Решение № 378 от 08.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20244100100046 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищците твърдят, че тяхната майка К.Н. К. е загинала на 06.08.2023г. при ПТП, настъпило на същата дата между лек автомобил „Мерцедес “С 200, рег. № ... и лек автомобил „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № ..., в който е пътувала майката на ищците. Твърди се, че причина за настъпването на пътното произшествие са изцяло действията на водача на лек автомобил „Мерцедес “С 200, рег. № ..., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в лентата за насрещно движение и е блъснал правилно движещия се в нея лек автомобил „Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № .... Твърди се, че смъртта на майката на двамата ищци е в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. Твърди се, че за лек автомобил „Мерцедес “С 200, рег. № ... към момента на процесното ПТП е била налице валидно действаща сключена застраховка с чуждестранен застраховател, чийто кореспондент е ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ . Двамата ищци твърдят да са предявили застрахователна претенция спрямо дружеството кореспондент на чуждестранния застраховател на територията на Република България и да им е отказано плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка. Двамата ищци твърдят, че са преживели тежко загубата на своята майка, с която са водили пълноценен и продължителен семеен живот. Твърдят да са претърпели неимуществени вреди - душевно страдание и болка, негативни емоции, които са подробно описани в исковата молба. Твърдят, че предвид личността на загиналата и отношението й към тях като нейни деца, интензитетът на претърпените от тях страдания е много висок. Отправят искане към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки един от 1 ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от 03.10.2023г. – датата на предявяване на застрахователната претенция срещу дружеството кореспондент на застрахователя на автомобила, при чието противоправно и виновно управление е настъпило процесното ПТП.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът заема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ за лек автомобил „Мерцедес “С 200, рег. № ... към датата на процесното ПТП.

Оспорва изцяло отговорността на водача на този автомобил за настъпване на инцидента. При условията на евентуалност оспорва неговата изключителна отговорност за настъпване на инцидента. Навежда възражение, че загиналата е допринесла за настъпилия вредоносен резултат с поведението си, като е пътувала в автомобил„Ситроен Ц3 Пикасо“ с рег. № ... без поставен обезопасителен колан. Оспорва твърдението на ищците за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка. Оспорва исковете за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, които се претендират.

Моли съда да отхвърли исковете.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения, доводите на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотдело и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.

12 от ГПК, приема за установено следното :

От материалите по ДП № ЗМ 4499/2023г. на Окръжна прокуратура- Плевен, приложени към делото, се установяват по категоричен начин твърденията на двамата ищци относно настъпването на пътно – транспортно произшествие по време и на място, посочени в исковата молба, както и настъпилата в следствие на това произшествие смърт на тяхната майка.

По отношение на механизма на процесното ПТП по делото е изслушано заключението на съдебна авто-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно същото на 06.08.2023г., около 11:50 ч. , на път III- 3002 , на км. 18+400, към с. Божурлук, се е движил л.а.Мерцедес" Ц 200 с рег.№ ..., управляван от С.М.П. със скорост от около 66 км/ч., по посока от север към юг. По същото време, по посока към с. Ореш, от юг към север, се е движил л.а. "Ситроен Ц З Пикасо " с рег.№ ..., управляван от Д. Д. К., ЕГН: ..., със скорост от около 84 км/ч. На около 23 м. преди км. 18+400, водачът на л.а. "Мерцедес", при изпълнението на завой надясно, поради неправилен технически контрол върху траекторията на движение в крива, допуска навлизане в лентата за насрещно движение, по която в същия момент, към същото място се движи л.а. "Ситроен ". В следствие на пресичането на траекториите им на движение е настъпил челен удар между двете МПС, като мястото на удара е било изцяло в траекторията за 2 движение на лек автомобил „Ситроен“.

Вещото лице заключава, че при така установения механизъм на настъпване на процесното ПТП водачът на л.а. "Ситроен " не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Според вещото лице причината за настъпване на процесното ПТП има изцяло субективен характер, изразяваща се в технически неправилен контрол върху траекторията на движение в крива от страна на водача на л.а. "Мерцедес", при изпълнение на завой надясно по неговата траектория на движение.

Липсва спор между страните, че в следствие на така настъпилото ПТП е загинала майката на двамата ищци – К. Н.а К., която е пътувала на предна дясна седалка в лек автомобил „Ситроен“. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно същото непосредствената причина за смъртта на К. е тежка съчетана травма засягаща гръден кош и коремна кухина, довела до труби анатомични изменения на органите, разположени в тях, предизвикали бързо настъпване на летален изход, дори и при оказана своевременна медицинска помощ.

Вещото лице заключава, че причината за смъртта на К. е в пряка непосредствена връзка с възникналия пътен и нцидент на 06.08.2023г.

