Решение № 2 от 06.01.2023, Административен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 2

Гр.

Видин, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин, първи административен състав в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора в състав:

Председател:

Антония Генадиева при секретаря

Катерина Б. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

259 по описа за

2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Р.Ц.К. ***, срещу Заповед №

РД – 02 – 11 - 3040/ 08.12.2021г. на Кмета на община Видин, с която е отказано издаването на заповед за учредяване на право на преминаване през ПИ ***, с административен адрес: улица “Стефан Малиновски“ № 16.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като неправилен, постановен при съществени нарушения на материалните и процесуални правила и норми и на чл.192 от ЗУТ. Счита, че продажбата на общинско дворно място на трето лице е довела до ситуацията на господстващ имот. Иска да бъде отменена заповед № РД – 02 – 11 - 3040/ 08.12.2021г. на Кмета на община Видин и да се постанови решение по съществото на спора, с което да се уважи заявлението му за учредяване право на преминаване през ПИ ***, с възможност за достъп до сграда с идентификатор ***, на която е собственик. Твърди, че сградата е многофамилна, а не еднофамилна жилищна сграда.

Ответникът - Кмет на община Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде оставен в сила обжалвания административен акт. Претендират се направените в производството съдебни разноски.

Заинтересованите страни М.Ц.Г. и Ц.К.Г. намират жалбата за основателна и молят да бъде отменен обжалвания административен акт.

Останалите заинтересовани страни Ц.Г.А., Т.Г.И. и Л.Г.Г., редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: със заявление вх.№ ТР05А У-42-1/12.02.2021г. жалбоподателят е поискал издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужди поземлени имоти и със Заповед № РД-02-11-2076/23.04.2021г. на Кмета на община Видин, производството било прекратено. Заповедта е отменена с Определение по адм.д. № 116/2021г. на АС Видин, с указания за произнасяне по заявлението. В изпълнение на дадените от съда указания, административният орган се е произнесъл със Заповед № РД-02-11-3040/08.12.2021г., с която е отказал издаването на заповед за учредяване право на преминаване през ПИ ***, улица “Стефан Малиновски“ № 16, съгласно чл.192, ал.1 от ЗУТ, обжалвана в настоящото производство.

По делото е приложена административната преписка и от нея е видно, че с НА за дарение на недвижим имот № 168, том I, рег. № 1650, нот.д. № 116/2020г. на Нотариус № 754- РС Видин, жалбоподателят е придобил с дарение от своя баща, северната част от сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.Видин, ул. “Стефан Малиновски“ № 16, разположена в ПИ № ***, със застроена площ от 108 кв.м, три надземни етажа, без информация за самостоятелни обекти в еднофамилната жилищна сграда (л.62-63 от делото). Сградата е построена въз основа на Строително разрешение № 44/1972г.

(л.65). Община Видин е издала Удостоверение за заварен строеж № 14/27.08.2020г. за част от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, по заявление на Ц.К.Г. (дарител по НА и баща на жалбоподателя).

От Констативен протокол № 19 от 19.02.2021г. на Община

Видин (л.54), съставен при извършената проверка по заявлението на жалбоподателя, е видно, че с Удостоверение № 209 от 14.10.1971г. (л.66) е признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в мястото на Върбан Шанков Борисов и Киро Кеков Пацов, 2/3 ид.ч. от парцел VI, кв.8, ул.“Черно Море“, с площ от 705 кв.м.

На Върбан Шанков Борисов е признато право на собственост върху построената в мястото жилищна сграда на един етаж от три стаи, а на Киро Кеков Пацов е признато право на собственост върху построената в мястото жилищна сграда, застроена на около 30кв.м от две стаи и антре. Със строително разрешение № 44/1972г. е разрешено на Ц.К.Г. (дарител по НА, с който се легитимира жалбоподателя), Васил Върбанов и Ц. Върбанов Шанков да построят МЖС до кофраж първа плоча в собствения си парцел VI, кв.8, ул.“Черно Море“ № 21. С Договор за доброволна делба на недвижим имот вписан № 158, том I парт.105, се разпределя собствеността на жилищната сграда.

