Решение № 522 от 01.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Бургас, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100500253 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на А. К. С. от ***, подадена чрез особения й процесуален представител адв.Диян Щерев, против решение № 279/18.11.2025 г. по гр.д.126/2024 г. по описа на Карнобатски районен съд, с което е прието за установено по отношение на въззивницата-ответник, че същата дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/, ЕИК 130460283, сумата от 313,37 лв, от които: 114,21 лв такси и ползвани мобилни услуги както следва: 46,46 лв., дължими за период 25/07/2021-24/08/2021 г. от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 21.12.2020 г. сума в размер на 12,08 лв, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.4.2021 г. сума в размер на 34,38 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 67,75 лв., дължими за период 25/08/2021 - 24/09/2021 г. от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 21.12.2020 г.; сума в размер на 33,37 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.4.2021 г. сума в размер на 34,38 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и 199,16 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 21.12.2020 г. сума в размер на 106,84 лв., представляваща три месечни такси и по договор за Мобилни 1 услуги с предпочетен номер *** от 20.4.2021 г. сума в размер на 92,32 лв., представляваща три месечни такси; и с което решение въззивницата е осъдена да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД съдебни разноски в исковото производство в размер на 955,00 лв; разноски в заповедното производство в размер на 505 лв; както и да заплати по сметката на РС Карнобат разноски в размер на 200 лв, и 5.00 лв държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.

По-конкретно се твърди, че първоинстанционният съд е обосновал изводите си на заключението по приетата съдебно-почеркова експертиза, което заключение е било оспорено от особения представител на въззивницата-ответник.

Претендира се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови отхвърляне на иска.

Претендират се съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемият „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/, оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана с писмен отговор в законовия срок. Твърди се още, че от въззивната жалба не става ясно какви нарушения на съда са налице при постановяване на решението.

Изложени са твърдения, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като изводите му са обосновани. По отношение на оплакването, касаещо приетата СПчЕ се твърди, че оценката на доказателствата, вкл.на експертните заключения, е в правомощията на съда, а законът (в случая чл.201 ГПК) е предоставил на страните възможности да защитят интересите си при евентуално погрешно експертно заключение, което в случая не е сторено от ответната страна. Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение.

Също не сочи нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, с която е предявен установителен иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.286 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата А. К. М. дължи ищеца сумата от общо 313,37 лв, представляваща сбор от следните задължения: 114,21 лв такси и ползвани мобилни услуги както следва: 46,46 лв., дължими за период 25.07.2021-24.08.2021 г. от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 21.12.2020 г. сума в размер на 12,08 лв, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.4.2021 г. сума в размер на 34,38 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 67,75 лв., дължими за период 25.08.2021 – 24.09.2021 г. от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 21.12.2020 г.; сума в размер на 33,37 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление 2 на мобилни услуги; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.4.2021 г. сума в размер на 34,38 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и 199,16 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 21.12.2020 г. сума в размер на 106,84 лв., представляваща три месечни такси и по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.4.2021 г. сума в размер на 92,32 лв., представляваща три месечни такси, за които вземания по ч.гр.д.804/2023 г. на РС Карнобат е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В срока за отговор особеният представител на ответника оспорва иска като недопустим поради наличие на противоречие между твърденията на ищеца в исковата молба и заявения петитум, без да се конкретизира в какво се изразява това противоречие. Твърди се, че по делото не е ясно дали ответницата е подписала процесните договори с ищеца. На второ място се твърди, че искът е и неоснователен, тъй като освен, че не е ясно дали ответницата е подписала договора, и поради това, че след като след първата забава от страна на ответницата при плащане на дължимите от нея такси, операторът не е „прекратил веднага и автоматично договорните взаимоотношения“, по този начин е допринесъл за процесната сума във времето, натрупване на незаконосъобразни лихви и „напълно незаконосъобразна неустойка“.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск като е приел за доказано: наличието на облигационни отношения между страните по повод процесните договори; установяване на възникнали непогасени вземания в полза на ищеца против ответницата за доставени услуги в процесиния период, забава на ответницата за заплащане на дължимите от нея такси, и дължимост на претендираната неустойка по договорите. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответната страна за погасяване по давност на вземанията.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на допустимостта на решението следва да се посочи, че според настоящия състав, то е произнесено по допустим иск – установителен иск по чл.422 ГПК, предявен по указание на заповедния съд при условията на чл.415, ал.1 ГПК в законовия срок. Възраженията на особения представител на ответницата за противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба на първо място са бланкетни и неясни, а на второ място са и неоснователни, доколкото съдът не констатира такива противоречия. Възражението на особения представител на ответницата за недоказаност, че подписът върху процесните договори е положен от ответницата не касае допустимостта на иска, а касае неговата основателност.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

С оглед наведените оплаквания и доводи във въззивната жалба, очертаващи предмета на въззивния контрол, спорни между страните въпросите относно дължимостта на описаните в исковата молба месечни абонаментни вноски по сключените два договора за мобилни услуги за посочените периоди, както и относно дължимостта на сбора от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване по вина на абоната.

3

По отношение на претенцията за дължими месечни абонаментни вноски по договорите за мобилни услуги с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.286 ЗЗД, вр.чл.228, ал.1 ЗЕС:

Между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /предишно наименование

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/ и ответницата А. К. М. са били сключени два договора за мобилни услуги - на 21.12.2020 г. за предпочетен номер *** и на 20.04.2021 г. - за препочетен номер ***. Предвид заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, което заключение настоящият състав кредитира изцяло като компетентно, добре мотивирано и подробно, съдът приема за недоказано възражението на особения представител на ответницата, че тя не е подписвала договорите.

Представените по делото договори за мобилни услуги съставляват индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл.228, ал.1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на "търговец" по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на "потребител" по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. Ето защо, независимо от липсата в конкретния случай на въведени от ответната страна такива възражения, съдът намира за необходимо да добави следното: По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Като съдържание договорите отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите. В процесните договори са предвидени условията за ползване на предоставяните услуги - срока на действие, ясно и разбираемо е посочен вида на предоставяната услуга мобилен интернет или услуги, за каквито услуги са издавани и фактурите, посочен е и приложимия абонаментен план, следователно потребителят е бил наясно още при сключване на договорите какви услуги ще му бъдат предоставяни и каква цена ще дължи за тях, като е поел задължение да заплаща уговорената месечна абонаментна такса. Във всеки индивидуално сключен договор е удостоверено, че абонатът е запознат, получил е и е съгласен да спазва общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора.

Съгласно общите условия към сключените договори, месечната абонаментна цена по всеки от договорите се заплаща от потребителя ежемесечно в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план.

Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащия ценоразпис на дружеството- оператор. Уредено е, че месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен 4 индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата, и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери, съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.