Решение № 812 от 20.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20251100900208 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция по чл.517, ал.4 ГПК.

Твърдения на ищеца „ГРАНД КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК 204940171 в исковата молба: че едноличният собственик на капитала на ответното дружество „ЕКСКЛУЗИВ КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207538835, Л.В.Р., е осъден с решение по ВАД№4/2023г. по описа на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и абритраж“, да заплати на ищеца сумата от 750 000лв, сумата от 143 701,25лв., представляваща лихва за периода от 12.02.2022г. до 30.10.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата, за разноски по делото в размер на 14 977,01лв.- арбитражна такса, 9 800лв. адвокатско възнаграждение по арбитражното дело, сумата от 9 600лв. адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и сумата от 500лв., депозит за вещо лице; че на 24.01.2025г. СГС е издал изпълнителен лист по ч.т.д.№122/2025г. по описа на СГС, ТО, 6-21 състав и въз основа на него е образувано изп.д.№995/2025г. по описа на ЧСИ Бъзински, в което е наложен запор върху притежаваните от Р. дружествени дялове в ответното дружество; този запор е вписан в ТР на 31.01.2025г.; задължението по изпълнителното дело все още не е погасено; на 31.01.2025г. ЧСИ е издал постановление, с което овластява ищеца да предявени конститутивния иск по чл.517, ал.4 ГПК.

В срока за отговор ответникът не дава такъв.

В хода на съдебното производство по делото постъпва молба от ответника под вх.№73810/01.06.2026г., в която страна във връзка с 1 депозираната СЕ, изготвена по делото касателно това може бъде формиран дружествен дял на длъжника в изп. производство, понастоящем съдружник Л.В.Р., позовавайки се на съдебната практика моли съда да отхвърли претенцията за прекратяване на дружеството, поради това, че не може да бъде формиран дружествен дял на длъжника.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Няма спор относно твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, а именно по отношение на следните факти:

Че едноличният собственик на капитала на ответното дружество „ЕКСКЛУЗИВ КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207538835, Л.В.Р., който е бил такъв до вписване под № 20250224172128, с което е вписана промяна в стойността на капитала и кръга от съдружници, последното довело до това дружеството от ЕООД да се превърне в класическото ООД, е осъден с решение по ВАД№4/2023г. по описа на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и абритраж“, да заплати на ищеца сумата от 750 000лв, сумата от 143 701,25лв., представляваща лихва за периода от 12.02.2022г. до 30.10.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата, за разноски по делото в размер на 14 977,01лв.- арбитражна такса, 9 800лв. адвокатско възнаграждение по арбитражното дело, сумата от 9 600лв. адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и сумата от 500лв., депозит за вещо лице; че на 24.01.2025г. СГС е издал изпълнителен лист по ч.т.д.№122/2025г. по описа на СГС, ТО, 6-21 състав и въз основа на него е образувано изп.д.№995/2025г. по описа на ЧСИ Бъзински, в което е наложен запор върху притежаваните от Р. дружествени дялове в ответното дружество; този запор е вписан в ТР на 31.01.2025г.; задължението по изпълнителното дело все още не е погасено към датата на подаване на исковата молба; че на 31.01.2025г. ЧСИ е издал постановление, с което овластява ищеца да предявени конститутивния иск по чл.517, ал.4 ГПК.

Съдът констатира след извършена служебна справка в ТР по партидата на ответника „ЕКСКЛУЗИВ КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207538835, че Л. В. Р. към настоящия момент има качество на съдружник в ответното дружеството, който има участие в капитала на същото с 500лв.

Промяна в собствеността на капитала намирал израз в това от еднолична собственост да се превърне в собственост на няколко лица, които имат участие в капитала на дружеството не е основание да се приеме, че искът по чл.517, ал.4 ГПК се явява недопустим.

Според практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК и обективирана в решение №138 от 12.07.2017г. по т.д.№175382016г. на първо т.о. на Т.К. на ВКС абсолютните процесуални предпоставки по исковете по чл.517, ал.3 и ал.4 ТЗ са: наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на 2 взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител. Изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение за останалите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху дела на съдружника - длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване участието на длъжника - съдружник, връчено на дружеството-ответник / изискуемо само в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК / и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството - трето задължено лице - така в реш. № 347 по т.д. № 631/2004 г . на ІІ т.о. и реш. № 614 по т.д. № 115/2006 г. на ІІ т.о. на ВКС / макар по прилагането на чл. 398б ГПК отм., съдържащ идентична правна уредба /.

В случая към момента на предявяване на исковата молба няма спор относно реализиране на всички изискуеми предпоставки за предявяване на иска за прекратяване на ответното дружество, като еднолично, с нормативна база на претенцията чл.517, ал.4 ГПК. С преждецитираното съдебно решение е прието, че последваща промяна в броя на съдружниците, поради придобиване на дялове от лица, различни от длъжника в индивидуалното изпълнение, зцаконът не предвижда като процесуална пречка за разглеждане на иска, тъй като това обстоятелство не влияе върху съществуването на абсолютната положителна процесуална предпоставки - висящо изпълнително производство, с взискател ищеца и трето задължено лице - ответното дружество, идентична и за иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като не се касае за различен правен субект на страната на ответника. Не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването на иска, на основание чл.517, ал.4 ГПК, независимо от неналожен запор върху всички дружествени дялове, тъй като няма правно основание за това - новият съдружник не е длъжник на ищеца-взискател в изпълнителното производство. Практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл.

