Определение № 24225 от 01.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24225 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511170 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№115693/07.10.2025 г. по вх.рег. на СГС на Д. Ц. Б. срещу Решение №13959/17.07.2025 г. постановено по гр.д.

№38799/2023 г. по описа на СРС, 145-ти състав, в частта, с която е отхвърлено искането на Д. Ц. Б., ЕГН **********, направено по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, за определяне на привременни мерки чрез осъждане на И.К.В., ЕГН ********** да му заплаща срещу ползването на делбения имот сумата от 500.00 лв. месечно до окончателното извършване на делбата.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение в горепосочената част, като поддържа тезата за неговата незаконосъобразност, поради неправилност и незаконосъобразност.

Насрещната страна по жалбата – И.К.В., н е изразява становище по частната жалба.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

1

С постановеното Решение №13959/17.07.2025 г. постановено по гр.д.

№38799/2023 г. по описа на СРС, 145-ти състав, е допуснато на основание чл.

34, ал. 1 ЗС да бъде извършена делба между Д. Ц. Б., ЕГН **********, и И.К.В., ЕГН **********, на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1850/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 31.07.2012г., с адрес: гр. София, район ****, който самостоятелен обект се намира на етаж 7 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 91,37 кв.м., прилежащи части: тав. пом № 9-13,36 кв.м. и 2,867 % ид.ч. от о.ч., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: *** и над обекта: няма, а по документ за собственост, представляващ АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в гр. София, СО, район **** етаж, със застроежа площ от 91,37 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс и обслужващи помещения, при съседи на жилището: изток – апартамент № 31, запад – зелена площ, север – паркинг, юг – стълбище, отгоре – тавани, отдолу – апартамент № 25, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 9, с полезна площ от 13,36 кв.м., при съседи на таванското помещение: изток – зелена площ, запад – таван № 8, север – коридор и юг – таван № 10, заедно с 2,867 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Д. Ц. Б. и 1/2 ид.ч. за И.К.В.; и е отхвърлено искането на Д. Ц. Б., ЕГН **********, направено по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, за определяне на привременни мерки чрез осъждане на И.К.В., ЕГН ********** да му заплаща срещу ползването на делбения имот сумата от 500 лв. месечно до окончателното извършване на делбата.

В диспозитива на съдебното решение, съдът е приел, с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели, че е недоказано обстоятелството, че ищецът Д. Ц. Б. е бил лишен от ползването на имота, към който той не е проявявал никакъв интерес от закупуването му, нито че 2 ответницата И.К.В. ползва същия предвид обстоятелството, че живее в друго населено място. Показанията на свидетеля Б., в частта с която е посочил, че брат му не притежава ключ за имота и е виждал в него единствено близки на ответницата, не са кредитирани от първоинстанционния съд, доколкото същите възпроизвеждат разказаното на свидетеля от ищеца, поради което и при преценката им по реда на чл. 176 ГПК и предвид липсата на други доказателства, които да ги подкрепят, не се ползват с доказателствена стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички сънаследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците кои имоти ще ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. По този ред съдът извършва привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по чл. 344, ал. 2 от ГПК , уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по този ред има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.

Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: допуснатия до делба имот да се използва изключително само от един от съделителите, който е насреща страна по тази претенция; да се създават пречки от последния спрямо останалите съделители да ползват имота съобразно правата си в общата вещ; да има възможност за разпределение на ползването му помежду им съобразно тези права съответно при обективна невъзможност за това да се заплаща обезщетение в размер на средномесечния наем. По см. на чл. 344, ал. 2 ГПК под "използване" следва да се разбира както прякото служене с вещта, така и използването й чрез трети лица т. е. когато препятстващият я владее чрез другиго, било то на облигационно основание – напр. договор за наем, заем за послужване и др. подобни, било то по силата на търпими или съизволими 3 действия.

Предвид обстоятелството, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на фактите, относими към уважаване на искането за определяне на привременни мерки чрез заплащане на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, а именно – ищецът да е поискал да ползва лично съсобствения имот съобразно правата си и ответницата да е възпрепятствала това ползване, същото е неоснователно.

По изложените съображения искането на ищеца по чл. 344, ал. 2 ГПК до извършване на делбата се явява неоснователно и правилно е отхвърлено от районния съд. В тази връзка обжалваният му акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, респективно частната жалба е неоснователна, поради което и същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба н а Д. Ц. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „**** I“ №****, адв. С. М., срещу Решение №13959/17.07.2025 г. постановено по гр.д.№38799/2023 г. по описа на СРС, 145-ти състав, в частта, с която е отхвърлено искането на Д.

Ц. Б., ЕГН **********, направено по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, за определяне на привременни мерки.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4