Решение № 4098 от 03.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4098 гр. София, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20221110152362 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба на Н, представлявана от главен публичен изпълнител при Т, срещу А, ** и В, ЕИК **, с която е предявен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, за обявяване на относително недействителен по отношение на държавата на договор за продажба на дялове от 22.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите на страните и нотариална заверка на съдържанието, с който А прехвърля в полза на В своите 55 000 дяла по 100 лева всеки, на обща стойност 5 500 000 лева, представляващи 100 % от капитала на А, ЕИК **.

В исковата молба се твърди, че към 22.12.2021 г. ответникът А е имал декларирани и неплатени публични задължения към държавата, декларирани в периода от 21.04.2016 г. до 14.12.2021 г. Твърди, че неплатените задължения по подадените декларации възлизали на сумата в общ размер на 585 206,61 лева, като ответникът имал и задължения за лихва, които към 29.08.2022 г. възлизали на сумата в общ размер на 473 091 лева. Сочи, че с договор за продажба на дялове от 22.12.2021 г. ответникът А прехвърлил на ответника В правото на собственост върху 55 000 дяла, възлизащи на обща стойност от 5 500 000 лева и представляващи 100% от капитала на дружеството А срещу продажна цена в размер на 9 000 лева. Твърди, че се касае за сключена сделка с имуществени права, при която даденото значително надхвърля на стойност полученото. Сочи, че към датата на прехвърляне на дяловете А няма неплатени публични задължения, но наред с това притежава активи на значителна стойност и по-конкретно сграда с идентификатор **.5, находяща се в гр. София, общ.

Столична, по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 35/09.06.2011 г. на ИД на АГКК, с последно изменение засягащо сградата от 23.12.2021 г., с адрес гр. София, район „Младост, бул. „Цариградско шосе“, разположена в поземлен имоти с идентификатори **, ** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор **, със застроена площ: 837 кв. м., брой етажи: 8, предназначение: Хотел. В условията на евентуалност поддържа, че са налице предпоставките на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като ответникът А има декларирани публични задължения и е налице намерение за увреждане на публичния 1 изпълнител, за което сочи знанието у законния представител на дружеството за неплатени публични задължения, липсата на предприети действия по погасяването им дори и след получаване на цената по процесния договор и междувременно натрупалите се нови задължения към държавата. По така изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени в условията на евентуалност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че не е налице твърдяната неравностойност – несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество, включително то да е на значителна стойност, за което излага подробни съображения. Отделно от това твърди, че не е налице невъзможност за удовлетворяване на вземането на държавата, тъй като ответникът разполагал с достатъчно друго имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредитора, като посочва, че А е едноличен собственик на капитала на друго търговски дружества, сред които А с капитал от 9 689 600 лева, С с капитал от 244 000 лева, А с капитал от 1 167 860 лева, И с капитал от 5 000 лева. Поради това счита, че не е налице твърдяното намерение за увреждане на кредитора. Отделно от това твърди, че публичните вземания на ищеца са погасени по давност. По така изложените съображения счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 216, ал. 1 ДОПК има за предмет потестативното право на Държавата да иска обявяването на недействителност по отношение на нея на сделки, сключени от длъжник след датата на установяване на публични задължения. В чл. 216, ал. 1, т. 1 – т.

6 ДОПК са уредени шест самостоятелни фактически състави, като наличието на елементите от фактическия състав, на което и да е основание, постига целения резултат от публичния взискател и публичен изпълнител /НАП/, който е процесуално легитимиран да предяви иска от името на Държавата /чл. 216, ал. 2 ДОПК/.

Исковете са предявени при условията на евентуалност и следва да се разгледат в последователността, посочена от ищеца, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.

По главния иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК:

Основателността на предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, в приложимата му към настоящия случай редакция, действаща към момента на сключване на атакуваната разпоредителна сделка – 22.12.2011 г., се обуславя от кумулативното осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличието на публично задължение към Държавата, което да е установено по някой от предвидените способи за установяване на данъчни задължения; 2/ сключването на сделка след датата на деклариране или установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповед за възлагане на ревизия; и 3/ да се касае за възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.

