Решение № 480 от 21.12.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Перник, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500686 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 751/09.07.2023 г. по гр. д. № 2782/2022 г. по описа на Районен съд – Перник е признато за установено по отношение на С. К. А., ЕГН ********** с адрес *** че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор сумата от общо 361.83 лв., от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 317.35 лв. за апартамент, находящ се на адрес *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 44.48 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 18.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите както и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 692/10.03.2022 по ч.гр. д. № 1052/2022 по описа на Районен съд Перник.

Със същото решение С. К. А. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК 113012360 сумата от 450.00 лв. представляваща направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и в заповедното производство.

Недоволен от така постановения съдебен

1 акт е останал ответникът в първоинстанционното производство – С. К. А. и е подал въззивна жалба срещу него.

Въззивният жалбоподател излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Сочи, че съдът не е обсъдил част от представените от него доказателства и не ги е взел предвид при установяване на фактическата обстановка. Твърди, че те касаят кубатурата на отопляемия обем, въз основа на която е разпределена топлинната енергия, като съдът е приел, че тя е по-голяма от реалната. Сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид възражението му, че между него и „Топлофикация - Перник“ не е налице облигационно отношение, тъй като той е поискал прекратяване на доставката на топлинна енергия, както и не е обсъдил оспорването му на представените от насрещната страна фактури. Искането към въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на всички направени разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба не е представил отговор.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател поддържа жалбата. Излага подробни аргументи, във връзка с наведените в нея доводи. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба, не е изпратил представител. С писмена молба е оспорил жалбата. Искането към въззивния съд е да потвърди обжалваното решение, като правилно и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, която има интерес от обжалването, срещу подлежащо на въззивно обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

С него съдът се е произнесъл по допустим иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 692/10.03.2022 г. ЧГД № 1052/2022 г. по описа на ПРС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение. Спазено е диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК. Затова решението е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по 2 тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Решението е правилно.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-техническа експертиза, въз основа на които относимите към предмета на спора факти са установено правилно. Не е налице соченото от въззивния жалбоподател необсъждане на представените от него доказателства и непроизнасяне по заявените оспорвания. Първоинстанционния съд е направил фактическите си изводи въз основа на целия доказателствен материал, преценен в неговата съвкупност, което е намерило отражение в мотивите на съдебния акт. Даден е отговор и на всички възражения на страните.

По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД на потребителите в гр. Перник, утвърдени с решение на ДКЕВР. С доклада си по делото, съдът е обявил за общоизвестни обстоятелствата, че същите са публикувани в един местен и един централен ежедневник – в.

Съперник, бр. 82/29.04.2004 г. и в. Новинар, бр. 101/30.04.2008 г.

Представен е договор аз продажба на държавен недвижим имот по наредбата за държавните имоти от 18.06.1993 г., от който е видно, че С. К. А. е собственик на апартамент, с административен адрес: ***.

Приложено е извлечение от сметка за абонатен № ***, с титуляр С. К. А. към 18.02.2022 г., неподписана от представител на топлофикационното дружество.

Ответникът е представил два броя заявления от 04.10.2018 г. и от 12.09.2020 г., подадено от него до „Топлофикация - Перник“ АД, с които заявява, че се отказва от договора и не желае да му бъде доставяна топлинна енергия за отопление за процесния недвижим имот.

Представил е 10 броя фактури, издадени от топлофикационното дружество за заплащане доставената в собствения му имот топлинна енергия.

Представено е и писмо изх. № 3208/30.11.2021 г., адресирано от него от „Топлофикация - Перник“ АД, в което е посочено, че е извършено посещение на място на адрес: ***, като е констатирано, че по проект в блока е заложено отопление на общите части, но на място не е изграден щранг, като въз основа на протокол от общото събрание са ЕС е извършена корекция на общите отопляеми обеми на всички имоти.

