Решение № 361 от 09.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Кюстендил, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500645 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпили въззивна жалба с вх. № 261354/07.09.2022 г. от М. П. Г. и Н. П. К. чрез пълномощника им адв. Р. А., с адрес: гр.

Дупница, ***, и въззивна жалба с вх. № 261341/31.08.2022 г. от С. П. В. и Д. Г. В., чрез пълномощника им адв. А. К.-К., насочени против Решение № 260021 от 15.08.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 806/2021 г. по описа на същия съд.

С постановеното решение по гр.д. № 806/2021 г. по описа на РС – Дупница, е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот - сграда с идент. № *** със застроена площ 81 кв.м., построен върху общински имот с идент. № *** в с.

Самораново, община Дупница с площ 816 кв.м. при съседи на имота описА. в решението; осъдил е М. П. Г. и Н. П. К. да заплатят на С. П. В. и Д. Г. В. всяка една от тях по 2125 лева, обезщетение за подобрения в имота; осъдил е С. П. В. и Д. Г. В. да заплатят на Н. П.

К. и на М. П. Г. по 50 лева месечен наем за период 27.04.2021 г. - 27.03.2022 г, ведно със законната лихва; осъдил е Н. П. К. и М. П. Г. да заплатят държавна такса по 90 лева. всяка от тях, а С. П. В. и Д. Г. В. да заплатят 540 лева държавна такса.

Въззивниците К. и К. обжалват първоинстанционния съдебен акт в частта му, в която всяка от ищците е осъдена да заплати по 2125 лева обезщетение за подобрения в имота, както и в частта, в която ответниците В.и са осъдени да платят на ищците К. и К. по 50 лева месечен наем за период от 27.04.2021 г. - 27.03.2022 г., ведно със законната лихва, досежно крайния момент, до който претенцията е уважена.

Твърдят, че представената от страна на ответниците на 15.02.2022 г. молба за уреждане на сметки не следвало да бъде приета за разглеждане от съда, доколкото същата била нередовна, без в нея да са посочени годините, през които подобренията са извършени, като считат, че е недопустимо със съдебно-техническа експертиза да се установява кога са извършени подобренията. Подчертават, че всички претендирА. от ответниците подобрения са били извършени без знА.е и съгласие на ищците, като голяма част от претендирА.те подобрения не представлявали необходими разноски. Отбелязват, че по отношение на 1 подобренията, извършени според СТЕ през 2006 г., 2008 г. 2014 г. и 2015 г., вземА.ята били погасени по давност, за което в с.з. било направено съответно възражение, респективно претенцията за сметки следвало да се отхвърли от съда.

Въззивниците изразяват становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение в частта му, в която районният съд е изнесъл на публична продан недвижимия имот и направените възлагателни претенции от страна на ответниците са отхвърлени като неоснователни, тъй като в случая не са налице предпоставките на чл. 349 ал. 2 ГПК.

Считат решението в частта за заплащане на обезщетение под форма на месечен наем за период с определен краен момент – 27.03.2022 г. за неправилно, тъй като подобна крайна дата не е заявена с исковата претенция.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което претенцията на ответниците за извършени подобрения бъде отхвърлена, както и да се осъдят ответниците да заплатят наем от момента на предявяване на иска – 27.04.2021 г. до датата на прекратяване на съсобствеността чрез осъществяване на публична продан.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните стрА. С. и Д. В.и чрез пълномощника им адв. А. К.-К., в който е изразено становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Подчертава се, че извършените СМР са с характер на текущ ремонт, обусловени от необходимостта сградата да бъде поддържана и са необходими за съхранението й, като за извършването им въззивниците не били изказали несъгласие или противопоставяне, въпреки посещенията си. Считат претенцията за сметки за установена по основА.е и размер и безспорно доказана от събрА.те в хода на производството доказателства. Аргументират се въз основа заключението на вещото лице в насока неоснователност на претенцията за заплащане на по 50 лева месечно наем, ведно със законната лихва, доколкото считат, че дължимата сума е в многократно по-малък размер.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалвА.те му части. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искА.я.

Въззивниците В.и обжалват първоинстанционното решение в частта му, с която процесният имот е изнесен на публична продан, както и в частта, в която те са осъдени да заплащат месечен наем от по 50 лева за неползване на имота от ищците К. и К. за посочения в него период. Считат решението в обжалвА.те му части за неправилно, като постановено в противоречие с представените доказателства и в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Считат, че районният съд не се е съобразил със събрА.те по делото доказателства и се аргументират в насока наличие на материалните предпоставки за възлагане на имота на въззивницата В.. Твърдят, че С. В. в продължение на много години е живяла в процесния имот, където се грижела за възрастната си майка, като имала постоянен и настоящ адрес в селото от 12.08.2008 г. до 28.05.2015 г., до след смъртта на майката. Подчертават, че имотът се ползвал за вила и в него не се живеело постоянно едва след смъртта на В. П.. Допълват, че С. В. не притежава друг самостоятелен имот.

Навеждат съображения, че дължимата от ответниците сума за наем за претендирА.я 2 период е в размер на по 220 лева за всяка от ищците или по 1/8 от 160 лева, посочена в заключението на вещото лице като стойност на месечен наем за цялото жилище, с което заключение ДнРС не се бил съобразил.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалвА.те части и постановяване на ново, с което процесният имот на основА.е чл. 349, ал. 2 ГПК бъде поставен в дял на С. П., както и да бъде признато за установено че дължимата сума за претендирА.я период от 27.04.2021г. до 27.03.2022 г. е в размер на по 220 лева за всяка от ищците или по 1/8 от 160 лева, вместо поискА.те по 50 лева месечен наем. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещните стрА. М. П. Г. и Н. П. К. чрез пълномощника им ад. Р. А., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Навеждат се съображения за липса на предпоставките на чл. 349 ал. 2 ГПК, съгласно приетото с т. 7 и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС разрешение, за възлагане на допуснатия до делба имот. Твърдят, че в конкретния случай съсобствеността върху процесната сграда не е възникнала само в резултат само на наследяване, а и в резултат на прехвърлителни сделки, както и че по делото не било доказано съделителите да са живели в жилището към момента на смъртта на наследодателя.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалвА.те му части.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на стрА.те, събрА.те по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивна жалба с вх. № 261354/07.09.2022 г. и въззивна жалба с вх. № 261341/31.08.2022 г. за допустими като изхождащи от надлежна страна - ответник в първоинстанционното производство, подадени са в срок и са насочени срещу съдебни актове, подлежащи на въззивна проверка.

Първоинстанционното производство е образувано по и.м. подадена от М. П. Г. и Н.

П. К. против С. П. В. и Д. Г. В. за делба на съсобствен имот представляващ недвижим имот - сграда с идент. № *** със застроена площ 81 кв.м., построен върху общински имот с идент. № ***, находящ се в с. Самораново, община Дупница с площ 816 кв.м. при съседи на имота подробно описА. в и сковата молба.

Ищците К. и К., както и ответницата В. са сестри и законни наследници като низходящи от първи ред – дъщери на П.Г.П, починал на 29.04.1986 г. и В.С.П.., починала на 26.03.2015 г., техни родители.

С решение № 260323 / 10.11.2021 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 806/2021 г. по описа на същия съд е допуснато извършването на делба между съделителите М. П.

Г., Н. П. К., С. П. В. и Д. Г. В. на недвижим имот, представляващ - сграда с идент. № *** със застроена площ 81 кв.м., построен върху общински имот с идент. № ***, находящ се в с. Самораново, община Дупница с площ 816 кв.м., при права: за М. П. Г. 1/8 ид.ч., за Н. П. К. 1/8 ид.ч. и за С. П. В. 6/8 ид.ч. Така постановеното решение, необжалвано е влязло в сила.

