Решение № 115 от 19.09.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. К., 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500192 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 437, ал. 1, вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба с вх. № 53244/30.07.2024 г. /по описа на ЧСИ/ от длъжника В. А. И., против Постановление с изх. № 62034/12.07.2024 г. по изп. дело № 714/2015 г. по описа на ЧСИ Р.С., с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд – К., с което е оставено без уважение искане за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК

В жалбата се сочи, че изпълнителното дело е образувано на 03.08.2015 г. по молба на „Банка Д.“ АД и изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1103/2013 г. по описа на Районен съд – К. срещу А. Р. А. – баща на жалбодателката. След смъртта му, на 24.03.2016 г. въз основа на наследственото правоприемство тя била конституирана като страна в производството. На 08.12.2015 г. на същите основания били конституирани майка й Ш.И. А. и брат й Д.А.Х.. На 15.04.2019 г. въз основа на договор за цесия от 27.11.2018 г. като взискател бил конституиран “Е.М.“ ЕООД, за което покойният й баща бил уведомен, но тя не била уведомявана. Поради това обстоятелство и на основание чл. 99 ал. 3 ЗЗД следвал извода, че договора за цесия не пораждал правни последици спрямо нея, и ако съществували задължения, то те били единствено и само към „Банка Д.“ АД. Твърди се още, че самото конституиране било незаконосъобразно, поради неизпълнен фактически състав на цесията.

1

Жалбодателката сочи, че производството по отношение на майка й и брат й било прекратено въз основа на вписани от тях откази от наследство съответно от 03.12.2014 г. и от 25.10.2019 г. Видно от документите по изп.дело № 714/2015 г., последното действие извършено от взискателя било отправянето на молба за насрочване на нова публична продан от 31.01.2019 г., което обстоятелство според жалбодателката недвусмислено и категорично водело до служебно перемиране на производството още на 31.01.2021 г. Поради това, на 04.07.2024 г. жалбодателката отправила възражение с вх. № 41217/04.07.2024 г. до ЧСИ Р.С. с молба ЧСИ да приложи разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнителното дело да бъде прекратено. На 15.07.2024 г. чрез адв. А. С. била уведомена, че същото е оставено без уважение. Предвид изложеното моли съдът да отмени отказа на ЧСИ за прекратяване на производството по изп. д. № 714/2015 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК са представени писмени възражения от взискателя “Е.М.“ ЕООД, чрез представител по пълномощие, с които жалбата на длъжника се оспорва като неоснователна. Иска се същата да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК от ЧСИ Р.С., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – К. са представени мотиви.

Окръжният съд, след като прецени обстоятелствата по делото във връзка с подадената жалба, приема за установено следното:

Изпълнителното дело № 714/2015 г. по описа на ЧСИ Р.С., с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – К., е образувано на 03.08.2015 г., на основание чл.

426, ал. 1 от ГПК, по молба на „Банка Д.“ АД, чрез представител по пълномощие, и въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд – К. по гр.д. № 1103/2013 г. по описа на същия съд. С молбата си взискателят е поискал да бъде извършено цялостно проучване на имуществото на длъжника.

По изпълнителното дело е постъпила справка от НБД Население с вх.

№13818/04.08.2015 г., от съдържанието на която се установява, че длъжникът е починал и на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК изпълнителното дело е спряно.

По молба на взискателя по изпълнителното дело са конституирани като длъжници наследниците на А. Р. А.: неговата съпруга Ш. И. А., синът му Д.А.Х. и дъщеря му В.А.И. /В. А. И./.

На 22.06.2016 г. е бил извършен опис на ипотекирания в полза на взискателя поземлен имот с идентификатор №******** След извършения опис са насрочвани публични продажби и извършвани оценки.

2

На 02.05.2017 г. за купувач на недвижимия имот е обявен „Д.“ ЕООД за сумата от 50 600 лева /лист 334/.

На 11.05.2017 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на възбрана /лист 361/. На 06.06.2017 г. и е бил извършен въвод във владение /лист 410/.

На 26.02.2018 г. са били наложени запори върху банковите сметки на длъжниците Ш.И. А., Д.А.Х. и В.А.И. /В. А. И./.

На 23.03.2018 г. са били наложени запори на МПС-та, собственост на Ш.И. А., В.А.И. и Д.А.Х..

На 09.05.2018 г. е бил извършен опис на урегулиран поземлен имот/парцел/ ***-*** в кв. *, по плана на с.Р., общ. К., целият с площ 789.00 кв.м. След извършения опис са насрочвани публични продажби и извършвани оценки.

