Решение № 19140 от 24.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19140 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110130149 по описа за 2024 година

Предявен е от ищеца К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет Д.а и Десислава Николова, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2474,40 лв., представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за паричен заем № **** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.05.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът К. И. С. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 24.01.2023 г. е сключила с ответника Договор за паричен заем № *** по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Твърди, че по силата на договора е получила от ответника заемни средства в размер на 4000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 23,33 % и ГПР от 49,66 %, като следвало да върне на ответната страна сума в общ размер от 5400,00 лв., включваща главница в размер на 4000 лв. и договорна лихва в размер на 1400 лв. В договора било предвидено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение под формата на поръчителство на избрано от него физическо лице, одобрено от кредитора, или на дружество, посочено от кредитора. Ищецът поддържа, че не е имал възможност да избира дали да обезпечи заема с поръчителство, тъй като при попълване на електронния формуляр за отпускане на кредит е разполагал с опцията да получи обезпечение единствено от дружество гарант, избрано от кредитодателя - в случая Multitude Bank, за което дължал такса в размер на 4040 лв. Ищцата поддържа, че е заплатила на ответното дружество суми по кредита в общ размер от 6474,40 лева.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР не бил посочен коректно, доколкото не 1 включвал нито възнаградителната лихва от 23,33 %, нито възнаграждението на дружеството гарант от 4040,00 лв., макар сключването на договора за поръчителство да било задължително условие за получаването на кредита. Наред с това, не било посочено какви разходи включва ГПР, а само бил записан размерът му, като цитира и съдебна практика в тази насока. Развива подробни аргументи, че и самият договор за поръчителство е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, тъй като се предвиждало заплащането на необосновано високо възнаграждение в полза на гаранта от кредитополучателя, а не от кредитора. Така се нарушавала и Директива 2008/48/ЕО и чл. 16 от ЗПК, тъй като се прехвърлял рискът от неизпълнение на задължението на кредитодателя за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и се увеличавала опасността от допълнителното му свръхзадлъжняване. Според ищцата нищожността на договора за поръчителство пораждала нищожност и на договора за кредит, поради тясната им връзка, като излага доводи в тази насока и цитира съдебна практика. В евентуалност поддържа, че договорът за поръчителство е недействителен, поради недействителност на договора за кредит и акцесорност към същия. Навежда съображения, че кредитната сделка е нищожна и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като не бил посочен лихвен процент на ден. Позовава се на чл. 23 от ЗПК с твърдения, че дължи на ответника само чистата стойност на кредита от 4000 лв., а предвид факта, че е заплатила общо 6474,40 лв., ответното дружество следвало да й възстанови надвнесената сума от 2474,40 лв.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, претендира разноски и излага съображения, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение с ДДС по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД, който поддържа, че договорът е сключен по законоустановените правила и ищецът е получил необходимата информация под формата на СЕФ, като самостоятелно е решил да получи заема и да избере поръчителство на дружеството гарант. Сочи, че ищцата е имала възможност сама да посочи поръчител, а не е била длъжна да избира предложения от кредитора гарант Multitude Bank. Излага съображения, че лихвеният процент бил посочен като число, а не бил променлив, поради което не следвало да се посочва какъв е дневният му размер. Твърди, че в договора не следвало да е посочен начинът на формиране на ГПР, тъй като същият се изчислявал по законоустановена формула, която не можело да се променя от кредитодателя. Развива аргументи, че сключването на договор за поръчителство не било условие за отпускане на кредита, като също така заемателят не бил длъжен да избере Multitude Bank, поради което и дължимото възнаграждение на поръчителя не следвало да се включва към ГПР, още повече, че кредитодателят нямал яснота за същото. Ответникът посочва, че сключването на договор за поръчителство не било с цел получаване на скрито допълнително възнаграждение, а целяло обезпечаване на кредита, предвид извършената оценка за платежоспособност на длъжника. Развива аргументи, че ако ищцата не е била съгласна с обезпечаването на кредита, е имала възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, без да търпи негативни последици. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика или неравноправност. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/24.01.2023 г., по 2 силата на който ответникът предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на 4000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 23,33 % и ГПР от 49,66 %, като ищцата е върнала на ответника сума от 6474,40 лв. Не е спорно между страните и обстоятелството, че изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е обезпечено с договор за гаранция, сключен с Multitude Bank, за което кредитополучателят дължи такса/възнаграждение в размер на 4040 лв.

В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Представен е и договор за гаранция, сключен между Multitude Bank, Малта и ищецът, видно от разпоредбата на чл. 1.6. от който, клиентът дължи на гаранта такса в размер на 4040,00 лв., което видно от приложения погасителен план към договора за гаранция се дължи разсрочено на 18 месечни вноски по банковата сметка на кредитодателя.

По делото е представена и преддоговорна информация, в която кредиторът изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по гаранционна сделка в размер на 4040,00 лв.

Представено е удостоверение за наличие на задължение, издадено от ответника, видно от което към дата 09.05.2024 г. ищецът има активно задължение по договор за кредит № *** с общ размер на задължението 3145,60 лв., което включва 2296,09 лева усвоена главница, 193,44 лв. лихва по кредита и 656,07 лева такса за гаранция.

По делото са приложени и разписки за извършени плащания от страна на ищеца за погасяване на задължението по договора за кредит в общ размер на 6474,40 лв.

Съгласно заключението на приетата съдебна компютърно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, се установява процедурата по кандидатстване за кредит при ответното дружество през неговия сайт, посочен стъпка по стъпка. Вещото лице е установило, че при избор на обезпечаване на кредита на интернет страницата на ответника, за кредитоискателя има налична предвидена възможност да се кандидатства за кредит с физическо лице и юридическо лице като поръчител, но съгласно заложената в системата процедура по кандидатстване за отпускане на кредит през сайта на ответника, е технически недопустимо да се сключи договор без избиране на обезпечение по кредита.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

3

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за сключването му, като по делото е представена е разменената преддоговорна информация.