Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1704 от 11.11.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
2490/2026
Подписан
11.11.2026
В сила
11.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1704 гр. Плевен, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Илона Цв. Делева като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20264430102490 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от от Г. П. А., ЕГН:

**********, чрез адв. В. Б., против М. АД, ЕИК ***, адрес гр. С., ул.„Г. С.

Р.“ № ***, представлявано от В.Г.С., действащо чрез пълномощника ю. К.Г., тел. ***, ***. Правно основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и т. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД.

Фактическите твърдения в исковата молба са следните: Между „М." АД, ЕИК *** - Заемодател, от една страна, и Г. П. А., ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит (по-долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем. По договора е начислена договорна лихва.

При сключването на договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на гаранция по кредита. При непредоставяне на предвидените гаранции в срок се начислява неустойка.

Въпреки усилията на Кредитополучателя да получи копие от Договора или информация, свързана с него, Кредиторът неколкократно и неправомерно отказва да предостави копие от сключения Договор за потребителски кредит.

Тези действия на Кредитора са единствено с цел затрудняване и 1 възпрепятстване защитата на потребителя във връзка със сключения Договор.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, Доверителят ми е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.

Страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, Г. А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.

9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.

Получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 2 годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

По своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че кредитополучателят търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора.

Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК. Нещо повече, така предвидената неустойка задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Отделно от горното, на самостоятелно основание, сключеният Договор за потребителски кредит е недействителен като противоречащ на изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото настоящият договор не съдържа информация относно начина на формиране на ГПР, а същия е посочен единствено като процент. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на 3 непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.

Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума за главница. Всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

В настоящия случай по безспорен начин се установява характера на правоотношенията между страните. Ищцата е изпълнила поетите задължения съгласно договора, като е заплатила на заемодателя всички дължими по договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредставено обезпечение

Съдът е сезиран с искане да признае сключения между М. АД и Г. П.

А. Договор за потребителски кредит за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.

В случай, че Договор за потребителски кредит бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди М. АД да заплати на Г. П. А. сумите, които са недължимо платени по Договора за потребителски кредит.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. В отговора е изразено следното становище: претендираната чрез предявения осъдителен иск сума, ведно със законна лихва, е платена в пълен размер по посочената в исковата молба банкова сметка, за което ответникът прилага платежно нареждане. Съдът, като съобрази становищата на 4 страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Предявените искове са на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл.

11, ал. 1, т. 9, т.10 и т. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр.

3 от ЗЗД. Безспорно е наличието на валидно сключено облигационно правоотношение между страните. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на договора противоречат на закона и добрите нрави.

Ответникът следва да докаже, че клаузите са договорени индивидуално и са равноправни.

Допуснато е увеличение на иска от 25 евро на 250 евро, за което ответникът прави признание на така увеличения иск. Представено е платежно нареждане, от което е видно, че е възстановен и остатъкът от сумата, ведно със законна лихва, до пълния предявен размер от 250 евро.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски.

Водим от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА сключения между М. АД, ЕИК ***, адрес гр. С., ул.„Г. С.

Р.“ № ***, представлявано от В.Г.С., пълномощник ю. К.Г., тел. ***, *** и Г. П. А., ЕГН: **********, гр. П., УЛ. А.В. ***, Договор за потребителски кредит № *** от *** г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, М. АД, ЕИК ***, адрес гр. С., ул.„Г. С. Р.“ № ***, представлявано от В.Г.С., пълномощник ю. К.Г., тел. ***, ***, да заплати на Г. П. А., ЕГН: **********, гр. П., УЛ.

А.В. ***, сумата от 250 евро, недължимо платени по Договора за потребителски кредит № *** от *** г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. АД, ЕИК ***, адрес гр.

С., ул.„Г. С. Р.“ № ***, представлявано от В.Г.С., пълномощник ю. К.Г., тел.

***, ***, да заплати на Г. П. А., ЕГН: **********, гр. П., УЛ. А.В. ***, направените разноски по делото за държавна такса в размер на 25 евро и 250 евро за адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване пред ОС - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6