Решение № 7887 от 23.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7887 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. В. като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100509739 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20118761 от 21.03.2024г., постановено по гр.д. № 22225/2020г. по описа на СРС, 167-ми състав, са отхвърлени предявените от Столична община срещу Р. А. П., М. В. П., А. Р. П. и И. Р. П. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Р. А. П., М. В. П., А. Р. П. и И. Р. П., че Столична община е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „********, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** със застроена площ 63,57 кв.м., заедно с таванско помещение със застроена площ от 15 кв.м. и избено помещение от 10,60 кв.м., заедно с припадащите се 51,68% идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта – няма, разположен в жилищна сграда с идентификатор ***, която е построена в поземлен имот с идентификатор ***, както и за осъждане на Р. А. П., М. В. П., А. Р.

П. и И. Р. П. да предадат на Столична община владението върху гореописания имот.

Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на Р. А.

П., М. В. П., А. Р. П. и И. Р. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4105 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца Столична община, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че сградата с идентификатор ***, включваща процесния имот, била придобита от Столична община на основание пар. 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като не били налице условията по пар. 7, ал. 2. Сочи, че по делото било безспорно установено, че „Кремиковци“ ЕАД се разпоредил с имота от 17.11.2003 г. в полза на ответниците без да е негов собственик, които също не били станали собственици на имота. Неправилно съдът бил уважил релевираното от ответниците възражение за изтекла придобивна давност, тъй като не били представени доказателства по делото за началния момент на установяване на фактическата власт върху имота. Нотариалният акт доказвал единствено извършването на сделка без транслативен ефект, но с него не се установявало държане на вещта. На следващо място счита извода на първоинстанционния съд за придобиване на процесния имот по давност за неправилен поради противоречие с пар. 1 от ЗР на ЗС, по силата на който давностният срок бил спрян считано от 31.05.2006 г. В тази връзка се позовава и на Тълкувателно решение № 3/2017г. на ОСГК на ВКС. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците Р. А. П., М. В. П., А. Р. П. и И. Р. П. са подали отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Поддържат, че въз основа на събраните по делото доказателства се установявало, че били владели имота повече от 5 години, а и повече от 10 години, присъединявайки владението на праводателя „Кремиковци“ АД – в несъстоятелност, което датирало от неговото преобразуване в акционерно дружество с решение на Министерски съвет от 06.11.1991 г. С оглед на това и предвид решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КС на РБ давностното владение било осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и от 31.12.2017 г. до 19.01.2018г.

Считат, че владението на техния праводател било добросъвестно, но дори да се установяло противното, давностният срок бил изтекъл през така посочения период. Молят съда да потвърди обжалваното решение, а при условията на евентуалност – да уважи направеното от тях възражение по чл. 72, ал. 1-3 ЗС, както и евентуалните насрещни искове за неоснователно обогатяване.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от третото лице-помагач на ответниците „Кремиковци“ АД – в несъстоятелност, в която са развити съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че съобразно съдебната практика всеки писмен документ, който изразява воля за прехвърляне на собствеността без да удовлетворява изискванията за извършване на валидно разпореждане с правото на собственост, по своята същност представлявал действие по предаване на владението. В случая били налице всички предпоставки за придобиване на 2 имота по давност от ответниците като недобросъвестни владелци за периода от 01.06.1996 г. до 30.05.2006 г. и от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на решението по изложените в жалбата оплаквания, съдът намира следното от фактическа страна.

В първоинстанционното и настоящото въззивно производство не е налице спор по въпроса, че към момента на подаване на исковата молба ответниците Р. А. П., М. В. П., А. Р. П. и И. Р. П. упражняват фактическа власт върху процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул.

„********, с идентификатор ***.

От приетия акт за държавна собственост, съставен на 31.12.1975 г., на основание чл. 6 ЗС и чл. 21 ПДИ във връзка със 156-то разпореждане на МС от 1973 г. е обявена и заета за държавна масивна жилищна сграда на два етажа, с мазе, застроена на около 70 кв.м., находяща се в гр. София, м. „Сухата река“, ул. ********, като е отстъпена за ползване на МК „Кремиковци“ предадена за управление и стопанисване на РДСП „Експлоатация и поддържане на сградния фонд“ по 156-то разпореждане. В забележка е вписано, че дворното място е включено в строителството на новите блокове.

Съгласно приетото удостоверение за граждански брак, на 29.09.1991 г. е сключен брак между Р. А. П., роден на ******** г., и М. В. С., родена на ******** г., която след брака се именува М. В. П..

В приетото от първоинстанционния съд писмо от 24.09.1998 г., изходящо от Столична община, изрично е посочено, че собственик на жилищните сгради, находящи се на адрес: гр. София, ул. ******** и 26А е „Кремиковци“ АД.

По силата на приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том V, per. № 32687, дело № 870/2003 г., на 17.11.2003 г.

