Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34744 от 24.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10268/2025
Вид
Определение № 34744
Подписан
24.09.2026
В сила
24.09.2026
Състав
ГЕОРГИ СТОЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 402 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 116, ал. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 153 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34744 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110110268 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. К. Г. с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. Т. Т., срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ: ............., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 403, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 82, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 5 000лв.(частичен иск от 65 198,76лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, ведно със законната лихва за забава върха считано от крайната дата, на която е можела да бъде осъществена продажбата – 14.07.2021г. до окончателното плащане на вземането, вследствие на осъществен деликт на 18.05.2021г., в резултат на изпълнение на допуснато обезпечение с Определение №26/18.05.2021г. по ч. гр. д. № 6284/21г., II-Д с-в по описа на СГС на иска по гр. д. № 10542/2021г., I - I I с-в., впоследствие отменено с Определение № 12730/15.08.2024г., постановено по ч. гр.д № 6284/21г.

Ищецът твърди, че е собственик на имот, находящ се в гр. София, ул. „..................... вх. Б, секция D, бл. 2, ет. 4, ап. № D4.3 с площ от 90,30 кв. м., заедно с 0,47 % идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата, заедно с мазе № D12 с площ от 7,63 кв. м., заедно с 0,14 % идеални части от общите части от подземното ниво и СПА центъра, ведно с 0,01 % идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата, както и на паркомясто № P126, находящо се в гараж G-V в сутерена, със застроена площ от 12,50 кв. м. На 14.05.2021 г. ищецът сключил предварителен договор за покупко-продажба на описания имот с купувач С. Р. за сумата от 155 000 евро, като на 25.05.2021г. по банков път било платено капаро от купувача по договора в размер на 15 000 евро /29 337,45 лева/.

Съгласно постигнатата по предварителния договор уговорка окончателният такъв следвало да бъде сключен в срок до 14.07.2021 г.

Към датата на сключване на предварителния договор В. Г. бил с убеждението, че не 1 съществували пречки за продажба на имота, като имал намерение с получената от същата цена да погаси дължимия остатък от парично задължение по договор за ипотечен кредит, сключен от него с „Б............“ ЕАД на 07.03.2018 г. Междувременно - на 17.05.2021 г. КОНПИ депозирало искане в Софийски градски съд /СГС/ за обезпечаване на бъдещ иск по чл. 153 ЗПКОНПИ с цена на иска 351 758,16 лв., като с Определение № 26/18.05.2021 г. по ч. гр. д. № 6284/2021 г. по описа на СГС, II-Д състав, били допуснати поисканите от молителя обезпечителни мерки - възбрана върху описания по-горе недвижим имот; запор върху притежавани от ищеца 7 707 броя акции от капитала на „Екомтех“ АД; запор върху л. а. „М............ ................., който към момента на запорирането не бил собственост на ищеца; запор върху вземане на стойност 49 991,01 лв., представляващо непогасена част от предоставен от ищеца заем на „Бе.........“ ЕООД; запор върху банковите сметки на ищеца. Въз основа на издадената по делото на 18.05.2021г. обезпечителна заповед, на 19.05.2021 г. по имотната партида на ищеца в Имотния регистър към Агенцията по вписванията била вписана възбрана върху апартамента, предмет на сключения предварителен договор за продажба. Ищецът узнал за предприетите срещу него действия чрез връчването на запорни съобщения на 26.05.2021 г. по изпълнително дело № 1188/2021 г. от ДСИ при СРС за наложени запори върху банковите му сметки и описания лек автомобил. Съобщение, съответно - уведомление от Агенция по вписванията за наложената възбрана обаче не било връчено на ищеца, като той узнал за това обстоятелство от получено на 29.07.2021г. уведомление от купувача по процесния предварителен договор, че поради обременяването на имота, предмет на договора, с тежест - вписана възбрана, предварителният договор за продажба следвало да се счита за прекратен, а ищецът, като неизправна страна, дължал връщане на полученото капаро в двоен размер. След узнаването за наложената възбрана В.