Съгласно заключението резултатите от извършената аутопсия на загиналата установяват наличието на травми, типични за бъдат получени при наличието на поставен обезопасителен колан. При настъпилото ПТП загиналата е получила и черепно –мозъчна травма, която сама по себе си според вещото лице, при поставен обезопасителен колан, ще доведе до бърз летален изход, дори ако не са й били причинени останалите гръдно-коремни наранявания на органите.

За ненуждаещо се от доказване с определението по чл. 140 от ГПК е прието обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното ПТП за автомобил „Мерцедес “С 200, рег. № ... е имало сключена застраховка „гражданска отговорност“ с чуждестранен застраховател, чийто кореспондент за територията на Република България е ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, София.

Ищците са предявили застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП пред кореспондента на застрахователя, застраховал гражданската отговорност на с когото е била сключена застраховката „ гражданска отговорностт“ за лек автомобил „Мерцедес “С 200, рег. № ... – ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ на 03.10.2023г.

С писмо № 2-101-1201-7899//7/02.01.2024г. кореспондентът на чуждестранния застраховател е отказал да определи обезщетение за претърпени неимуществени вреди по претенцията на ищците.

3

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. Д. К., М.В.А., К.К.П. , Д. И. И. и Д.Д.Д..

Всички свидетели безпротиворечиво установяват с показанията си, че майката на ищците ги е отгледала сама, тъй като баща им ги е напуснал, когато и двамата ищци са били в ранна детска възраст и не се е грижил за тях, не са получавали и издръжка от него. Те заживели заедно със свидетеля К., когато ищцата била на 10 години, а ищецът – на 15-16 години. Живеели като едно семейство. Свидетелят К. описва загиналата си съжителка като грижовен родител, отдадена на децата си. Те се разбирали добре помежду си и не е имало караници. Майката имала авторитет по отношение на децата си. След завършване на училище ищецът И. К. заминал да работи във Франция, а след навършване на пълнолетие ищцата Д. К. заминала за Англия. И двамата ищци потърсили работа в чужбина, защото в Свищов, къдедто живеели, нямало поминък, а искали да помагат и на майка си.

След заминаването на двамата ищци според всички свидетели те поддържали постоянна връзка с майка си, разговаряли чрез месинджър, видеоразговори почти всеки ден. Двамата ищци разчитали на съветите на своята майка.

Ищцата създала семейство в Шотландия и родила дете, като нейната майка била много щастлива, че ще става баба и заминала за Шотландия по повод раждането на детето, за да й помага. Престояла там два месеца. ( св. П. и св.

А.). Загиналата К. била отговорен човек, отзивчива, поддържала връзка с децата си и постоянно се тревожела за тях. Контактували непрестанно, интересували се един за друг, децата разчитали на съветите на своята майка.

Когато се прибирали в България, пребивавали в дома на майка си.

Когато научили за смъртта на майка си и двамата ищци изпаднали в шок.

Прибрали се в България веднага след като им било съобщено за катастрофата, като ищцата била заедно с детето си, което било на две години.

Непосредствено след смъртта на майка си ищецът И. не можел дори да говори, бил крайно отчаян и неадекватен ( св. Д.) . Решил да остане в България, в дома, в който са живеели всички преди. И към момента той живее в дома на майка си заедно с нейния съжител. След погребението на майка си ищците посетили св. К. в болницата, където той бил откаран за лечение на получените от процесното ПТП травми. Те и двамата били много разстроени, а ищецът заявил, че няма вече никъде да ходи и ще остане при майка си.

Ищцата Д. К. останала в България 40 дни след смъртта на майка си, след което се върнала в Шотландия. Самата тя била смазана от смъртта на майка си, на погребението й била много зле и се наложило да я държат трима души ( св.

А.). Споделяла, че не може да спи и получава паник атаки, обвинявала се, че не е могла да помогне на майка си .

4

Ищецът ежеседмично посещава гроба на майка си, заедно със свидетеля К..

При така установеното от фактическа страна , съдът направи следните правни изводи :

В случая са предявени искове с правно основание чл. 511 , ал. 1 вр. с ал. 3 и чл.

513 от КЗ вр. с чл. 45 и 52 от ЗЗД, обективно съединени с искове по чл. 86 , ал.

1 от ЗЗД.

Исковете са основателни и доказани само до размер от по 150 000 лв. за всеки един от двамата ищци, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 1 от КЗ В случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с учестието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира вдържава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението.

В случая процесното ПТП е настъпило на територията на страната с участието на виновен водач, управлявал моторно превозно средтво, чието обичайно местонахождение е в друга държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата. Ищците са предявили претенция за заплащането на застрахователно обезщетение пред кореспондента на чуждестранния застраховател и им е отказано заплащането на обезщетение. Предвид това за тях е налице правен интерес от предявяването на иск за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях в следствие на процесното ПТП по реда на чл. 511 , ал. 3 от КЗ. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи притежава пасивна процесуална легитимация по така предявения иск с оглед разпоредбата на чл. 513 от КЗ.