С Договор за покупко-продажба на общински имот по реда на ЗОбС от 03.10.2016г., община Видин е продала на Г.И.Г., чиито наследници са заинтересовани страни, ПИ, частна общинска собственост с идентификатор *** (л.67).

Жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, в с.з. възразява срещу приложения договор за покупко – продажба на общински имот по реда на ЗОС от 03.10.2016г., с който общината е продала на Г.Г., без търг и конкурс, урегулиран поземлен имот, в който е била изградена жилищна фамилна сграда, без Г.И.Г. да е притежавал каквито и да било права на собственост върху сградата, построена в имота. Навежда твърдения, че той се явява трето лице, което е живяло безвъзмездно в имота на братовчед си Ц.Г., респективно на роднините си Р.Ц.К. и М.Ц. Кирова, като никога не е притежавал право на собственост върху сградата. Сочи, че ЗОС категорично забранява със специална разпоредба продажбата на терени, които са предвидени за изграждане на многофамилни жилищни сгради, а при законно изградена триетажна сграда, с архитектурен проект от 1977г., в който Г.И. няма никакви права за собственост, продажбата ще е напълно незаконосъобразна. Няма доказателства обаче такова производство да е инициирано.

По делото е разпитан свидетелят В. Г. Г., който е съпруг на заинтересованото лице М.Ц.Г. и знае триетажната сграда, в която живее Р.К.. Голямата сграда е построена още от бащата на жалбоподателя през 1975 – 1976г. През последните 10 години в нея живеят Р. (жалбоподател) и М.

(заинтересована страна и съпруга на свидетеля), както и Г.(баща на заинтересованите страни Ц.Г.А., Т.Г.И. и Л.Г.Г.) е живеел там. Ц.К.

(баща на жалбоподателя) разрешил на Г.да живее в къщата, защото той живеел в малка, негодна за живеене къща и докато си построи друга. Наследниците на Г.си изградили постройка, залепена за входа и по този начин затворили втория етаж на Р.. Това пречело на Р. да влиза, взели му и гаража, и постройките, които имал за крави и коне, и разрушили всичко. Т. не разрешавал на никого да влиза отзад, включително Р. и хората от семейството му. Той дори заключвал, за да не може да се минава. Опитали са да се разберат за доброволно преминаване през имота, но не са успели. Жалбоподателят се е опитвал многократно да говори с Григор, но не са постигнали съгласие, поради което и жалбоподателят не може да влиза и в гаража си, където има машини.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (л.145-146) и е изслушано вещо лице, което установява, че е направило оглед на място и е установило, че в „дъното“ на имот *** има сгради с неизяснена собственост. Входът, откъм вътрешността на двора на жилищната сграда на жалбоподателя ***, е зазидан и е изградено затворено със стени допълнително двуетажно стълбище – вход към втори етаж на тази сграда. Вещото лице не е установило, по одобрената кадастрална карта на гр.Видин, наличието на архитектурни чертежи за строителство в имота, поради което не може да даде становище какво е правното състояние на това изградено стълбище, което спира входа до първия и третия етаж на жилищната сграда.

Счита, че няма пречка за исканото право на преминаване през имота.

Разпитано в с.з. на 28.06.2022г. (л.151), ВЛ установява, че първия и третия етаж на сградата се ползват от семейството на жалбоподателя, а втория етаж от трети лица, но не са разпределени самостоятелни обекти. Също така сградите, които в момента са изградени на място в имота, се различават от документите за собственост и сградите през 2004г., когато е подготвяна кадастралната карта.

В допълнителното заключение (л.181) ВЛ установява, че сградата на жалбоподателя има вход и лице към ул.“Стефан Малиновски“, по одобрен проект има вход и откъм двора, а с допълнителна скица която е приложена по делото се предлага право на преминаване, което не противоречи на техническите правила на ЗУТ.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в административното производство и в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, същата е неоснователна, по следните съображения: оспореният отказ за издаването на заповед за учредяване на право на преминаване през ПИ е издаден от компетентен орган - кмет на община Видин, в съответствие с предоставените му правомощия по чл.192, ал.2 от ЗУТ. Процесният индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона форма, при спазване на административната процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби и в тази връзка се явяват неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност.