Наличието на първата предпоставка – съществуването на публично задължение на първия ответник А към Държавата не е спорно между страните, като същото се установява и от приетите като писмени доказателства по делото декларации по образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“ за данъчен период м.03.2016 г. – м.10.2021 г., декларации по чл. 125 ЗДДС за данъчен период м.3.2017 г. – м.11.2021 г. и по чл. 92 ЗКПО за 2015 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г., както и справка за 2 общи задължения към 29.08.2022 г.

Според практиката на ВКС, обективирана в Решение № 109 от 15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1132/2023 г., I ТО, ТК, Определение № 3167 от 28.11.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 610/2024 г. и др., според чл. 216, ал. 1 ДОПК, и в предходната му редакция, преди изменението обн. ДВ, бр. 105/11.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., декларациите по чл. 105 ДОПК за самоопределяне на данъчна основа и размер на дължими данъци от данъчно задължените лица „установяват публични задължения“ по смисъла на същата разпоредба, вкл. когато поради несъответствия в същите и в срока, съгласно чл. 109 ДОПК, не е предприета ревизия на чл. 106, ал. 3 ДОПК. Даденото разрешение във връзка с тълкуването на чл. 206, ал. 1 ДОПК е мотивирано със съображения, че декларациите по чл. 105 ДОПК, подадени от данъчно задължените лица с изчислени от тях задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, бидейки самостоятелно изпълнително основание (чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК), окончателно установяват размера на задълженията по тях с изтичане на 5-годишната давност, съгласно чл. 109 ДОПК, без обаче изтичането на давността да е предпоставка за приложението на чл. 216, ал. 1 ДОПК и за придобиване качеството на „изпълнително основание“. В този смисъл възражението на ответника за погасяване по давност на публичните вземания на Държавата е неоснователно.

Налице е и втората предпоставка, доколкото по делото се установява, че след деклариране на данъчните задължения, по силата на приложения по делото договор за продажба на дялове, с нотариална заверка на подписите на страните и съдържанието на сделката, извършено от нотариус НЛ в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, на 22.12.2021 г., данъчно задълженото лице А е прехвърлило в полза на В правото на собственост върху 55 000 дяла, възлизащи на обща стойност от 5 500 000 лева и представляващи 100% от капитала на дружеството А, срещу продажна цена в размер на 9 000 лева.

Спорът между страните се концентрира върху последната предпоставка, обуславяща основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно да се касае до реализирането на възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото от данъчно задълженото лице.

Наличието на неравностойност, т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност като за да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 107 от 14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г. по описа на ВКС, І ТО, не може да бъде въведен единен критерии относно това, кое е „значително” – нито като абсолютна стойност (напр. разлика от 5000 лв.), нито като процент или обикновена дроб. дали неравностойността на престациите е значителна и оттук – дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай.

В настоящия случай дружествените дялове, предмет на прехвърлителната сделка, са отчуждени срещу продажна цена в размер на 9 000 лева, която е многократно пониска от тяхната стойност от 5 500 000 лева, обективирана по волята на страните в договора. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават извод за друга цена, като същата съответства и на обявената в Търговския регистър към Агенция по вписванията стойност на апортната вноска в капитала на А, чийто предмет е СГРАДА с идентификатор **.5 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се на адрес: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе, разположена в поземлени имоти с идентификатори:

**; ** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор **, със застроена площ по скица от 837 кв.м., брой етажи – 8, с предназначение – хотел. В тази връзка съдът не 3 кредитира заключението по допуснатата ССчЕ, доколкото вещото лице основава изводите си на представени от ответника А документи, касаещи собственото му имуществено и финансовото състояние, но не и това на А. Посоченото несъответствие е в състояние да обоснове извод за неравновесие в стойността на насрещните престации по атакуваната сделка в степен, при която да се приеме, че даденото значително надхвърля по стойност полученото от длъжника.

Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Ето защо право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото, доколкото той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. Така, наведеното в противен смисъл възражение от ответника е неоснователно.Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредиториЦялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК е основателен и следва да бъде уважен.

Доколкото главният иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК е основателен, то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и съдът не следва да се произнася по тях.

Относно разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на ищеца. Ищецът претендира разноски за депозит за вещо лице в размер на 400 лева, равняващи се на 204,41 евро, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева, равняващи се на 102,26 евро, определено от съда, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25 НЗПП.