Г. обжалвал определението за допускане на обезпечение в съответната част, но подадената от него жалба била оставена без уважение с Определение № 2628/08.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2871/2021 г., 9-ти състав на Софийски апелативен съд /САС/. С Определение № 5245/17.12.2021 г. по ч. гр. д. № 6284/2021 г. по описа на СГС без уважение била оставена и подадената от ищеца молба по реда на чл. 402 ГПК. Така обезпеченият иск бил предявен от КОНПИ за сумата от 351 599,18 лв., като по него било образувано гр. д. № 10542/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-11 състав, но след направен частичен отказ от иска по реда на чл. 233 ГПК първоначалната искова претенция била изменена /съгласно протоколно определение от 23.04.2024 г./, като ищецът поддържал единствено претенцията си за сумата от 7 707 лв., представляваща номиналната стойност на 7 707 броя поименни акции от капитала на „Екомтех“ АД. С първоинстанционното решение по делото така измененият иск бил отхвърлен, като по въззивна жалба на КОНПИ било образувано в. гр. д. № 2813/2024 г. по описа на САС, 12-ти състав, висящо към датата на подаване на исковата молба по настоящото производство. След влизане в сила на определението за частично прекратяване на делото по предявения от КОНПИ иск ищецът подал нова молба по реда на чл. 402 ГПК, като с Определение № 12730/15.08.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 6284/2021 г. по описа на СГС, II-Д състав, влязло в сила на 10.09.2024 г., допуснатите обезпечителни мерки били частично отменени. Сочи, че поради образуваното обезпечително 2 производство и допуснатата по същото възбрана върху процесния недвижим имот, не е било възможно да се реализира сключения предварителен договор за покупко-продажба на същия, като възбраната, наложена върху имота, е стояла по време на целия исков процес. В резултат на така предприетите от КОНПИ неправомерни действия по образуването на обезпечителното производство и налагането на възбраната на ищеца били причинени имуществени вреди в значителен размер, които са последица от вредоносното поведение на КОНПИ. В настоящото производство ищецът претендира имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като същият е бил реално лишен от възможността да увеличи имущественото си състояние след покупко-продажбата на апартамента за сумата от 155 000 евро. Посочва, че единствената пречка, която е осуетила реализирането на продажбата, е наложената възбрана върху имота, заради която купувачът разваля предварителния договор, тъй като не желае да закупи имот, обременен с тежести. Ищецът излага твърдения, че е възнамерявал с продажната цена от процесния недвижим имот да погаси остатъчното си задължение по договор за ипотечен кредит от 07.03.2018 г., сключен с „Б............“ ЕАД, като подлежащата на погасяване сума към 20.07.2021 г. била в общ размер на 237 954,89 лв.

Твърди, че след като оставащата главница в размер на 237 954,89 лв. се приспадне от продажната цена от 155 000 евро/303 153,65лв./, то е щяло да остане сумата от 65 198,76лв., с която да увеличи имущественото си състояние. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е недопустим и неснователен, тъй като същият не е доказан по основание и размер. Ответникът твърди, че предприетите от него действия били изцяло съответни на законовите изисквания, доколкото образуваното пред Комисията производство било инициирано по уведомление от Специализираната прокуратура за привличането на ищеца като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 255 и чл. 253, вр. чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗПКОНПИ /отм./, а от извършените в хода на процедурата по ЗПКОНПИ действия не били произтекли вреди за ищеца, които да се намирали в причинно-следствена връзка с действията на Комисията. Посочва се, че КОНПИ действала в условията на обвързана компетентност, съответно - имала законовото задължение за иницииране на проверка в случай на годно уведомление по чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ. Поддържа, че при проверката било установено значително несъответствие в имуществото на ищеца, което от своя страна наложило КОНПИ да изпълни законовото си задължение по чл. 116, ал. 3 ЗПКОНПИ, като отправи искане за допускане обезпечение на бъдещия иск срещу лицето, с цел предотвратяване възможността на разпореждане с имуществото от страна на проверяваното лице. Ответникът твърди, че законосъобразността на поисканото от него обезпечение на бъдещ иск била установена в хода на две съдебни инстанции, от което следвало, че не били налице незаконосъобразни действие на Комисията. В отговора са изложени и твърдения за фиктивно сключване на процесния предварителен договор за покупко- продажба, предвид несъответствието между датата на сключването и датата на нотариалната заверка, единствено с цел възпрепятстване отнемането на недвижимото имущество от ищеца в полза 3 на държавата. Посочва, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът не беше извършил непозволеното увреждане, съпоставено с имуществото му към момента на увреждането. Сочи, че пропуснатата ползва представлява реална, а не хипотетична вреда, като това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно уверличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението. В конкретния случай, липсва сигурност в очакваното увеличение на ищцовото имущество, както и пряка причинна връзка между действията на Комисията от една страна и неполучаването на ползи от ищеца в посочения размер и начин. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, вкл. да бъде определено юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал.3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предмет на делото са твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 403, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 82, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 5 000лв.

(частичен иск от 65 198,76лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, ведно със законната лихва за забава върха считано от крайната дата, на която е можела да бъде осъществена продажбата – 14.07.2021г. до окончателното плащане на вземането, вследствие на осъществен деликт на 18.05.2021г., в резултат на изпълнение на допуснато обезпечение с Определение №26/18.05.2021г. по ч. гр. д. № 6284/21г., II-Д с-в по описа на СГС на иска по гр. д. № 10542/2021г., I - I I с-в., впоследствие отменено с Определение № 12730/15.08.2024г., постановено по ч. гр.д № 6284/21г.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва наличие; 1) претърпени от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди, които са в 2) пряка причинно-следствена връзка единствено 3) с наложената от съда обезпечителна мярка в рамките на висящ исков процес, 3.1) който е приключил с отхвърлен диспозитив или 3.2) производството по делото бъде прекратено.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи елементите на правопораждащият спорното право фактически състав – претърпени неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка единствено с наложената от съда обезпечителна мярка в рамките на висящ исков процес, който впоследствие е прекратен, поради оттегляне на иска.

В тежест на ответника по делото е в условията на насрещно и непълно доказване с да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.