Решение № 70 от 23.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500681 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивната жалба вх.№ 33756/20.11.2025г. от адв. Х.

Д. като особен представител на тримата ответници срещу Решението на ОСВарна № 1105/30.10.2025г. по гр.д.№ 1549/2024г. в частта му /след подадена уточняваща молба с изявление, че не се поддържа жалбата срещу отхвърлителните части на решението/, с която И. Д. Х., ЕГН **********, М.

И. Д., ЕГН ********** и Д. И. Д., ЕГН **********, тримата с адрес гр. В. ул.“****** ******“ № **, са осъдени да заплатят солидарно на:

М. К. Р., ЕГН ********** сумата от 150000лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди във вид на болки и страдания, причинени от смъртта на баща й Кр. Р. Ас., поч.**.**.****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-**.**.****г., до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.45 ЗЗД Р. К. Р., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Е. Ю. Ч. ЕГН **********, сумата от 150000лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди във вид на болки и страдания, причинени от смъртта на баща му Кр. Р. Ас., поч. на **.**.****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- **.**.****г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.45 ЗЗД;

Е. Ю. Ч., ЕГН ********** сумата от 200000лв.- обезщетение за 1 причинени неимуществени вреди във вид на болки и страдания, причинени от смъртта на Кр. Р. Ас., поч.**.**.****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-**.**.****г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД;. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС-Варна сумата от 24 007,10лв., от които 4007,10лв. - сторени разноски за съдебното производство и 20 000лв. дължима държ. такса по уважената част на предявените искове, както и сумата от 5лв. - държ. такса за служебно издаване на изп. лист, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

Счита решението за неправилно, необосновано, непочиващо на събраните по делото доказателства, незаконосъобразно и явно несправедливо, като излага следните доводи:

Неправилно съдът е приел, че подсъдимите, посочени в присъдата на полския съд, са идентични с ответниците. Това е така, защото липсвали достатъчни данни за индивидуализацията на лицата, признати за виновни.

Въпреки направеното още с ПО срещу ИМ възражение не била извършена пълна и безспорна проверка за съответствие на пълните имена, ЕГН, адреси или други индивидуализиращи белези.

Приложението на чл.300 ГПК е допустимо само, ако безспорно е установена идентичността на лицата, каквато липсвала в случая. При това положение при липса на пасивно легитимирана страна, искът се явява недопустим поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Неправилно е прието, че ищцата Е. Ч. е активно легитимирана предвид съществувалото фактическо съжителство между нея и починалия. Това се установявало само от свидетелски показания, които били в близки роднини, без доказателства за общо домакинство, общи разходи, общо имущество.

Счита, че следва да има обективни доказателства за това, каквито в случая липсват ВОС е приел, че Кр. Ас. и Е. Ч. са живели на съпружески начала само въз основа на свидетели - роднини, което е в противоречие с ТР № 1/2016г. на ВКС. Съдът е приел за доказани и други факти /психични увреждания, здравословни последствия и др./ само въз основа на гласни доказателства чрез разпита на свидетели, които са от роднинския кръг на ищците, без да са налице каквито и да било обективни доказателства. Счита, че това е в противоречие с практиката на ВКС, че при искове за неимуществени вреди поради смърт, свидетелски показания на близки не са достатъчни, когато се установяват здравословни увреждания и причинна връзка. Въпреки липсата на медицинска документация ВОС е приел за доказано, че ищцата Е. Ч. страда от изкривяване на долната челюст, рязко повишаване на теглото, обездвижване, и претърпяна операция през 2025г. Твърденията за операции, наддаване на тегло, обездвижване, са приети за безспорни, без да е извършена проверка дали тези събития са в причинна връзка със смъртта на Кр. Ас.; дали не са резултат от други фактори. Изводите са направени без нито един медицински документ, само на база свидетели /все роднини/, което счита за нарушение на 2 съдопроизводствените правила.

Отделно от това счита, че неправилно е определен размерът на обезщетенията от по 150 000лв. за всяко от децата и 200 000лв. за тяхната майка. Счита същите за значително превишаващи обичайно присъжданите в съдебната практика в случаи без доказани тежки психични разстройства, при липсата на медицински документи и само въз основа на свидетелски показания от роднини. Недопустимо е чрез свидетелски показания да се установява от какви заболявания страда дадено лице и какви манипулации е претърпяло, което е от компетентността на вещи лица. Експертиза не е била искана и допускана от съда. Разпитаните свидетели са близки роднини на ищците и затова са заинтересовани от изхода на делото. В настоящия случай липсват медицински документи, липсва доказано психично заболяване, няма хоспитализации, няма експертизи, доказващи тежки последици.

Предвид изложеното, счита, че размерите на присъдените обезщетения са завишени. Още с ПО е било направено възражение за евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, но същото не е обсъдено от съда, което е в нарушение на процесуалните правила, тъй като има задължението да обсъди всички възражение.

Предвид изложеното моли за отмяната на решението на ВОС и за постановяване на друго за отхвърляне изцяло исковите претенции.

В евентуалност, моли за значително намаляване на размера на присъдените обезщетения.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ищците М.

Кр. Р., род. **.**.****г., Р. Кр. Р., род.*.**.****г., действащ със съгласието на своята майка, и Е. Ю. Ч., чрез адв. Р. М. от АК-Варна, със становище за неоснователност на жалбата.

