Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 19598 от 28.09.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 52323/2021
Вид
Разпореждане № 19598
Подписан
28.09.2021
Състав
РУМЕНА ПЕНЕВА ФОТИ

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 19598 гр. С, 28.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Р.П.Ф. като разгледа докладваното от Р.П.Ф. Частно гражданско дело № 20211110152323 по описа за 2021 година

Подадено е заявление от „ТС“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника П. ХР. ЗЛ. с ЕГН **********, като по отношение на длъжника, след служебно извършена справка се установява, че регистрираният му настоящ адрес е в А Съгл. чл. 411 ал. 2 т. 5 ГПК съдът отхвърля заявлението, когато твърденият длъжник няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. С разпоредбата на чл.

411 ГПК законодателят ограничава обхвата на заповедното производство и в съответните случаи оставя като единствен път за защита исковият процес, който предоставя по-голяма гаранция за спазване на правата на ответника.

Установено е от представената по делото справка в НБН, че длъжникът е с постоянен адрес в гр. С, който съвпада с адреса, посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но и с настоящ адрес в А който е и актуалният регистриран адрес 05.07.2001 г. и към настоящия момент. От справката е видно, че лицето има и постоянен адрес към 05.07.2001 г., но е видно че този адрес е сменен с адреса в А което е станало официално през 2001 г.

Във връзка с изложеното се налага изводът, че във вътрешното ни право най-близо до обичайното местопребиваване се намира т.нар. „настоящ адрес“. В тоз смисъл е константната съдебна практика – Определение № 3298 от 11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 4398/2017 г. на Софийски апелативен съд. В случая от доказателства по делото следва да се направи извод, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, а живее в Австрия, където има и официално регистриран настоящ адрес, за което е уведомил по официален, надлежен път българските власти. Сключването инцидентно на потребителска сделка в Република България в случая договор за кредит на територията на България, не установява трайна и фактическа връзка с територията на страната, каквато представлява обичайното местопребиваване. Следователно още на този етап се установява, че е налице основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение, което изрично е предвидено в закона чл. 411, ал.2, т. 4 ГПК.

Не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да упражни правото си да възрази срещу вземането, тъй като не живее на територията на Р. България и това се установява от представения по делото официален удостоверителен документ. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде извършена.

Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е недопустимо, тъй като би засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в производство. При настоящ адрес в чужбина лицето следва да се призовава и уведомява имено там, но това е допустимо само в исково производство, но не и в заповедното. В този смисъл Решение № 85 от 04.05.2016 г- по гр.д.251/2016 на III г.о., ВКС. В допълнение следва да се посочи, че за кредитора има възможност да предяви вземането си по реда на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.

1

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 51360/08.09.2021 г. депозирано от „ТС“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника П. ХР. ЗЛ. с ЕГН **********.

Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването си с частна жалба пред Софийския градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2