Решение № 260 от 09.03.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Русе, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520202631 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Г. М., чрез адв. З.В., депозирана против наказателно постановление № К993/30.11.2021г., издадено от Зам. Кмет на Община Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като на жалбоподателката е наложено наказание за деяние, което не попада в хипотезата на правната норма на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП и не е административно нарушение. Оспорва се приетата за установена н АУАН и НП фактическа обстановка. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че в АУАН не е отразено, че въпросната пешеходна пътека не е била видима, тъй като улицата е била покрита с окапали листа от дърветата, както и че същата не е била ясно различима и не е била сигнализирана с пътен знак, а легалната дефиниция на § 6, т. 54 ЗДвП, изисква сигнализирането й с такъв.

Твърди се, че на въпросното място в „Комисията по организация и безопасност на движението“ при Община Русе няма данни за наличието на пешеходна пътека на това място, както и няма данни същата да е 1 сигнализирана с пътен знак. Твърди се, че не е извършено административно нарушение, тъй като липсва субективен елемент от състава на нарушението, а така също и че деянието е несъставомерно и от обективна страна, тъй като не е имало законно изградена пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак.

Във връзка с твърденията, касаещи допуснати процесуални нарушения се инвокират доводи, че в АУАН е посочено, че жалбоподателката е паркирала на пешеходна пътека М 8:1, а в ЗДвП и ППЗДвП няма напречна пътна маркировка М 8:1, а законодателят в чл. 64, ал. 3, б. „а“ ППЗДвП е предвидил пешеходна пътека М 8.1. Излагат се съображения, че от хипотезата на посочената за нарушена в АУАН правна норма на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП може да се установи, че няма нормативно изискване за съставомерност на деянието, досежно начина на извършването му, което обстоятелство касаещо вида на пешеходната пътека е било включено в АУАН, но не и в издаденото впоследствие наказателно постановление, което според жалбоподателката води за последица съществено нарушение на процесуалните правила, като в НП е бил направен недопустим според жалбоподателката опит от страна на наказващия орган въпросният порок да бъде саниран, като не е посочен вида на пешеходната пътека. Излагат се доводи, че на жалбоподателката е била връчена снимка с посочен на нея час 09,20ч, а й е било наложено наказание за нарушение, извършено в 09,13 часа. Развиват се съображения, че нормата на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП съдържа три предложения, но не става ясно което точно са имали предвид актосъставителя и наказващия орган, което представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените и води до незаконосъобразност на издаденото НП. Излагат се доводи, за същността и функцията на АУАН и че следва да има пълна идентичност между обстоятелствата, изложени в АУАН и НП.

В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява и не се представлява. Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствие на последната.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В подкрепа на тази своя теза релевира доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и, че от доказателствата по 2 делото безспорно се установява и доказва, че на посочените в АУАН и НП дата и час жалбоподателката е паркирала посоченото МПС на пешеходна пътека. Във връзка с възражението на жалбоподателката, че пешеходната пътека не е била сигнализирана с пътен знак се посочва, че пешеходните пътеки в районите на кръстовища не се решават с пътен знак, а следват от разпоредбите на закона - § 6, т. 54 ЗДвП и в настоящия случай пешеходната пътека на ул. „Муткурова“, в зоната на Т-образно кръстовище с ул. „Генерал Паренсов“ се явява именно продължение на тротоара откъм ул. „Генерал Паренсов“. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, доколкото същото е адресат на издаденото наказателно постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателката е въз основа на АУАН № 121269/22.11.2021г., за това че при проверка на 10.11.2021г., в 09,13 часа, в град Русе, ул. „Муткурова“ до бл.

„Опера“, вх. В, от служители на Община Русе, СЗ „КООРС“, било установено, че жалбоподателката, като собственик и водач на лек автомобил Пежо, с рег. № Р **** КН е паркирала по непозволен начин на пешеходна пътека М 8:1 в град Русе, ул. „Муткурова“ до бл. „Опера“, вх. В, за което й е бил съставен фиш серия Б-2021, № 0041683/10.11.2021г., на основание чл.