Приложено е и писмо от Първо РУ – Перник, с приложено към него разпореждане на прокурор при РП – Перник по пр. пр. № 2378/2022 г., което е неотносимо към настоящия правен спор, поради което съдът не го взема предвид при формиране на фактическите си изводи.

Представено е и копие от СТЕ, изготвена по ВГД № 45/2021 г. по описа на ПОС, като 3 предвид принципа на непосредственост в гражданското производство/чл. 9/, е недопустимо настоящото съдебно решение да се основава на направените в нея констатации.

Приет е протокол от общо събрание на живущите в бл. *** на кв. ***, в гр. ***, с което е взето решение за намаляване на обема на отопляемата кубатура.

Приета по делото е съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице З.З., ведно с направените от него уточнения в съдебно заседание. Съдът я кредитира изцяло като пълна и обоснована, изготвена от експерт с необходимите знания и професионален опит. От нея се установява, че в етажната собственост на адрес: *** системата за дялово разпределение е въведена на 06.11.2001 г., когато между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД – гр. София е сключен договор № ***. През процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. услугата „дялово разпределение“ е извършвана от ФДР „Директ“ ЕООД въз основа на договор № ***. Установява се също че в абонатната станция на сградата етажна собственост е монтиран топломер, който е преминал задължителния метрологичен контрол по чл. 43 , ал. 4 от Закона за измерванията, съответства на одобрения тип, годен е за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Вещото лице е констатирало, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно. От измерената от него брутна топлинна енергия са приспадани технологични разходи, изчислени правилно по реда на Наредба Е РД-04-1/12.03.2020 г.

Между отделните абонати е разпределяно нетното количество топлинна енергия. Експертът е установил, че през процесния период в спорния топлоснабден имот не е начисляван разход за топлинна енергия за битово горещо водоподаване. Няма уред за измерване на разхода на топла вода, като същата се е водела „запечатана“. Това обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки, като суми за топлинна енергия за топла вода не са начислявани. В имота няма монтирани отоплителни тела в стаите. В помещение „баня“ има отоплително тяло „щранг - лира“, без монтирано индивидуално разпределително устройство. Отдаваната от отоплителното тяло топлинна енергия е определена по изчислителен път, като за тяло работило непрекъснато. При проведения задължителен годишен отчет ФДР е преизчислило прогнозно начислените суми, като разликата е отразено в индивидуалната изравнителна сметка. Разходът на топлинна енергия от сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отопляемия имот, който по проект е 160 кв. м. Начислен е разход само за месеците през отоплителния сезон, през който е работила сградната инсталация. Определените суми са отразени в индивидуалните изравнителни сметки. При изслушването в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че кубатурата се определя на база отопляемите обеми в сградата – обема на имота и на общите части, пропорционално на големината на имота. В случая няма изградена инсталация в общите части, но при изчисляване на отопляемия обем, общите части се разпределят пропорционално на големината на имотите и процентното участие в общия обем на сградната инсталация на отделните имоти не се променя. Т. е. обема на общите части не се отразява на индивидуалното участие на всеки от имотите в разпределянето на топлинната 4 енергия, отдадена от сградната инсталация. Топлинната енергия, отчетена от общия топломер се определя пропорционално на обемите на индивидуалните имоти. Ако се намали обема на общите части, то следва пропорционално намаляване на отопляемите обеми на всички самостоятелни обекти. Поради което това не води до промяна в количеството топлинна енергия, която се разпределя, респективно – до промяна на стойността за нея, дължима от потребителя за всеки от топлоснабдените недвижими имоти. Вещото лице е констатирало, че през процесния период не е разпределяна топлинна енергия за отопление на общите части, тъй като там няма монтирани отоплителни тела. Вноските за дялово разпределение са начислявани ежемесечно. През процесния период са извършвани два годишни отчета и са издадени две изравнителни и една коригираща сметки. Топлинната енергия, разпределена за процесния имот е отчетена и изчислена правилно, като стойността и съгласно действащите през съответните периоди цени е 317.35 лв.

При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

От справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.