„Кремиковци“ АД е продало на Р. А. П. по време на брака му с М. В. П. следния недвижим имот, а именно: ВТОРИ ЕТАЖ от западната част на сградата-близнак, находящ в гр. София, ул. ********, със застроена площ от 63,57 кв.м., състоящ се от една стая, преходна дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: от изток - втори етаж от източния близнак и стълбищна клетка, от запад - фасада, от север - фасада и от юг - фасада, заедно с прилежащите се 1/2 идеална част от избено помещение, без отбелязан номер и площ по документ за собственост, при граници: от изток - избени помещения на източния близнак, от запад - фасада, от север - фасада и стълбищна клетка и от юг - фасада, 1/2 идеална част от таванско помещение, без отбелязан номер и площ по документ за собственост, при граници: от изток - таванско помещение на източния близнак, от запад - фасада, от север фасада и стълбищна клетка и от юг - фасада, заедно с приспадащите се 51,68% идеални части от общите части на западния близнак на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ по скица ПИ № 372 в квартал 275 по плана на гр. София, местността „Суха река - Ботевградско шосе център“, с площ от 234 кв.м., при съседи: от север - улица, от запад, изток и юг и УПИ № I за ОЖС и озеленяване.

С договор за наем от 03.07.1998 г. „Кремиковци“ АД е предоставил на 3 наемателя Р. А. П. жилище, находящо се в гр. София, ул. ********, ет. 2.

Съгласно писмо от 29.12.1999 г на основание чл. 14 от договор за приватизационна продажба на пакет от 13 147 457 броя акции, представляващи 71% от капитала на „Кремиковци“ АД, Агенцията за приватизация е дала съгласие „Кремиковци“ АД да продаде 4 жилищни имота, находящи се в гр. София, ж.к. „Суха река“, ул. ******** и 26а, като е посочено, че купувачи на четирите жилищни имота следва да бъдат следните работници и служители на „Кремиковци“ АД: П.С.Г., Д.М.Д., Г.Ф.С. и Р. А. П..

С Акт за частна общинска собственост № 2416 от 21.08.2009 г. е актуван като частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС следният недвижим имот: УПИ II, отреден за имоти 371 и 372, целият с площ 380 кв.м., без жилищната сграда-близнак, попадаща в имота, находящ се в гр. София, м „Суха река“, УПИ II, кв. 275, ул. „********. В т. 5 от акта като бивши собственици на имота са посочени: С.Ч., Ц.а С. и И.С., а в т. 11 са отразени извършените по - рано разпоредителни действия с имота (част от имота), сред които: от западен близнак на двуетажната сграда и съответните идеални части от правото на строеж - собственост на Р. П..

От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява че процесният имот представлява жилище на втори етаж от западната част на сграда-близнак, находящ се в гр. София, ул. ********, представляващ самостоятелен обект с кадастрален идентификатор *** с площ 63,57 кв.м., състоящ се от една стая, преходна дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с таванско помещение със застроена площ 15 кв.м. и избено помещение с площ 10,60 кв.м. и заедно с припадащите се 51,68% ид.части от общите части на сградата. При оглед на място е констатирано, че къщата е масивна с носеща конструкция със стени от тухлен зид и стоманобетонови елементи и дървена покривна конструкция с керемиди, изградена около 1960 г. Достъп до етажа се осъществява през блиндирана входна врата на ниво терен, след която е изградено общо стълбище с настилка с мозайка. Външно е направена цялостна топлоизолация с минерална мазилка.

Външната дограма е сменена с нова с P V C профил и стъклопакет, с монтирани вътрешни хоризонтални алуминиеви щори. Покривът в частта над процесния имот е с направен основен ремонт с подмяна на дървена конструкция, покриване с нови керемиди, измазване на комин, нови улуци и водосточни тръби. Входната врата на процесното жилище е дървена, като едната стая е със самостоятелен вход от стълбището. Процесният втори етаж се състои от стая-кухня, преходна дневна стая, спалня и баня с тоалетна в подробно описаното в заключението състояние. След съпоставка на описани в отговора на исковата молба работи и съществуващото положение, вещото лице е оценило извършените работи на 17 931,21 лева. Увеличената стойност на имота съгласно експертизата възлиза на 29 563 лева, а след отчитане на износването – на 28 371 лева.

От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-техническа експертиза се установява, че спрямо първоначалната редакция на кадастралния план от 1942 г., който е и найстарият наличен план на местността, сегашният имот с идентификатор *** попада в имот пл. № 159 с площ около 732 кв. м. , записан в разписна книга № 7-2-01 като празно място собственост на И.М.М., без документ за собственост. През 1959 г. в кадастралния план са нанесени изменения в резултат от прилагане на регулацията на местността от 1948 г., които засягат и изследвания имот. Имот пл. № 159 е заличен и на негово място е попълнен имот пл. № 2 с площ 607 кв. м (намалението е заради отчуждаване на частта, попадаща в улицата от север - ул. „Байлово”). Съгласно разписна книга № 6-1-01 от 1959 г. в имот пл. № 2 са регистрирани С.Г.Ч. и И.Ц.С. с право на собственост върху 607 кв. м въз основа на нотариален акт № 180, том 4