По оспорваната от процесуална легитимация на ответниците. Позовава се на това, че лицата, посочени в присъдата на полския съд, с три имена, рождена дати и място на раждане, съпоставени с трите имена на ответниците и техните ЕГН и адреси, следва да са едни и същи. По показанията на свид. Р.

М. лицата, причинили смъртта на Кр., живеели в съседство на ищците на същата „ул.****** ******", и че се познавали понеже били съседи. При това положение посочените за ответници лица са надлежна страна по материалното правоотношение за деликт. Ответната страна не представя никакви доказателства за опровергаването на горното. Излага още, че в присъдата на полския съд е посочено, че с присъда по НОХД № 101/1996г. по описа на ВОС ответникът И. Д. Х. е бил осъден на лишаване от свобода за подобно престъпление.

Неоснователно е възражението, че ищцата Е. Ч. не била активно материално-правно легитимирана по иска. В АР на децата са посочени двамата родители, а от гласните доказателства се установява, че същите са живеели в общо домакинство. Що се касае до общото имущество, липсата на такова не обосновава извод, че не са живели съвместно.

По възражението за съпричиняването на вредоносния резултат по 3 делото не се установява такова, а и ответната страна не представя доказателства.

По отношение на определените размери счита за справедливи, като съдът е отчел близката родствена връзка, и как се е отразила на психиката загубата на близкия човек, установени с гласни доказателства и заключението на в. лице по СПсЕ.

Поради изложеното моли за потвърждаването на решението на ВОС Претендира присъждане на разноските по делото, като бъде определено адв. възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв.

Съдът е сезиран и с частна жалба вх.№ 37424/19.12.2025г. от особен представител на тримата ответници адв.Хр. Д., срещу Определението на ВОС № 5307/25.11.2025г. по гр.д.№ 1549/2024г., постановено на осн.чл.248 ГПК, в частта за разноските, като ответниците са осъдени солидарно да заплатят на адв. Р. М. сумата от 33 950лв. - адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

Счита същото за неправилно и незаконосъобразно по сл. съображения: съдът е приел, че са налице предпоставките за присъждането на адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, като е счел за доказано, че процесуалното представителство на ищците било договорено като безплатно.

Този извод е неправилен и необоснован, тъй като от данните по делото не се установява наличието на ясна уговорка за безплатно процесуално представителство за всички ищци.

Съгласно трайната практика на ВКС безплатната правна помощ не се предполага, а следва да бъде доказана по несъмнен начин, което в случая не е било сторено. Липсата на една от изискуемите предпоставки по чл.38 ал.1 ЗАдв изключва възможността за ангажиране на отговорността на ответниците за заплащането на определеното възнаграждение. Отделно от това, в мотивите на определението си ВОС е приел, че не е обвързан от минималните размери на адв. възнаграждения по Наредба № 1/2004г., позовавайки се на Решението на СЕС по дело С- 438/22 и актуалната практика на ВКС. В диспозитива, обаче, е присъден минималният размер по Наредбата, без да са изложени мотиви защо счита този размер за справедлив и съразмерен с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото. Затова счита, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на обжалвания акт и това вътрешно противоречие представлява самостоятелно основание за отмяната му. Поради изложеното неправилно била приложена нормата на чл.38 ЗАдв.

В евентуалност, дори да се приеме, че са налице предпоставките на чл.38 ЗАдв, то присъденият размер от 33 950лв. е явно прекомерен. Отчетените от съда процесуални действия се свеждат до подаване на една искова молба, участие в едно о.с.з, в което е бил проведен разпит на двама свидетели и е прието заключението по една СМЕ, а писмената защита – представена след определения от съда срок за това. Следователно, делото не се отличава с изключителна правна или фактическа сложност, която да оправдава присъждането на толкова висок размер на адв. възнаграждение.

4

Макар да са предявени три иска от трима ищци, същите произтичат от едно и също фактическо основание – деликт с общи доказателства и идентична защита; процесуалното представителство е осъществено от един адвокат с общи процесуални действия за тримата ищци.

Механичното сборуване на възнагражденията за всеки от отделен иск, без да се отчита общността на защитавания интерес, води до необосновано завишаване на дължимите разноски и е в противоречие с целта на чл.38 ЗАдв.

Затова счита, че така определеният размер на адв. възнаграждение е в противоречие с принципите за справедливост и съразмерност. На сл. място счита, че съдът неправилно е ангажирал солидарната отговорност на ответниците за заплащането на адв. възнаграждение, без да са изложени мотиви за приложимостта на солидарността при присъждането на разноски по чл.38 ЗАдв.

Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от ВОС определение.

В условията на евентуалност, моли за изменението му по размер, като бъде намален значително до справедлив и съразмерен такъв.

Срещу частната жалба е постъпил писмен отговор вх.№ 949/12.01.2026г. от ищците по спора чрез адв. Р. М. със становище за неоснователността на жалба и за потвърждаване на определението на ВОС.

В исковата молба на тримата ищци М. К. Р., род. **.**.****г., Р. К. Р., род. *.**.****г., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Е. Ю. Ч., а последната и в лично качество, се излага, че първите двама са деца на Кр. Р. Х., род. **.**.****г., а третата ищца е майка на първите двама ищци, живяла на семейни начала с баща им до неговата смърт на **.**.****г. в Република Полша.