Решение № 509 от 12.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. П., 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220103992 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ХЛТопМикс“ ООД, ЕИК 119520585, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. С., представлявано от управителите П.Г.Д. и С.С.К., чрез пълномощника им адвокат К. К., със съдебен адрес: гр. С., бул. „Х.Д.“ № 14, офис 5, срещу „СЕЗАРИА“ ООД, ЕИК 207253606, със седалище и адрес на управление: гр.

В., общ. С., Стопански двор на ТКЗС – В., представлявано от управителите Л.А.Р. и Д.И.М..

Ищецът твърди, че на 15.02.2024 г. е доставил на ответното дружество 14 300 кг. комбиниран фураж (насипен) Патици Мюлари финишер, подробно описан по вид, количество, единична цена за продукта и обща продажна стойност от 11 154,00 лева, с включен ДДС, описани във Фактура № 2000013685 от 15.02.2024 г. Неразделна част към издадената фактура били съпътстващите превозваната стока документи, а именно кантарна бележка № Ш000058016 от 14.02.2024 г. и товарителница за обществен автомобилен превоз Серия № 1500229 от 15.02.2024 г., издадени от „ХЛ-ТопМикс“ ООД, с място на натоварване: с. К., общ. С. и място на разтоварване: гр. В., общ. С., обл. П.. Твърди се, че фактурата е приета от ответното дружество - купувач и е отразена в неговото счетоводство, както и в дневника за продажби на ищцовото дружество. Настоява, че ответникът не е извършвал никакви плащания в изпълнение на задължението си да заплати си продажната цена за доставената му стока, като плащането следвало да се извърши по банков път.

Твърди, че падежът на задължението на ответното дружество за заплащане на задълженията му е 15.02.2024 г., когато е доставена стоката. Сочи, че от извлеченията от счетоводните книги на ищеца, се установявало, че ответникът му дължи посочената сума по фактурата в размер на 11 154,00 лева, с включен ДДС. Доколкото ответникът не изпълнил задължението си и изпаднал в 1 забава, същият му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, а именно сумата 830,29 лева, начислена от датата на падежа на фактурата - 15.02.2024 г. до 27.08.2024 г., когато ищцовото дружество подало молба за обезпечение на бъдещ иск пред Районен съд - С.. Сочи, че поради неплащане на задължението, за ищцовото дружества се породил правен интерес да претендира пълно реално изпълнение на паричното задължение на „СЕЗАРИА“ ООД за заплащане на сумата 11 154,00 лева, дължима продажна цена по издадената фактура, както и да претендира обезщетение за забава в размер на 830,29 лева. С оглед на това, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „СЕЗАРИА“ ООД да заплати на „ХЛ-ТопМикс“ ООД сумата от 11 154,00 лева, представляваща неизплатена продажна цена на продаден на ответното дружество 14 300 кг. комбиниран фураж (насипен) Патици МЮЛАРИ финишер, съгласно Фактура № 2000013685 от 15.02.2024 г., както и сумата от 830,29 лева, представляваща законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемост на вземането - 15.02.2024 г. до 27.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „СЕЗАРИА“ ООД, ЕИК 207253606, с който намира предявените искове за допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва описаните в исковата молба доставки на посочените стоки от ищцовото дружество - комбиниран фураж (насипен) от 14 300 кг.

Твърди, че посоченият обем на доставки на стоки, категорично не отговарял на необходимостта от такава стока от страна на ответното дружество.

Настоява, че не е поръчвал доставка на претендираните стоки от ищцовото дружество. Оспорва твърдението, че тези стоки са получавани от страна на дружеството или от упълномощено от него лице. Заявява, че дружеството няма и не е имало служител на име И.К.. Счита, че от приложените кантарна бележка и товарителница било видно, че положеният подпис на всяка една от тях е различен, но фигурира едно и също лице като получател. Оспорва и възразява относно приемането на представените писмени документи фактура, кантарна бележка и товарителница. Твърди, че същите не са подписани от него или друг представител на ответното дружество, поради което не обвързвали ответника.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа искова молба и моли за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложената от делото Фактура № 2000013685 от 15.02.2024 г. е видно, че същата е съставена от ищеца - „ХЛ-ТопМикс“ ООД като доставчик с получател ответното дружество - „СЕЗАРИА“ ООД, по повод продажбата на 14 300 кг. комбиниран фураж (насипен) Патици МЮЛАРИ финишер, код КФ09-3-4-1-00, при единична цена 0,65 лева, на обща стойност 11 154,00 лева, с включен ДДС или 9 295,00 лева без ДДС. Във фактурата е отразен падеж 15.02.2024 г., както и банкови сметки на ищцовото дружество, по които да се 2 извърши плащане.