Прието е, че съсобствеността върху гореописаната недвижима вещ представляваща жилищна сграда е възникнала между съделителите по силата на наследяване от наследодателя П.Г.П за К., К. и В. в размер на по 1/8 ид.ч., както и на сделка – договор за покупко – продажба от 01.02.2007 г., по силата на който В. П. е прехвърлила притежавА.те от нея 5/8 ид.ч. от процесната вещ на дъщеря си С. В./ В. П. като преживяла съпруга на П.П. е придобила чрез наследяване 1/8 3 ид.ч. и 4/8 ид.ч./1/2/ от прекратената със смъртта на съпруга й СИО/.

Следва да бъде посочено и това, че между съделителите не е имало спор относно факта, че към момента на сключване на сделката С. В. и Д. В. са имали сключен граждански брак и прехвърленото чрез възмездната сделка право на собственост в размер на 5/8 ид.ч. е придобито в режим на СИО и тези права са общо за двамата съделители. Този факт не е съобразен с решението по допускане на делбата и независимо, че правилно в делбата като съделител участва Д. В., права в обем на 6/8 ид.ч. са посочени само за С. В.. Както бе посочено решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В законоустановения срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК претенции за възлагане на имота по реда на чл. 249, ал. 2 от ГПК са направили съделителителите С. В. и Д. В., като са претендирали имота да им бъде възложен в общ дял. Обосноваване на искането липсва.

На основА.е чл. 346 от ГПК съделителите С. В. и Д. В. са предявили претенции за сметки, като са претендирали съделителите М. П. Г. и Н. П. К. да им заплатят суми от по 2 125 лева, представляващи общата стойност на извършени от тях разноски за ремонтни дейности по поддържане на процесната сграда и подобрения в същата, подробно описА. в молбата на л. 30 от първоинстанционното дело, които суми съответствали на притежаваната квота в съсобствеността за всяка от тях.

В срока по чл. 346 от ГПК съделителите М. П. Г. и Н. П. К. са заявили претенции на всяка от тях да бъде заплащан наем по 50 лева месечно за това, че са лишени от възможността да ползват процесния имот, сочейки, че същият се ползва само от В.и, като претенцията е заявена и с исковата молба, респективно с искане от този начален момент да им бъде заплащано претендираното обезщетение, наричано от тях наем.

В първоинстанционното производство е прието експ. заключение вх. № 260506 / 29.03.2022 г. на в. л. инж. Е.Л. за действителната пазарна стойност на процесния имот, определена на сумата от 17 000 лева, като в.л. е дало заключение, че процесната жилищна сграда е еднофамилна, едноетажна със застроена площ 81 кв. м. и в жилищния етаж са обособени коридор, кухня, хол, две спални и стълбище за тавана. На външната стълбищна площадка е обособен сА.тарен възел.

Според заключението на в.л. по претенциите за извършени подобрения описА. в молбата на л. 30 от делото в имота са извършени разноски в общ размер на 8 086, 55 лева за следното: подмяна на керемиди; поставяне на черна хартия; измазване на два комина; зазиждане на прозорци; шпакловка на зазидА. прозорци; доставка и монтаж на AL дограма; доставка и монтаж на PVC прозорец; поставяне на предпазни решетки, поставяне на гипсокартон в хола; изграждане на масивна бетонна ограда на външното стълбище/кофраж, бетон, армировка, измазване/; изграждане на навес над външното стълбище//дървена конструкция, поставяне на черна хартия, покриване с битумни керемиди/; боядисване на хол и детска стая с латекс; поставяне на теракотни плочки ; кухня – шпакловка на стени и тавА., боядисване с латекс, перваз на прозореца от теракот, настилка на пода от балатум, стенно фолио; изграждане на сА.тарно помещение /зидария от итонг, доставка и монтаж на врата, доставка и монтаж на тоалетна седалка, свързване с