Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2119 от 18.10.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2580/2023
Вид
Решение № 2119
Подписан
18.10.2024
Състав
СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 345, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2119 гр. Бургас, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20232120102580 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против С. К. Н. и е за установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на БРС.

С определение № ***/04.10.2023 г. на ответника е назначен особен представител адвокат Ж. М., която депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди първото по делото съдебно заседание процесуалният му представител депозира становище, с което моли да бъдат уважени исковете и да бъдат присъдени на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът Н., редовно призована, не се явява лично. Явява се назначената за особен представител адв. М..

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (за краткост Оператора) е с предишни наименования „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ“ ЕАД. Между ответника Н. и Оператора са сключени няколко договора за предоставяне на услуги, а именно:

Договор за мобилни услуги от 16.05.2013 г. ведно с Приложение към него (за краткост Договор 1), по силата на който Н. е преминала от предплатена услуга за предоставен мобилен телефонен номер *** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 9,90 лева. Срокът на Договор 1 е 24 месеца. На 12.08.2016 г. е сключено допълнително 1 споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ***. Към Договор 1 са сключени Допълнително споразумение от 11.06.2020 г. (за краткост Допълнително споразумение 1) и Договор за лизинг от същата дата (за краткост Лизинг 1). Съгласно Допълнително споразумение 1 за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв. и месечна абонаментна такса за първоначалния срок на договора 18,99 лв. Срокът на Допълнително споразумение 1 е 24 месеца, като влиза в сила на 11.06.2020 г. и изтича на 11.06.2022 г. Със заявление от 28.12.2020 г. мобилен телефонен номер *** е заменен с мобилен телефонен номер ***. По силата на Лизинг 1 операторът се задължава при условията на договора и Общите условия да предостави на лизингополучателя Н. за временно и възмездно ползване следното устройство: марка „***“, модел „***“ с телефонен номер ***, а лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 1452,57 лева с ДДС по начин, посочен в договора. Лизингът се сключва за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му. Лизингополучателят се задължава да заплати цената на 23 месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 63,59 лева с ДДС. Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги. Според чл.1, ал.3 от Лизинг 1, ако не закупи лизинговата вещ, лизингополучателят следва да я върне след изтичане на договора, като при неизпълнение на това задължение, дължи допълнителна сума от 63,59 лева. Според чл.4 от Лизинг 1 лизингополучателят декларира, че е получил лизинговата вещ в състояние, годно за употреба.

Договор за мобилни услуги от *** г., ведно с Приложение към него (за краткост Договор 2), по силата на който Н. е преминала от предплатена услуга за предоставен мобилен телефонен номер *** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 10,99 лева. Срокът на Договор 2 е 24 месеца. Договор 2 е изменян с допълнителни споразумения от 11.03.2015 г., 04.12.2016 г. и 17.12.2018 г. Съгласно последното Допълнително споразумение (за краткост Допълнително споразумение 2), от което всъщност произтича вземането на ищеца, за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв. Срокът на Допълнително споразумение 2 е 24 месеца, като влиза в сила на 17.12.2018 г. и изтича на 17.12.2020 г.

Според чл.26 от Общи условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги (за краткост ОУ), при използване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител, страна по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издадена фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми.

Според чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 на ОУ към Лизинг 1 развалянето му се извършва с 2 едностранно писмено изявление, като лизингодателят може да развали договора за лизинг при неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги, по който лизингодателят и лизингополучателят са страни, включително в хипотезата на неговото прекратяване от лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни или фиксирани услуги, предоставяни от лизингодателя.

За задълженията на ответника операторът издава следните фактури:

Фактура № ***/05.01.2021 г. за отчетен период 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г., за сумата от 89 лева, изразяващи се в лизингови вноски, месечни и еднократни такси, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, с падеж на плащане 20.01.2021 г.

Фактура № ****/05.02.2021 г. за отчетен период 05.01.2021 .г - 04.02.2021 г., за сумата от 174,41 лева, изразяващи се в месечни и еднократни такси, лизингови вноски, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, и задължения от предходен период, с падеж на плащане 20.02.2021 г.