С молба вх.№ 12961/12.04.2019 г., подадена от „Е.М.“ ЕООД и приложен към нея договор за цесия, е поискано конституиране на дружеството като взискател по изпълнителното дело.

С Разпореждане изх.№ 23125/15.04.2019 г. ЧСИ Р.С. е конституирал „Е.М.“ ЕООД като взискател /лист 891/.

На 02.05.2019г. с Протокол за купувач на недвижимия имот е обявен Х.М.К. за сумата от 26 650лв. /лист 1039/.

На основание чл. 456 от ГП, на 29.10.2019 г. е присъединен като взискател А.Н.Д. /лист 1059/. Насрочено е предявяване на разпределение за 15.11.2019 г. от 16.00 часа, както е насрочен и въвод във владение за 02.12.2019 г. от 15.00 часа, а при отменяща въвода причина за 11.12.2019 г. от 15.00 часа /лист 1123/. Сумите по влязлото в сила разпределение били изплатени на 19.11.2019 г. /лист 1112/.

На 28.06.2021г. и 02.11.2021 г. са постъпили молби от „Е.М.“ ЕООД за извършване на изпълнителни действия /лист 1145 и лист 1155/.

На 01.02.2023 г. са постъпили молби от длъжниците Ш.И. А. и Д.А.Х. с приложени удостоверения за отказ от наследството на А. Р. А. /лист 1164 и 1166/.

На 01.03.2023г. и 07.09.2023 г. са постъпили молби от „Е.М.“ ЕООД за извършване на изпълнителни действия /лист 1172 и лист 1184/.

На 12.10.2023 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника В.А.И.

/В. А. И./.

На 15.11.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В.А.И. /В. А. И./, след постъпила на 13.11.2023 г. молба от взискателя „Е.М.“ ЕООД за извършване на изпълнителни действия /лист 1194/.

По изпълнителното дело от длъжника В. А. И. е постъпило възражение вх.№ 3

41217/04.07.2024 г. с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С Постановление с изх. № 62034/12.07.2024г. възражението на длъжника е оставено без уважение /лист 1225/, а на 30.07.2024 г. от длъжника В. А. И. е депозирана процесната жалба, въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство.

При така установеното настоящия съдебен състав, следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнителното производство, и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. С разясненията дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти - изтичане на двегодишен срок и бездействие от страна на взискателя. Срокът, установен в нормата н а чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, започва да тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. При преценка наличието на основание за прекратяване на изпълнителното дело предвид настъпването на перемпцията по право, настоящият състав изхожда от становището, застъпено в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, четвърто отделение, че дори и при изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следващата молба на взискателя, съдържаща искане за извършване на изпълнителни действия, следва да се счита за надлежно сезиране за образуване на изпълнително дело за целите на принудителното изпълнение, респективно след подаване на такава молба няма основание за прекратяване на изпълнителното дело, като последиците от предходно настъпилото прекратяване са отпадане на последиците от наложени запори и възбрани. Посочено е, че перемпцията не настъпва ако след поискване на изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал друг изпълнителен способ, преди приключване на разпределението от който не може да се прецени наличието на необходимост от следващ, както и че „Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или 4 безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане“. Това разрешение е възприето и в мотивите по т. 3 на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Видно е от изпълнителното дело, взискателят не е бездействал и редовно преди изтичане на двугодишния срок е сезирал ЧСИ с искане за извършване на изпълнителни действия. Изпълнителното производство е образувано на 03.08.2015 г. Установява се, че взискателят е подавал молби с искане за извършване на изпълнителни действия – 11.05.2017 г. (лист 361), 16.02.2018 г. (лист 417), 21.03.2018 г. (лист 513), 19.04.2018 г.

(лист 538), 28.06.2021 г.(лист 1145), 02.11.2021 г. (лист 1155), 01.03.2023 г. (лист 1172), 07.09.2023 г. (лист 1184) и 13.11.2023 г. (лист 1194), поради което към датата на депозиране на възражението с искане за прекратяване на изпълнителното дело не е налице посоченото от него основание за това чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като през целия период от време на производството няма две годишен период, в който кредиторът да е бездействал и съответно не е искал извършване на изпълнителни действия.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В периода посочен от жалбодателката, обхващащ периода от насрочването на нова публична продан от 31.01.2019 г. до 31.01.2021 г., се установява, че е предявено разпределение (за 15.11.2019 г. от 16.00 часа), въвод във владение (за 02.12.2019 от 15.00 часа, а при отменяща въвода причина за 11.12.2019г. от 15.00 часа лист 1123) и изплащане на сумите по влязло в сила разпределение (на 19.11.2019г. лист 1112).