Решение № 2366 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2366 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330109287 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „М.

Л.“ № **, ет. * против „Мави-Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 115811535, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 143, вх. Б, ет. 3, ап. 7, представлявано от *** И.

Л. М., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 900 лева –, представляваща обезщетение по чл.

224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 21 дни за периода от 01.01.2024 г. до 13.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 22.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение от **** г., което било прекратено по взаимно съгласие на **** г. Било договорено основно трудово възнаграждение в размер на 780 лв. и основен платен годишен отпуск от 20 дни. Ищцата не е ползвала платен годишен отпуск за цялата 2024 г. и през времето от 2025 г. до прекратяване на трудовото правоотношение. От момента на прекратяване на трудовия договор – **** г., ответникът дължи на ищеца парично обезщетение за неизползвания през 2024 г. и 2025 г. платен годишен отпуск, в размер на сумата от 900 лева, която ответникът не е платил.

С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата- адв. Д. в писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество „Мави-Трейдинг“ ЕООД не е постъпил отговор на исковата молба.

1

В хода на настоящото производство от процесуалния представител на ответното дружество – адв. Т. Д. е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ищцата е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск, поради което моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се уважи искът по чл. 224 от КТ за присъждане на обезщетение за неползван ПГО следва да се докаже по безспорен начин, че на ищеца е останал платен годишен отпуск, който не е използвал, колко дни и за коя година, и размера на дължимото обезщетение за неизпозлван платен годишен отпуск.

В случая между страните не се спори и от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на **** г. между ищцата като работник и ответното дружество като работодател е сключен трудов договор, който е прекратен по взаимно съгласие на **** г.

От приетите по делото писмени доказателства /заверено копие т преписка № ****/**** г. по описа на ДИТ –П./ се установява, че ищцата е подала сигнал до ДИТ-П., въз основа на който е извършена проверка, обективирана в протокол от **** г., с който е констатирано, че при прекратяване на трудовото й правоотношение на длъжност „*****“ в „Мави-Трейдинг“ ЕООД не е изпълнено задължението на работодателя да й изплати обезщетението за неизползвани 20 дни платен годишен отпуск пропорционално на времето, което й се признава за трудов стаж за периода на трудовото правоотношение в нарушение на чл. 224, ал. 1 и ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ. За предотвратяване и отстраняване на констатираното нарушение на ответното дружество е дадено предписание да изплати обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Срещу това предписание е постъпила от ответното дружество Жалба до **** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П. и с Решение от **** г. същата е отхвърлена като неоснователна.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Б. В. се установява, че претендираното от ищцата обезщетение по чл. 224 от КТ за 21 работни дни /20 дни за 2024г. и 1 ден за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време е в размер на 1031,21 лева /брутна сума/, 928,09 лева /нетна сума/.

Съгласно предоставената информация от счетоводството на ответното дружество, във ведомост за заплати за месец *** г. на ищцата са начислени 20 дни платен годишен отпуск за *** лева, ведно с полагащото й се трудово възнаграждение за същия месец, а във ведомост за заплати за месец *** **** г. на ищцата е начислен 1 ден платен годишен отпуск за **** лева, ведно с полагащото й се трудово възнаграждение за същия месец. Във ведомост за заплати за месец **** г. и за месец **** г. в графата „подпис“ срещу „сума за получаване“ има положен подпис на лицето.

2

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно извършено и отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси.

При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно счетоводната експертиза се установи, че при прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищцата е имала общо 21 дни за 2024 и 2025г. /20 дни за 2024г. и 1 ден ЗА 2025г./ неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време, като дължимото обезщетение за това възлиза на сумата от 928,09 лева /нетна сума/.

При доказателствена тежест на ответното дружество да установи твърденията си, че ищцата е ползвала полагаемия й се платен годишен отпуск страната не ангажира доказателства за това. Нещо повече, този факт е констатиран и от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П., като на ответника е дадено предписание за изплащане на полагащото се на ищцата обезщетение.

Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение **** или ***** има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ, обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено.

В хода на настоящото производство недоказано остана твърдението на ответното дружество, че ищцата е ползвала полагаемия й се платен годишен отпуск. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от НРВПО платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на **** или **** до ****, който следва да го разреши. Представената по делото ведомост и отразените в нея факти не установяват ползване на платен годишен отпуск, щом не са ангажирани доказателства за подадена писмена молба за ползване от ищцата и съответното му разрешаване от ответното дружество в качеството на работодател.

По гореизложените съображения предявения иск ще се уважи изцяло.

При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна и същите се констатираха в размер на 102,26 евро или 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение и заплащането им ще се възложи в тежест на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 25,56 евро или 50 лева, както и сумата от 102,26 евро, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА Мави-Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 115811535, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 143, вх. Б, ет. 3, ап. 7, представлявано от **** И.

Л. М. да заплати на П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „М. Л.“ № **, ет. *, сумата о т 460,16 евро /четиристотин и шестдесет евро и шестнадесет евроцента/ или 900 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 21 дни за периода от 01.01.2024 г. до 13.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 22.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА Мави-Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 115811535, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 143, вх. Б, ет. 3, ап. 7, представлявано от *** И.

Л. М. да заплати на П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „М. Л.“ № **, ет. *, сумата о т 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ или 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение

ОСЪЖДА Мави-Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 115811535, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 143, вх. Б, ет. 3, ап. 7, представлявано от *** И.

Л. М. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-П. сумата от общо 127,82 евро /сто двадесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/, от които 25,56 евро дължима за производството държавна такса и 102,26 евро изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4