Решение № 563 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Г. Стоев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Г. Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100513137 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20203874/27.10.2021г., постановено по гр.д. № 29926/19г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав, е допълнено влязлото в сила решение, с което е сложен край на правни спор между страните. С допълнителното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца законна лихва върху сумата от 3698,48 лева, считано от 15.10.21 г., до окончателното от плащане.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

1

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Спорен между страните е въпроса свързан с началния момент от който се дължи законната мораторна лихва върху претендираната главница. Първоинстанционният съд е приел, че законната лихва за забава се дължи от 15.10.21 г.(моментът на влиза в сила на за първоинстанционното решение по съществото на материалния спор), докато въззивника ищец претендира присъждането й от завеждането на исковата молба -28.05.2019 г.

Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва от подаване на исковата молба, макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл.

214, ал. 2 ГПК/, има самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане, като това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа. В този смисъл - Определение № 869 от 2.11.2023 г. по к. ч. т. д.

№ 1360/2023 г. на ВКС, Т.О. Субективното материално право се поражда по силата на закона, а по своя характер представлява обезщетение за забава. Практиката на Върховния касационен съд е последователна и константна в разбирането, че законната мораторна лихва се дължи от момента на предявяването искането по надлежния ред, дори е допустимо за първи да бъде заявено пред въззивната инстанция. В този смисъл - Определение № 1353 от 27.12.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 227/2023 г.; Решение № 10 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2020 г., I г. о., ГК; Решение № 32 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1897/2013 г., I т. о.; Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК.

Уважаването на надлежно заявената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗДД за присъждане на законна мораторна лихва върху главницата предмет на делото е обусловено единствено от уважаването на иска, т.е. от разрешаването на материалноправния спор със сила на пресъдено нещо. Началният момент от който се дължи се определя единствено от ищеца, като при частично уважаване на исковата претенцията законната мораторна лихва се дължи само върху присъдената сума, но от моментът на надлежното предявяване на искането.

Следователно релевантно е спорното право, главницата върху която се претендира законна мораторна лихва, да съществува към момента на приключване на съдебното дирене, като без значение е дали към предявяването на исковата молба кредиторът е бил в забава, тъй като искане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не представлява самостоятелен иск, т.е. претенция за заплащане 2 на обезщетение за забава, индивидуализирана по период и размер, а представлява последица от уважаването на иска. Поради което искането за присъждането на законна мораторна лихва следва да бъде уважено от предявяването на исковата молба.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззиваемата страна. Право на разноски има въззивникът, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 675 лева, от които 25 лева за държавна такса и 650 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20203874/27.10.2021г., постановено по гр.д. № 29926/19г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав, в частта, в която Ц. И. П., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Б.Р.С.****“ ЕООД, ЕИК ****, законна мораторна лихва върху сумата от 3 698,48 лева, счита от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ц. И. П., ЕГН **********, да заплати на „Б.Р.С.****“ ЕООД, ЕИК ****, законна мораторна лихва върху сумата от 3 698,48 лева, считано от 28.05.2019 г. до окончателното погасяване на главното задължение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. И. П., ЕГН **********, да заплати на „Б.Р.С.****“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 675 лева, представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3