Решение № 3990 от 24.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3666/2024
- Вид
- Решение № 3990
- Подписан
- 24.06.2025
- В сила
- 24.06.2025
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Йоана Красимирова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184 ал. 1 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 13 ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13 ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 100 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3990 гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100503666 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД въззивната жалба срещу решение № 2239/08.02.2024г. постановено по гр.д. № 54057/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове срещу И. Е.
М. с правно основание чл.99 ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 ал.1 и ал.2 вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционният съд приемайки, че договора за потребителски кредит е нищожен поради непосочване на точния размер на ГПР и противоречие на добрите нрави. Счита, че ответника доброволно е приел всички клаузи по договора, включително и е изразил желание да ползва поръчителство, поради което не може да се приеме, че тези клаузи са неравноправни. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважат изцяло предявените искове, доколкото се установява наличие на изискуеми и ликвидни вземания възникнали в правната сфера на ищеца въз основа на действителен договор за цесия и договор за потребителски кредит.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – И. Е. М. чрез особения й представител – адв. Р. Й., в която изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, съответно несъстоятелност на доводите за порок на решението изложени в жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно предявени искови претенции предявени по реда на чл.422 от ГПК, както следва:
-с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПС вр. чл.99 ал.1 от ЗЗД за сумата от 431.25 лв. по - неплатена главница по договор за потребителски кредит № 955470 на 19.10.2017, сключен между „Кредисимо“ EАД, в качеството си на кредитодател, и И. Е. М., ЕГН ********** ,в качеството си на кредитополучател, което вземане е прехвърлено чрез договор за цесия;
-с правно основание чл.240 ал.2 ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК вр. чл.99 ал.1 от ЗЗД за сумата от 29,55 - договорна възнаградителна лихва върху главницата за период от 19.10.2017г. до 10.10.2018 г,
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 153,67 лв. - - законна лихва за забава върху главницата в размер за период от 19.10.2017 г. до 19.06.2023 г., -както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПН по ч.гр.д. №34666/2023 г. на СРС.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи кумулативното наличие на следните материално правни предпоставки: 1. съществуване на действителни задължения на ответника към цедента – основание, вид, размер 2. действителен договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера /ищеца/ вземането по т.1 3. уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Относно наличието на действителен договор за цесия и съобщаването на цесията на длъжника.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 02.03.2023 г. сключен между „Кредисимо” АД и „Ай тръст“ ЕООД - цеденти и „АПС Бета България“ ЕООД- цесионер, ведно с приложение № 1 в което са индивидуализирани прехвърлените вземания – длъжник, размер, основание. Под №1507 от приложение № 1 „Кредисимо” АД прехвърля на „АПС Бета България“ ЕООД вземане по договор от 19.01.2017 г. с длъжник И. Е. М..
Съгласно § 5. От Договор за продажба и прехвърляне на вземания, цесионерът е изрично 2 упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за цесията По силата на договора продавачът се е задължил задължил да прехвърля и продава вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на кредитополучатели по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, индивидуалицзирани Приложение № 1 срещу заплащане на покупната цена.
Съгласно договора за цесия страните по него са се съгласили, че цесионерът приема прехвърлените вземания от цедента и встъпва като кредитор за вземанията, предмет на договора, от датата на подписването му, като вземанията преминават върху цесионера заедно с принадлежностите и учредените обезпечения, ако има такива.
Съгласно нормата на чл. 99 и чл. 100 ал.1 пр.3 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото.
За да действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо.
Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК/.
В рамковия договор е определено съдържанието на приложение № 1, което се подписва с различни дати към рамковия договор и което всъщност представлява договор за цесия. По делото е представено извлечение от това приложение № 1, в което фигурира номера на кредита, името и размера на задължението на ответника.
На основание чл.99 ал.3 ЗЗД и във връзка с рамкови договор за цесия цедентът е потвърдил писмено цесията по приложение № 1.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, както е настоящият случай - в договора е предвидено, че от датата на подписването на съответното приложение № 1 цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, като се задължава изрично да издаде и пълномощно. /каквото е издадено– л.13 от делото на СРС/. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
3
99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Към исковата молба е приложено уведомление от цедента и цесионера - ищец до ответника относно сключения рамков договор за прехвърляне на парични задължения. Липсват ангажирани доказателства, че това писмено изявление е било връчено на кредитополучателя по предписания в договора ред – същото е изпратено на известния адрес, но пратката е върната като неполучена. Независимо от горното, настоящият състав счита, че цесията е проявила своето действие съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника/ответник с получаването на приложеното към исковата молба уведомление, което е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право, с оглед на което следва да бъде съобразен при решаването на делото съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК.
Връчване на уведомлението за цесията в хода на исковото производство, в това число с исковата молба, има действие спрямо длъжника /каквато е константната практика на ВКС решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о. решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., определение № 55/11.10.2023г. по т.д.№ 2070/2022г. на I т.о на ВКС/
В практиката си ВКС приема, че изявлението за уведомяване на извършената цесия до длъжника поражда действието по чл.99 ал.3 от ГПК, дори когато е връчено на особения представител назначен на ответника –кредитополучател по реда на чл.47 ал.5 от ГПК в хода на съдебното производство. /определение № 1176 от 9.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1044/2023 г., II т. о., ТК, /решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о., и др/.
Следователно именно ищецът е материално легитимирания кредитор да претендира плащане.
Относно съществуване на действително вземане в полза „КРЕДИСИМО“АД спрямо ответника.
За да бъдe уважен предявеният иск с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването и съществуването между страните по делото на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит при посочените условия, по който е предоставил процесната сума на кредитополучателя и наличието на валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва, както и нейната дължимост и размер, неплащане от страна на кредитополучателя на дължимите суми на падежа, както и размера на обезщетението за забавено изпълнение.
Основателността на притезателното право на ищеца да получи плащане на претендираните вземания предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от него на следните материални предпоставки: 1. наличие на действително правоотношение по договор за потребителски кредит и неговото съдържание и въз основа на който е предоставил заемната сума на ответника; конкретното съдържание на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва, съобразно която за процесния период ответникът дължи претендирания размер; настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане на главница и възнаградителна лихва – изтичане на срока за заплащане на вноските за главница и възнаградителна лихва. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
В разглежданият случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние- по електронен път чрез използване на интернет страница.