Определение № 665 от 22.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 665 гр. Ловеч, 22.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500351 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производство с парвно основание чл.130 от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. № 2768/12.05.2023г. от С. Н. чрез адв.Б. З.-САК, срещу Определение №250/30.05.2023г., по гр.д.№ 273/2023г. на РС–Тетевен, в частта с която е прекратено като недопустимо производството по делото по предявения иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че сключеният между С. Т. Недялков с ЕГН ********** и „Ф.Б.“ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Джавахарал Неру“28,ет.2,ап.40-46, представлявано от П. Б. Д., договор за поръчителство с № 4250389/01.09.2021г. е нищожен.

Във въззивната частна жалба са изложени съображения, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че ищецът има правен интерес да води конститутивен иск за нищожност по чл.26 ЗЗД. Сочи,че щом законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност,с още по-голямо основание това следва да се признае за страните по сделката.Заключава,че за ищеца винаги съществува интерес от обявяване със силата на присъдено нещо действителността на правоотношението,в което е встъпила. Моли да се присъдят направените в производството разноски.

Постъпил е отговор от „Ф.Б.“ЕООД с ЕИК ***,чрез ст.юрисконсулт М. К.,в която счита жалбата за неоснователна. Излага подробни мотиви,позовава се и на съдебна практика, и твърди,че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск,когато може да се предяви осъдителен и в процеса едновременно се установят необходимите факти,които са от значение.

Като съобрази оплакванията в жалбата и доказателствата,събрани по гр.д.

№273/2023г.на РС-Тетевен, ОС-Ловеч приема следното от правна и фактическа страна:

По допустимостта .

1

Жалбата е подадена от страна с правен интерес от обжалването,в законния срок и е срещу съдебен акт,подлежащ на обжалване,поради което съдът приема,че жалбата е редовна и допустима.

По същество.

Съгласно ТРеш.№ 6 от 15.01.2019г. по т.д.№ 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, в производството по гл. XXI ГПК, правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания, тъй като производството е при условията на пълен въззив.

Съставът приема,че обжалваното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, налице са мотиви, поради което определението е валидно.

От фактическа страна се установява,че РС-Тетевен е сезиран с искова молба от С.

Т. Н. срещу „Файненшъл“ООД, с искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и петитум да се признае за установено между страните, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство с № 4250389/01.09.2021г., е нищожен. Предявила е и иск с посочено правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД,вр.с чл.23 и чл.22 от ЗПК, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер 50лв., като частичен иск от 500лв., представляваща недължимо платени суми по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство с №4250389/01.09.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното Определение №250/30.05.2023г. съдът е прекратил производството по делото в частта по иска с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД-по искането за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство, като е приел,че няма правен интерес от тази претенция. Съдът е съобразил твърдяното изпълнение на договора от кредитополучателя, при което е заключил,че има друг ред за защита,а именно иска по чл.55 от ЗЗД. По изложените съображения е постановил прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на „сключения между тях договор за поръчителство с №4250389/01.09.2021г.,като недопустим.

Въззивният състав не споделя изводите на първата инстанция.

На първо място районният съд е следвало да констатира, че исковата молба по чл.26 от ЗЗД е нередовна,тъй като в петитума липсва конкретизация на основанието за нищожност, на което се позовава ищецът. Липсва както цифрово, така и словесно означение на твърдяната нищожност. По вторият иск също не е посочено сумата 500 лева от кое вземане по нищожния договор за поръчителство произтича- дали е част от главница, лихви или друго.

Съдът е следвало първо да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба и едва след това да се произнесе по допустимостта на исковете.