186, ал. 3 ЗДвП, като нарушителят е оспорил извършеното нарушение, поради и което на същия е бил съставен АУАН, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

3

АУАН е подписан от жалбоподателката с възражения, че пешеходната пътека не е била добре обозначена и видима.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, за това, че при извършена проверка на 10.11.2021г., в 09,13 часа, в град Русе е било установено, че жалбоподателката е паркирала МПС „Пежо“ с рег. № Р **** КН на пешеходна пътека в град Русе, ул. „Муткурова“ до бл. „Опера“, вх. В, за което й е бил съставен фиш № 0041683/10.11.2021г., като нарушението е било оспорено, поради и което на основание чл. 186, ал. 2 ЗДвП е бил съставен АУАН № 121269/22.11.2021г., които факти са били субсумирани от наказващия орган осъществяващи състава на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за което нарушение, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8, вр. чл. 98, ал. 1, т.

5 ЗДвП на жалбоподателката е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели АТ. Т. М., Н. Р. ЯК. и Д. Д. Н. и приобщените в хода на производството писмени и веществени доказателства – АУАН № 121269/22.11.2021г., Декларация по чл. 188 ЗДвП, 4 бр. снимки, отговор от Община Русе, ведно със схема на хоризонталната пътна маркировка на кръстовището на ул. „Муткурова“ с ул. „Ген. Паренсов“, Заповед № РД – 01-1134 от 07.05.2021г. и писмо от Община Русе.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часът на нарушението. Както в АУАН, така и в издаденото НП нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката е описано по начин, 4 напълно позволяващ на наказаното лице да бъде запознато, както с приетите за осъществили се факти от обективната действителност, така и с дадената от страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и според настоящия съдебен състав по никакъв начин не е нарушено правото на защита на нарушителя, да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и да организира защитата си, както по фактите, така и по правото. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателката.

Неоснователни са релевираните от страна на жалбоподателката доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото й на защита да разбере, за какво точно нарушение е ангажирана отговорността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

Не съставлява процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова, имащо за последица отмяна на наказателното постановление това, че в АУАН и НП не е било отразено, че въпросната пешеходна пътека не е била видима, тъй като е била покрита с окапали листа, както и че същата не е била ясно различима и, че не е била сигнализирана с пътен знак. Както в АУАН, така и в НП намират отражение обективно възприетите от актосъставителя и приети за установено от наказващия орган факти от обективната действителност, които са включени като обективни елементи на състава на конкретното нарушение от обективна страна и които факти подведени под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма сочат на осъществен състав на административно нарушение. Всички тези факти са намерили отражение, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. От страна на актосъставителя не е било установено, че пешеходната пътека не е била видима или че не е била ясно различима, за да бъдат тези обстоятелства отразени в АУАН, а впоследствие и в НП. Тъй като не е било установено, пешеходната пътека да е била сигнализирана с пътен знак, то и в АУАН и в НП не е отразено наличието на такъв, което представлява вярно отразяване на 5 установените в хода на административнонаказателно производство факти от обективната действителност, а не представлява процесуално нарушение при описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради и което неоснователни се явяват доводите на жалбоподателката, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН е посочен неправилен вид на пешеходна пътека и този порок недопустимо е бил саниран от страна на наказващия орган в наказателното постановление. Както правилно се посочва в самата жалба, за съставомерността на деянието, за което е санкционирана жалбоподателката, в приетета за нарушение правна норма на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП законодателят като обективен признак на състава на това нарушение, досежно пешеходните пътеки е посочил само и единствено пешеходна пътека, което обосновава и извод, че деянието е съставомерно, без значение кой вид е пешеходната пътека, съгласно разпоредбите на 64, т. 3 ППЗДвП и дали се касае за пешеходна пътека М8.1 или М8.2. Същественото и достатъчно в конкретния случай е, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че жалбоподателката е паркирала автомобила, именно на пешеходна пътека, която е индивидуализирана, къде точно се намира.