517, ал. 3 ГПК - последното съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка. Поради това ВКС поставя въпросът дали наличието на такова известие е от значение за допустимостта на иска, в качеството на предпоставка за надлежно овластяване на взискателя да предяви иска, при условие, че тази промяна в боствеността е следваща предявяването на иска и дали промяната в правно-организационната форма на ответното дружество, сама по себе си, изключва основанието по чл.517, ал.4 ГПК / прави иска на това основание недопустим / и предпоставя основание по чл. 517, ал. 3 ГПК, при съответно спазване на предпоставките, визирани в тази норма . Т.е. дали правно-организационната форма е съобразим факт, възникващ в хода на съдебното производство, рефлектиращ върху допустимостта на иска, така както е бил заведен.

Отговорът, който дава ВКС на този въпрос е отрицателен и това е така, тъй като не е налице промяна в обстоятелствата на които се основава иска осуетено удовлетворяване на взискателя от дружеството - ответник, като трето задължено лице във висящо изпълнително производство, предпоставило 3 интерес от съдебен ред за прекратяване на дружеството, с цел удовлетворяване на взискателя, който правен интерес не е отпаднал.

„Промяната в правно-организационната форма на ответника не е правоприемство между различни правни субекти на страната на ответника, изискващо удовлетворяване на предпоставки за предявяване на иска спрямо различен от конституирания с исковата молба правен субект, нито предпоставя различни правни последици, вкл. в целеното с иска производство по ликвидация, засягащи по недопустим начин чужда правна сфера / тази на новия съдружник /, който се счита известен за наложения запор, предвид вписването му. При прекратяване на дружеството / какъвто е резултата във всяка от хипотезите - по, ал. 3 и, ал. 4 на чл.517, ал.4 ГПК /, удовлетворяването на ищеца - взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове / респ. ликвидационния дял на длъжника - съдружник /, независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество.

Промяната в правно-организационната форма не съставлява пречка за уважаването на иска, в съответствие с актуалната такава за ответното дружество, към момента на постановяване на съдебното решение, но съобразно предпоставките в кореспондиращото й към момента на предявяване на иска основание - това по чл.517, ал.4 ГПК. Тя е обстоятелство, значимо единствено за актуалната индивидуализация на ответника в постановимото решение, без да променя основанието, петитума на иска или страна по спора.

Законодателят не е придал значение на тази промяна по-различно от това, което би имала във всеки един исков процес“.

Съобразявайки тази практика и напълно споделяйки същата, настоящият състав приема, че промяната в броя на съдружниците, настъпила в хода на процеса е обстоятелство, което е ирелевантно за допустимтта на претенцията, с оглес констатацията на съда за наличие на останалите процесуални предпоставки за неговата допустимост, а именно: абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл.517, ал.4 ГПК са: наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител.

От представените към исковата молба писмени доказателства се установява наличие на висящ изпълнителен процес – изп.дело №995/2025г. по описа на ЧСИ рег.№838 на КЧСИ, наложен запор върху притежаваните от длъжника по делото Л. Р. запори върху притежаваните от него дялове в ответното дружество и наличие на постановелние за овлястяване на взискателя от ЧСИ да предяви иск за прекратяване на ответното дружество- в посочената последователност.

Ето защо претенцията се явява допустима.

По основателността на тази претенция.

4

По делото съдът е допуснал изслушване на СЕ, която да даде отговор дали е възможно да се формира дружествен дял на длъжника в изпълнителното дело.

От заключението по експертизата, изготвена от в.л. Е. В. Ж., което съдът изцяло въприема като добросъвестно дадено, компетентно и незаонтересовано, може да се направи категоричен извод, че поради това, че пасивите на дружеството надвишават неговите активи /подробни обяснения във връзка с ефективна липса на ликвидността им, тъй като това са вземания, чиято стойност във времето остава непроменена, която констатация в.л. е направило при изследване на финансовите отчети на ответника/ то е невъзможно да се формира ликвидационен/дружествен дял на длъжника по изпълнението. Това означава, че длъжникът няма вземане към ответното дружество, поради което няма е обект на принудително изпълнение, към който да се насочи изпълнителен способ във висящия изпълнителен процес.

Според съдебната практика, която е последователна и неотклонна по този въпрос – напр. решение №250 от 18.08.2025г. по к.т.д.№724/2024г. на първо т.о. на Т.К. на ВКС се приема, че при преобразуване на ЕООД в ООД в хода на процеса, съдът трябва да изследва и съобразява стойността на ликвидационния дял на съдружника и бивш едноличен собственик на капитала и ако се установи положителна стойност, искът следва да се уважи, а ако се установи нулева стойност- искът следва да се отхвърли.