По обжалваемата част на съдебния акт съставът на ОС-Ловеч приема, че по същество теоретичните постановки, изложени първоинстанционния съд са правилни, но не са относими към казуса. По делото не се касае до права на ищцата, които могат да бъдат защитени с друг иск, изключващ правния й интерес от установителния. С. Н. е предявила претенция за установяване на недействителност на сделка(или на клауза от нея) и поискала в случай на уважаване да се постанови връщане на даденото по прогласената за нищожна сделка(клауза),което представлява следващата се правна последица от уважаване на претенцията. Не се касае за самостоятелен иск по чл.55,ал.1, пр.1-во от ЗЗД, който би изключил предявяването на установителния иск, а до законова последица от произнасянето 2 по същество по иска по чл.26 от ЗЗД. Облигационната претенция по чл.34 от ЗЗД във връзка с чл. 55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД произтича от неоснователно разместване на престации между страните по нищожната сделка и от уважаването на главния иск по чл.26 от ЗЗД за нищожност на сделката или части от нея. Предвидената реституция цели да се възстанови даденото без основание след признаване на сделката за нищожна. Установителният иск не е обусловен от заплащане или не на задължението по сделката.

Съгласно ТРеш.№ 1/27.04.2022г. по т.д № 1/2022г. на ОСГТК на ВКС, съдът може служебно да се произнесе по нищожността на договор или на отделна негова клауза, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, на само в мотивите на решението. В този смисъл дори и съдът да установи нищожност на отделни клаузи или договор, с оглед разпоредбата на чл.7,ал.3 ГПК, това установяване няма да бъде постановено в диспозитива на решението, съответно няма да се ползва със силата на пресъдено нещо. Затова дори в производството по чл.55 от ЗЗД съдът да разгледа нищожност на клауза, това няма да доведе до търсената от ищеца защита, а именно да се установи със силата да пресъдено нещо, че договорът за поръчителство е нищожен. Само на това основание е налице правен интерес от предявяване на иска. Фактът, че се позовава на извършеното плащане по нищожния договор, не е основание да се приеме, че е налице липса на правен интерес, а следва да се преценява като факт от значение за давността на вземането.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Определение № 250/30.05.2023г.,пост.по гр.д.№273/2023г.на РС-Тетевен,е неправилно и следва да се отмени и на основание чл.278 от ГПК делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

По разноските

С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на възстановяване на направените разноски. Адвокат З. е упълномощен по пълномощно за общо процесуално представителство. Пред настоящата инстанция се представя договор за правна защита и съдействие(без дата), където е уговорено възнаграждение по реда на 38 и сл. от ЗАдв.

Съставът съобразява,че настоящето производство не се отличава с голяма правна и фактическа сложност. Освен това служебно известно на състава е,че ищецът е предявила пет идентични иска,по които има образувани идентични производства пред първата инстанция, като по всички съдът е постановил частично прекратяване на производството,съотв.от С. Н. са пред ОС-Ловеч са образувани 5 идентични въззивни производства и са изложени идентични доводи: ч.гр.д.№350/2023г., ч.гр.351/2023г., ч.гр.д.№352/2023г., ч.гр.д.

№364/2023г. и ч.гр.д.№365/23г.,по които са изложени идентични доводи. Затова и по реда на чл.11 от Наредба №1/2004г.следва да се присъди възнаграждение в размер на 150лв.

.

Жалбоподателят е платила такса за въззивното обжалване,въпреки че е била освободена от първата инстанция от този ангажимент(Определение №682/12.04.2023г. по гр.д №273/2023г. на РС–Тетевен). В случай,че желае страната би могла да поиска от първата инстанция да й бъде възстановена сумата.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 250/30.05.2023г., постановено по гр.д.№273/2023г. на РС–Тетевен, с което е прекратено производството по делото по отношение на иска с правно основание чл.26 от ЗЗД за обявяване за нищожен на сключения между страните Договор за предоставяне на поръчителство с № 4250389/01.09.2021г., като неправилно.

3

ВРЪЩА делото на РС-Тетевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Джавахарал Неру“28,ет.2, ап.40-46, представлявано от П. Б. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. С. З.- АК-София, с адрес гр.София, ЖК“Зона Б5“,бл.15,вх.“Е“,ет.6,ап.117, сумата 150(сто и петдесет) лева, представляваща адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗАдв.и чл.78,ал.1от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4