Решение № 469 от 15.02.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. В., 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20233110103600 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „И.С.И. АД, ЕИК 204877059, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ***А, ет. 1, ап. 1, с която против И. Т. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Н.Р. е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 10000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на необходимото съдействие съгласно чл. 28, вр. с чл. 20, ал. 1 от сключения от неговия наследодател Х.М. И.а, Предварителен договор за проектиране, учредяване на право на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ от 05.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на задължението. Претендират се разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

На 05.02.2020 г., между родителите на ответника - Х.М. И.а и Т. И. Х. като възложители, а от друга - „И.С.И. АД, като изпълнител, е сключен предварителен договор за проектиране, учредяване на право на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ. Съгласно постигнатото съглашение, ищецът е поел задължението да извърши предпроектни проучвания, проектиране и да изгради сграда в собствения на Х.М. И.а и Т. И. Х. недвижим имот. Като обезщетение за предоставените на изпълнителя права, възложителите следвало да получат индивидуални обекти в бъдещата сграда, изградени в завършен вид. Предвиденото обезщетение, което е следвало да получат възложителите, било съобразено с квотите в образувания след обединяване на съседни имоти общ недвижим имот.

1

Родителите на ответника се легитимирали като собственици на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. В., ***, представляващ дворно място с площ от 295 кв.м, представляващ ПИ №10, кв. 582 по плана на 14-ти подрайон на гр. В., съставляващ част от обединен парцел - УПИ XVI-9, 10, 11, 12, 12, в квартал 593, по плана на 14-ти подрайон на гр. В., в който следвало да се построи бъдещата сграда. Твърди се, че Х.М. И.а и Т. И. Х. са придобили правото на собственост върху недвижимия имот, по силата на договор за доброволна делба от 01.12.1993 г. и нотариален акт № 184, том XI по дело № 4126/1971 г. на С.С. - нотариус с р-н на действие Варненски районен съд. Съгласно договора за доброволна делба възложителите станали собственици и на изградената в имота постройка - жилищна сграда с площ 19,95 кв.м, находяща се в източната част на парцела, състояща се от спалня и кухня /сграда с идентификатор ***/, която с оглед бъдещото строителство е следвало да бъде съборена за сметка на изпълнителя. Твърди се, че останалите 2/3 ид.ч. от ПИ 10 от кв. 582 били собственост на „К.Б.П.“ ЕООД, като дружеството притежавало правото на собственост и върху другите съществуващи сгради в имота. Имотът на възложителите е с идентификатор ***, с площ по скица: 242 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 5930010, при съседи: ***, ***,

***, ***.

С исковата молба се навеждат твърдения, че обединението на имота на възложителите със съседни парцели е било предвидено през 1994 г., като през същата година било предвидено частично изменение на регулацията при действието на ЗТСУ, като впоследствие предвижданията на ПУП били съгласувани по съответния ред с общината. За нуждите на бъдещото строителство имотът на възложителите е бил обединен в по-голям парцел /УПИ XVI-9, 10, 11, 12, 12, в квартал 593, по плана на 14-ти подрайон на гр.

В./.

Твърди се, че между страните по предварителния договор е било постигнато съгласие, възложителите да бъдат обезщетени с два апартамента и един магазин. На 19.10.2021 г. бил подписан и окончателен протокол за избор на самостоятелен обект в бъдещата сграда, с който възложителите избрали да бъдат обезщетени с два апартамента /№ 13а и № 16а/ и две паркоместа.

Ищецът сочи, че с договора е било предвидена възможността, приемател на правото на строеж да бъде или той или друго юридическо лице с управител Л.С. За изпълнението на задълженията на изпълнителя били използвани и други дружества, в които посоченото лице е управител /в случая „Прима Луче“ ЕООД, с ЕИК 205201315/. Представените в общината технически и работни проекти били съгласувани и одобрени на 07.09.2022 г.

Твърди се, че тъй като за издаване на разрешение за строеж е било наложително да се представи кадастрална скица, отговаряща на регулационните предвиждания за обединения парцел, изпълнителят 2 предприел действия за извършване на необходимата промяна в кадастралната карта. Сочи, че за целта следвало да бъде издаден констативен нотариален акт за собственост за всички собственици, чийто парцели били обединени в един УПИ, който било необходимо да се представи в АГКК, с оглед привеждане на кадастралната карта съобразно регулационните предвиждания. Заявява, че всички необходими действия за това били предприети, като всички собственици, с изключение на ответника, оказали нужното съдействие.

Отказът на последния да съдейства, довел до необходимостта да му бъде връчена нотариална покана.

Твърди се, че ответникът не бил съгласен с условията по предварителния договор, като желаел продължаване на строителния процес, но при по-добри за него условия, които съществено се различавали от пазарните. Ищецът сочи, че И. И. ползвал една от сградите в имота - сграда с идентификатор ***, както и като наемател ползвал гараж, собственост на „К.Б.П.“ ЕООД - сграда с идентификатор ***.