Атакуваният в настоящото производство административен акт е издаден във връзка с направено искане от жалбоподателя до община Видин, за учредяване на право на преминаване през чужд ПИ.

Производството, което е започнало и се е развило пред административния орган, във връзка с направеното искане на жалбоподателя, е по реда на чл.192 от ЗУТ, от което следва, че е следвало да бъде спазена процедурата по ЗУТ, както и Закон за собствеността (ЗС), доколкото касае правото на собственост на жалбоподателя върху недвижим имот - постройка, изграден в недвижим имот – земя, собственост на трети лица. Следователно, при преценката на законосъобразността на атакувания отказ за извършване на административна услуга, същественото е спазвани ли са условията на ЗУТ, в частта за преминаването през чужди поземлени имоти, както и в ЗС относно ограниченията на собствеността, вещни права върху чужда вещ и защита на правото на собственост.

В случая, жалбоподателят Р.К. *** е собственик на северната част от сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ № ***, с административен адрес: гр.Видин, ул. “Стефан Малиновски“ № 16.

Придобита е от него с НА за дарение на недвижим имот № 168, том I, рег. № 1650, нот.д. № 116/2020г. на Нотариус № 754- РС Видин. Същата е триетажна, еднофамилна, без обособени самостоятелни обекти. Последното обстоятелство се установява от НА и заключението на вещото лице по назначената строително – техническа експертиза и не кореспондира с твърденията на самия жалбоподател, че се касае за многофамилна жилищна сграда.

Безспорно е, че ПИ № ***, в който е изградена тази ЖС е собственост на трети лица. Ирелевантно за настоящия спор е основанието, на което е станало това, поради което, а и поради това, че законова процедура за споровете за собственост не се развива пред административните съдилища, Съдът не следва да обсъжда направените възражения във връзка с договора, по силата на който е придобита собствеността върху недвижимия имот.

Същественото в случая е, че Р.Ц.К. е собственик на сградата и не собственик на земята (ПИ), върху която тя е построена.

Неизяснено по делото, нито от жалбоподателя, нито от административната преписка е обстоятелството кой и по какъв начин е ограничил достъпа на жалбоподателя до собствената му сграда, находяща се в чужд недвижим имот. Възможно е това да са третите лица, живеещи на втория етаж в еднофамилната масивна жилищна, които са изградили покрито стълбище, което ограничава достъпа до първия и третия етаж от вътрешния двор, и за които не се установи кои са. Възможно е те да са идентични със собствениците на недвижимия имот, в който е сградата на жалбоподателя. Доводи или доказателства в тази насока не са представени и от самия жалбоподател, но дори и да бяха представени, те не променят обстоятелството, което е определящо за започването и движението на настоящото производство, а то е, че в чужд недвижим имот има изградена триетажна МЖС и поради някаква причина (изградено покрито стълбище) собственикът на сградата няма фактически и физически достъп до нея по друг начин, освен от улицата (лицевата страна), независимо, че по одобрения му проект, той има достъп и от вътрешната страна на чуждия двор, в който е постройката му. Собственикът на сградата и собственикът на земята не са постигнали споразумение за достъп до сградата от вътрешната страна. При това положение собственикът на сградата, който не е собственик на земята е поискал да му бъде учредено право на преминаване през чуждия ПИ (земята). Сезираният административен орган – кмет на общината, след като е приел, че не се касае за спор между собственици на различни поземлени имоти, а за спор между различни лица, собственик на земя и собственик на постройката в нея, му е отказал, поради това, че не се касае за право на преминаване по чл.192 от ЗУТ, а за приложението на чл.109 от ЗС, поради наличието на разпоредбата на чл.64 от ЗС.