Фактура № ***/05.03.2021 г. е издадена за отчетния период 05.02.2021 г. - 04.03.2021 г., за сумата от 256,98 лева, изразяващи се в месечни и еднократни такси, лизингови вноски, задължения от предходен период, с падеж на плащане 20.03.2021 г.

Фактура № ****/05.04.2021 г. е издадена за отчетния период 05.03.2021 г. - 04.04.2021 г., за сумата от 313,84 лева, изразяващи се в месечни и еднократни такси, лизингови вноски, задължения от предходен период, с падеж на плащане 20.04.2021 г.

Фактура № ****/05.05.2021 г. е издадена за отчетния период 05.04.2021 г. – 04.05.2021 г., за сумата от 1408,35 лева, изразяващи се в неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги, лизингови вноски, задължения от предходен период, с падеж на плащане 20.05.2021 г.

Сумите по фактурите не са платени. В Допълнително споразумение 1 и 2 се съдържа клауза, според която в случай на прекратяването им преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на споразумението, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаменти. В допълнение към неустойката се дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно договора или предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи разликата между (i) цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на договора по отношение на коя да е СИМ карта/номер, посочени в него и (ii) заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.

Поради неизпълнение от страна на Н. Операторът начислява неустойка по Договор 1 3 за номер *** /предишен номер ***/ в размер на 91,10 лева, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, и сумата от 113,15 лв., представляваща разликата между стандартната цена на „*** ***“ без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг 1 от 11.06.2020 г.

По делото не са представени доказателства за нито един от сключените договори за мобилни услуги и лизинг да са прекратени с писмено изявление на дружеството, достигнало до абоната.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза за периода 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г. на мобилен номер +*** е предоставено потребление, номерът е имал достъп до мрежата и реално е изразходвал потребление. За периода 05.12.2020 г. - 04.04.2021 г. на мобилен номер +*** е предоставено потребление, номерът е имал достъп до мрежата и реално е изразходвал потребление.

На 17.11.2022 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на БРС. На 30.11.2022 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3671, с която е разпоредено на длъжника да заплати на дружеството сумата от 1408,35 лева, от които: 313,84 лева неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 890,26 лева незаплатени лизингови вноски; 204,25 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, дължими по посочените договори; законната лихва, начислена върху горните главници, за периода от 17.11.2022 г. до окончателното им изплащане. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, операторът предявява установителни искове, по които е образувано настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по назначените съдебноикономическа и съдебно-техническа експертизи.

При тези факти съдът приема от правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

По отношение на претенциите за абонаментни такси за предоставени услуги:

Неоснователно е възражението на особения представител, че споразуменията не произвеждат действия. Не съществува забрана, след като договорът за услуги е станал безсрочен, впоследствие да се сключи ново споразумение между страните, които да уредят срок на правоотношението. В този смисъл, без значение е дали първоначалните договори за услуги са станали безсрочни, защото с допълнителните споразумения се променят параметрите на задълженията на двете страни, включително договорите се превръщат в срочни. Установи се, че на ответника са предоставени услуги по договорите за мобилни услуги, като падежът на задължението е настъпил, но плащане не е извършено, поради което 4 ответникът дължи на оператора сумата от 313,84 лева, сбор от дължими такси и услуги по Допълнително споразумение от 11.06.2020 г. към договор за мобилни услуги от 16.05.2013 г. и Допълнително споразумение от 17.12.2018 г. към договор за мобилни услуги от *** г., от които 298,85 лева за периода от 05.12.2020 г. до 04.04.2021 г. по първия договор и 14,99 лева за периода от 05.12.2020 г. до 04.01.2021 г. /съгласно СТЕ и ССЕ/ по втория договор, ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2022 г. до пълното изплащане на задължението.

По исковете за присъждане на лизингови вноски:

Дружеството претендира стойността на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг (видно от исковата молба), дължими до края на договора, т.е. приема, че те са „обявени за предсрочно изискуеми“. По делото няма доказателства договорът за лизинг да е обявен за предсрочно изискуем с изявление на кредитора, което да е достигнало до ответника. Нещо повече, няма доказателства и за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, което е условие за обявяване на договора за лизинг за предсрочно изискуем. Въпреки това към настоящия момент срокът на договора на лизинг е настъпил.