Излага съображения за надлежна пасивна процесуална и материална легитимация на ответника.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва, че между родителите му и ищеца е бил сключен предварителен договор, по силата на който, изпълнителят се е задължил да извърши със свои сили, средства и за своя сметка предпроектни проучвания и проектиране, както и да изгради сграда по одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж със собствени средства и труд, и/или подизпълнители, и да подготви всички необходими книжа за въвеждане в експлоатация в собствения на възложителите имот, а именно в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: гр. В., ул. „Н.Р. 10, съставляващо ПИ 10, кв. 582, по плана на 14-ти подрайон на гр. В.. Твърди, че възложителите са притежавали и жилищна сграда, построена в посочения поземлен имот, с идентификатор ***, която е следвало да бъде съборена за реализиране на предвиденото строителство.

Ответникът твърди, че поземлен имот с идентификатор *** е с площ от 295 кв.м, като възложителите Х.М. И.а и Т. И. Х. са притежавали от същия 1/3 ид.ч., а останалите 2/3 ид.ч. били собственост на „К.Б.П.“ ЕООД, като това търговско дружество нито имало сключен предварителен договор за неговата идеална част, нито имало намерение да встъпва в договорни правоотношения с ищеца. Потвърждава, че за да се реализира строителството на жилищната сграда е трябвало да се обедини имотът на възложителите със съседни парцели попадащи в УПИ ХVI - 9,10,11,13 в кв. 593, по плана на 14ти под район на гр. В., със следните идентификатори: ***, ***,

***,

***.

Сочи, че съгласно предварителния договор, възложителите е трябвало да бъдат обезщетени с два апартамента и магазин, без допълнително доплащане съгласно приложение №1/05.02.2020 г., но под натиск от страна на изпълнителя, 3 съгласно протокол №1/19.10.2021 г. от предварителен договор от 05.02.2020 г., възложителите са се съгласили обезщетението да бъде изменено, като получат два апартамента и две паркоместа, както и да доплатят 9600 евро.

Твърди, че възложителите са изпълнили изцяло и в срок поетите задължения по договора. Същите са подписали пълномощно съгласно, чл. 26/1/ от предварителния договор, както и заявление до нотариус на 15.04.2020 г.

Заявява, че ищецът е неизправна страна по процесния договор, тъй като не е изпълнил вменените му задължения по чл.5/1/ и чл.7/1/ от същия. Сочи, че заявлението за съгласуване и одобряване на технически или работни проекти е подадено на 20.05.2022 г. - повече от две години след подписването на предварителния договор от 05.02.2020 г., като същото е входирано без съгласие на всички съсобственици на поземлените имоти, попадащи в УПИ XVI. Намира, че изпълнителят е действал недобросъвестно, като е бил с ясното съзнание, че няма как да осъществи строителство без съгласие на всички съсобственици в УПИ XVI и без сключване на предварителни договори с всеки един от тях.

С чл. 9/1/ от предварителния договор било предвидено страните по предварителния договор, да сключат договор за учредяване право на строеж, в нотариална форма, в едноседмичен срок от одобряване на техническите проекти и инвестиционни проекти, като това не било изпълнено по вина на ищеца, който не изпълнил поетото задължение да съгласува и одобри инвестиционните проекти в зададения срок. Сочи се неизпълнение и на чл.

10/1/ от договора, а именно – изпълнителят да извърши строителството на сградата в срок, който да не надвишава 34 месеца, считано от датата на издаването на разрешението за строеж.

Заявява, че още преди смъртта на майка му, настъпила на 02.11.2022 г., ищецът е бил неизправна страна по договора, поради виновно неизпълнение на поети задължения, поради което не може да претендира заплащане на неустойка за предоставяне на необходимото съдействие от И. Т. И., в качеството му на наследник.

Ответникът навежда съображения, че процесният предварителен договор е бил развален, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради виновно неизпълнение от изпълнителя. Неизпълнението от страна на ответника се дължи на обстоятелства, за които изпълнителят е отговорен, поради което на основание чл. 83 ЗЗД, ответникът не следва да носи отговорност. Липсвали воля и съгласие от всички съсобственици да възложат изпълнението на строежа на жилищната сграда на ищеца, поради което се твърди, че дори със съдействие от страна на ответника, дружеството щяло да търпи вреди.

Намира бездействието на последния за укоримо, като същото не можело да доведе до облаги за него. Сочи, че претендираната неустойка цели значим приход, без да ищецът да е положил каквито и да е усилия за изпълнението на собственото си задължение, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

Според ищеца, исканата от изпълнителя неустойка цели не да задоволи имуществения интерес, а да „облече“ в правно приличие неговата 4 недобросъвестност. Същият не е положил грижата да ограничи вредите си, напротив сам ги е причинил, а иска да се ползва от последиците на собственото си укоримо поведение. Намира уговорената неустойка за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като твърди, че същата поощрявала самоцелното довеждане на възложителите до несъстоятелност. В условия на евентуалност, въвежда възражение за приемане на неустойката за прекомерна и за намаляване на същата, поради съвина на ищеца.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Не е спорно обстоятелството, че ответникът И. Т. И. е наследник на Х.М. И.а. Родителите на ответника се легитимират като собственици на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. В., ***, представляващ дворно място с площ от 295 кв.м, представляващ ПИ №10, кв. 582 по плана на 14-ти подрайон на гр. В., съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ***, ***, ***,

***, ведно с изградената в имота жилищна сграда, с площ от 19,95 кв.м, находяща се в източната част на парцела, състояща се от спалня и кухня. Останалите 2/3 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр. В., ул. „Н.Р.

№ 10, с идентификатор ***, със съседи: ***,