Решение № 2054 от 15.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2054 гр. София, 12.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20201110144088 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Част трета, глава XXV от ГПК.

Постъпила искова молба от Й. В. В. срещу В. М. В.. Предявен е иск с правна квалификация чл. 144 СК, обективно съединен с иск по чл. 149 СК.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Сочи се, че ищцата е ученичка, редовна форма на обучение, в 31-во СУ - гр. София за учебната 2020/2021г. Поддържа се, че се нуждае от издръжка с оглед подготовка за предстоящи матури и кандидат-студентски изпити. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 350.00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, както и издръжка за минал период в размер на 2100 лв. (по 350 лв. на месец) от датата на навършване на пълнолетие - 13.03.2020г., до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В дадения от съда срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага се, че ответникът не разполага със средства, за да заплаща на вече пълнолетната си дъщеря издръжка. Независимо от това се посочва, че ответникът е заплащал и заплаща издръжка в размер на 85 лева месечно в полза на ищеца. Претендират 1 се разноски.

С протоколно определение от 23.06.2021г. е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 149 СК, като същият се счита предявен за сумата от 1590 лв.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приложеното удостоверение за раждане, че ответникът е баща на ищцата Й. В. В., родена на 13.03.2002г.

С Решение № III-84-421 от 30.01.2015 г., постановено по гр.д. № 13168/2014 г. по описа на СРС, 84 състав, ответникът е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 85 лева, считано от влизане в сила на решението за развод, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за прекратяване или изменение на издръжката.

Видно от Справка от НАП от 17.08.2020г. ищцата не е заета по трудово правоотношение.

Съглано Служебна бележка от 17.08.2020г. за учебната 2019/2020г. ищцата е ученичка в 11 клас в 31-во СУ - гр. София, а видно от Уверение № 299/08.09.2021г. същата е записана в първи курс, редовна форма на обучение в УНСС, специалност „Медии и журналистика“.

От страна на ищцата са представени доказателства за заплащане на сумата от общо 720 лв. за месечни разходи за вокално майсторство за периода м.02.2021г.-м.04.2021г.; за закупуване на техника (телефон, лаптоп, слушалки, ремонт на лаптоп) на обща стойност 2957,89 лв.; разходи, свързани с абитуриентски бал на стойност 1999,50 лв.; транспортни разходи в размер на 130,10 лв.; медицински разходи-100 лв.; разходи за дрехи-1518,47 лв.

От справка актуално състояние на всички трудови договори на ответника от НАП от 10.08.2021г. се установява, че през 2018г. същият е сключил трудов договор със Сдружение „Футболен клуб Кариана“, прекратен на 01.01.2021г.

На 15.03.2021г. е сключил трудов договор със Сдружение „ПФК-БотевВраца“, прекратен на 08.06.2021г., а от 18.06.2021г. е зает по трудово правоотношение с ФК Етър ВТ.

Видно от писмо от НОИ от 04.02.2021г. за периода 01.2020г.-12.2020г. за 2 лицето В. М. В. са подавани данни в НОИ чрез Сдружение „Футболен клуб Кариана“ с осигурителен доход в размер на 1006 лв. месечно за периода м.01.2020г.- м.09.2020г. и в размер на 1012 лв. месечно за периода м.10.2020г.-м.12.2020г.

От справка за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ на 27.01.2021г., се установява, че ответникът не е обременен от заплащане на кредитни задължения.

От справка от НОИ изх. № 1029-21-9800 от 17.08.2021г. е видно, че за м.03.2021г. осигурителният доход на ответника е 2213,98 лв., за м.04.2021г.3000 лв., за м.05.2021г.-3000 лв. и за м.06.2021г.-3636,36 лв.

Между страните не се спори, а и от приложени преводни нареждания се установява, че ответникът е заплатил издръжка в размер на 85 лв. месечно за м.03.2020 г. и за периода 05.2020 г. -11.2020г., както и за м.01-09.2021г.

По делото е проведен разпит на свидетеля Т. Й. В.-леля на ищцата. От показания на свидетелката се установява, че грижи за Й. В. полага единствено нейната майка, както и че се нуждае от средства за продължаване на своето образование и за обучение във висше учебно заведение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

По повод възражението на ответника за прекратяване на производството по чл. 144 СК в частта относно иска за заплащане на издръжка за редовно обучение във висше учебно заведение, съдът намира следното:

В обстоятелствената част на иска ищцата е поддържала, че след навършване на пълнолетие се нуждае от увеличен размер на издръжката, тъй като е последна година ученичка, предстоят й матури и кандидат студентски изпити, което налага да взима частни уроци, т. е. нуждите и свързани с образованието нарастват; с оглед редовната форма на обучение, тя няма възможност да 3 работи, не притежава имущество от което да се издържа, докато ответникът получава добри доходи и може да поеме задължение за нейната издръжка. В петитума на исковата молба ищцата е поискала присъждане на издръжка в размер на 350 лв. и такава за минало време, без да е конкретизирала вида и периода на обучението.

В доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е приел, че е сезиран с претенция по чл. 144 СК за издръжка в размер на 350 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до завършване на средно образование.

В хода на делото ищцата е представила уверение, че е записала първи курс, редовна форма на обучение за висше образование на образователноквалификационна степен "бакалавър", като е навела довод, че така удостовереното записване във висше учебно заведение следва да бъде взето предвид от съда, като нововъзникнало обстоятелство от значение за предмета на делото. По този начин ищцата по същество е навела твърдения за възникване на друго субективно право - за изплащане на издръжка по чл. 144, предл. 2-ро от СК и в този смисъл на отделен иск, наред с първоначалния.

Последващо предявяване на иск в хода на висящо производство и почиващо на основания, възникнали след датата на предявяване на първоначалния иск е недопустимо. В конкретния случай не става дума за изменение на иска. От една страна, касае се за две обособени групи от факти, обосноваващи възникването на различни субективни права. От друга, налице е и промяна на искането. Двата специални иска по чл. 144 от СК съдържат в себе си различен законово-определен начален и краен период за изплащане на издръжката /в този смисъл и Решение № 590 от 22.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 15350/2021 г./.

Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, ако учат, се дължи, само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си 4 учащо дете.

По делото не се спори, че ищцата е дете на ответника, навършила е пълнолетие и след навършване на пълнолетието си е продължила своето образование. Не се спори и че не разполага със самостоятелен доход. Спорен е единствено въпросът дали възможностите на ответника му позволяват да дава на ищцата претендираната месечна издръжка. Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В настоящия случай е установено, че ответникът е зает по трудово правоотношение (с кратко прекъсване от 3 месеца в началото на 2021г.), като за периода м.01.2020г.-м.12.2020г. осигурителният му доход възлиза на около 1000 лв. месечно, а за периода м.03.2021г.-м.06.2021г. възлиза средно около 3000 лв. месечно.

При така установените факти съдът намира, че имущественото състояние на ответника и способността му да полага труд определят и материалните му възможности да заплаща без особени затруднения претендираната месечна издръжка от 350 лв. месечно, считано от 03.2021 г.

По отношение на 01-02.2021 г. съдът приема, че предвид липсата на трудови доходи, за ответника би представлявало особена трудност да отделя средства за издръжка в размер на 350 лв., но доколкото не се спори, че ответникът е заплащал издръжка в размер на 85 лв. и за този период, съдът намира, че с плащането самият той е признал наличието на възможност за отделяне на средства за издръжка в размер на 85 лв.

По отношение на претенцията за издръжка за минал период от навършване пълнолетие на ищцата-13.03.2020г. до подаване на исковата молба и за периода от датата на исковата молба до 31.12.2021 г. съдът намира, че ответникът, за когото се установи, че за посочения период е получавал трудово възнаграждение в размер на около 1000 лв. месечно, без особени затруднения може да заплаща издръжка в размер на 170 лв. месечно.

Доколкото се установи, че ищцата е редовно учаща в горепосочния период, а за ответника няма да представлява особено затруднение, то на същата се 5 дължи издръжка в периода от навършване на пълнолетие на ищцата 13.03.2020 г. - до 13.09.2020 г. в размер на 170 лева месечно или обща сума от 1020 лева.

Между страните не се спори, а и от приложени преводни нареждания се установява, че ответникът е заплатил издръжка в размер на 85 лв. месечно за м.03.2020 г. и за периода 05.2020 г. -11.2020г., както и за м.01-09.2021г. Общо заплатената издръжка е в размер на 1445 лева. Плащанията следва да бъдат взети предвид при постановяване на акта по същество на делото.

Следва да се подчертае, че независимо от посоченото от ответника основание за плащане, съдът следва да вземе предвид, че с плащанията не са погасявани в цялост месечните задължения за издръжка. Поради това приложимо е правилото на чл. 76 ЗЗД, според което този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

В случая, както беше посочено, доколкото всяко плащане е достатъчно да погаси задължението /освен тези за месеците 01-02.2021 г./ за ответника не е възникнало право да избира. Задълженията са еднородни и следва да се погасяват по поредност на възникване.

Задължението за заплащане на издръжка за периода преди датата на подаване на исковата молба съдът намира, че е изцяло погасено.