е предприел последващи процесуални действия по смисъла на чл.201, ал.3 от ГПК. Ето защо понастоящем реда за допускане на САИЕ е изчерпан, респективно не са налице предпоставките за уважаване на искането на жалбоподателя за назначаване експертиза в настоящото производство и същото следва да се остави без уважение.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на “Еко Енерджи-Могилино“ ЕООД, с ЕИК 200854230, против Решение №230/04.12.2025г. постановено по гр.д.№735/2024г. на Районен съд Девня, в частта, с която е уважен предявеният от С. Д. Ч., с ЕГН **********; С.

К. П., с ЕГН **********; Е. П. Т., с ЕГН **********; Е. Х. Т., с ЕГН **********; В. И. И., с ЕГН **********, която е починала в хода на делото и вместо нея в производството е конституиран наследникът й Й. Р. Й., с ЕГН **********; Ж. Н. Т., с ЕГН **********; В. Р.

Т., с ЕГН **********; Е. Г. П., с ЕГН **********; Д. Й. П., с ЕГН ***; М. Н. И., с 4