От кантарна бележка с № Ш000058016 от 14.02.2024 г., издадена от ищеца „ХЛ-ТопМикс“ ООД се установява, че за „СЕЗАРИА“ ООД, гр. В., Стопански двор на ТКЗС, е експедирана стока с код КФ09-3-4-1-00, Патици МЮЛАРИ финишер, с единична мярка – кг., бруто 26 640 кг., тара 12 340 кг., нето 14 300 кг., като е отразен транспорт: .., шофьори Т.С. и Г.К.. В същата е посочено, че е предадена от И.С., като е положен подпис от нейна страна. В графата получател се е подписало лицето И.К..

Посоченият комбиниран фураж в насипно състояние с тегло 14 300 кг. е доставен на ответното дружество „СЕЗАРИА“ ООД на 15.02.2024 г., видно от приложената по делото товарителница за обществен автомобилен превоз Серия № 1500229 от 15.02.2024 г., издадена от „ХЛ-ТопМикс“ ООД. В същата е посочено, че мястото на натоварване е в с. К., общ. С. на дата 14.02.2024 г., а мястото на разтоварване: гр. В., общ. С., обл. П.. Стоката е превозена с автомобил В. с рег. № .. и е била придружена от посочените по-горе лица Т.С. и Г.К.. Отразено е, че стоката е получена от лицето И.К., за което е положен подпис. Видно е от товарителницата, че стоката е приета без забележки, доколкото такива не са отразени в съответната графа.

Според заключението на вещото лице Д. по назначената съдебносчетоводна експертиза и допълнението към нея, неоспорени от страните, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества. Според вещото лице, в счетоводството на ищцовото дружество „ХЛ-ТопМикс“ ООД същата е осчетоводена по сметка 70101 „Фуражно производство“, контрагент „Сезариа“ ООД, за сумата 9 295,00 лева, представляваща данъчната основа по доставката, начислен е дължим ДДС в размер 1 859,00 лева и е отразено вземане от „Сезариа“ ООД по счетоводна сметка 411000 – „Клиенти в лева“ в размер на 11 154,00 лева. Фактурата е отразена и в счетоводството на ответното дружество „Сезариа“ ООД по сметка 302/1 „Материали“, с основание „покупка на фураж“ за сумата от 9 295,00 лева, представляваща данъчната основа по доставката, начислен е ДДС на покупките в размер 1 859,00 лева и е отразено задължение към „ХЛ-ТопМикс“ ООД по сметка 401 – „Доставчици“ в размер на 11 154,00 лева. Процесната фактура е включена в дневника за продажби по ЗДДС на ищцовото дружество за данъчен период месец февруари 2024 г., като съгласно справката-декларация същото е декларирало ДДС за внасяне, който данък е внесен по сметка на ТД на НАП на 14.03.2024г. от ищцовото дружество. Според заключението на вещото лице фактурата е включена в дневника за покупки и справката декларация по ЗДДС на ответното дружество за месец март 2024 г., приложена към допълнението към заключението, с право на пълен данъчен кредит, т. е. дружеството е ползвало правото на данъчния кредит с начисления ДДС.

Видно от представената по делото Обезпечителна заповед № 22/28.08.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 4352/2024г. по описа на от Районен съд – С., е допуснато обезпечение на бъдещите искове, които ищецът има към ответника за заплащане на сумата от 11 154,00 лева, представляваща главница по договор за продажба на комбиниран фураж от 15.02.2024г. и законна лихва в размер на 830,29 лева, считано от 15.02.2024 г. до 27.08.2024 г., чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответното дружество до размера на бъдещите искове в общ размер на 11 984,29 лева.

3

Предвид така установеното от фактическа страна, като взе предвид разпоредбите на закона, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ:

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: 1/ наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на комбиниран фураж – Патици МЮЛАРИ финишер, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесната стока и да я предаде, а купувачът – да я получи и да заплати уговорената цена; 2/ продавачът да е предал на купувача комбинирания фураж, предмет на сключения договор. Ответникът следва да докаже, че процесните вземания са погасени чрез плащане или по друг начин, както и правоизключващите си възражения.

По делото е представена Фактура № 2000013685 от 15.02.2024 г. на стойност 11 154,00 лева, с включен ДДС за продадени 14 300 кг. комбиниран фураж (насипен) Патици МЮЛАРИ финишер, код КФ09-3-4-1-00, при единична цена 0,65 лева, от която ищецът претендира цялата сума. Така представената фактура, обективираща облагаема доставка на стока, не носи подпис на купувача. По своята правна природа фактурата представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Доколкото твърдяното за възникнало правоотношение е сключено между търговци, последното представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, поради което по отношение на правата и задълженията на страните следва да намерят приложение разпоредбите на Търговския закон.

Договорът за търговска продажба по смисъла на разпоредбата на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справкитедекларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да 4 бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка.