Решение № 5580 от 16.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5580 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100506977 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №4045 от 16.03.2023 г., постановено по гр.д. № 33445/2021 г. по описа на СРС, 170 състав, са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените от К. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Радомир, ул. „Люлякова“ №**** действащ чрез процесуалния си представител адвокат Б.Б. от АК – Перник, със съдебен адрес: гр. Радомир, пл. **** против „А.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.

„Манастирски ливади“, ул. ****, представлявано от управителя Н.Й.С., действащ чрез процесуалния си представител адвокат С.С.Ц. от АК - София, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** осъдителни искове с правно основание чл. 215 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1479,49 евро, представляваща командировъчни суми за изпълнени пътувания за периода 15.07.2020г.- 15.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 11.6.2021г., до окончателното плащане на сумата, на сонование чл. 215 КТ, като са ОТХВЪРЛЕНИ, както следва: искове за командировъчни суми за изпълнени пътувания за периода 15.07.2020г.- 15.11.2020г. над сумата 1479,49 евро до 4300 евро, за трудово възнаграждение за периода м. юли 2020г.- м. декември 2020г. за сумата 3660 лева, обезщетение за забава върху главницата за трудово възнаграждение за периода м.юли 2020г.- м. декември 2020г. за периода 01.08.2020г.- 10.06.2021г. за сумата 30 лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни за 2020г. за сумата 100 лева и за обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 29.12.2020г.- 10.06.2021г. за сумата 5 лева, като неоснователни. Разноските са разпределени съобразно уважената и отхвърлената част от 1 исковете.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ищеца, с която оспорва първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според въззивника, съдът при постановяване на решението не е преценил събрания доказателствен материал в неговата съвкупност, като избирателно е вземал предвид някои от писмените доказателства, а други не е кредитирал. Според въззивника, съдът неправилно е определил сумата, която следва да се заплати на ищеца във връзка с командировъчните и дължимото му се трудово възнаграждение. Нарушил е съдопроизводствените правила, като не е взел под внимание искането на ищеца за откриване на производство по чл.191 от ГПК, направено в открито съдебно заседание.

Поддържа оспорването на фишовете за периода от 21.10.2020 год. до 29.10.2020 год., доколкото липсва подпис на ищеца на тях. Не са взети предвид отразени като дължими на ищеца суми по фишовете, представени по делото. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи претенциите на ищеца в пълен обем. Оспорва и произнасянето на съда относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на въззивната жалба, с която моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба изцяло като недоказана и неоснователна, а да потвърди първоинстанционното решение, като обосновано и законосъобразно. Според въззиваемия, ищецът неправилно разчита заключението на вещото лице досежно сумите, които се приемат за дължими. Въззиваемият смята, че твърденията на въззивника са неясно формулирани и не може да се установи в коя част оспорва присъдените от съда суми и с коя част се съгласява. Въззиваемият смята, че не може да организира защитата си по подадената въззивна жалба, тъй като не е въведен ясен порок на решението, който да обуславя неговата отмяна. Претендира и разноски.

С Разпореждане № 7582 от 04.04.2023 год., съдът оставя без уважение направените доказателствени искания, като непопадащи в обхвата на чл. 266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Ищeцът К. Й. К. твърди, че работел в ответното дружество като „шофьор, товарен 2 автомобил/международни превози/“ по трудов договор № 014/01.07.2020 г. с основно трудово възнаграждение в размер на 610,00 лева. Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №9 от 29.12.2020 г. Със Заповед № 23/07.07.2020 г. на управителя на ответното дружество бил командирован в Полша, Чехия, Унгария и други страни-членки на ЕС за срок от 90 дни – от 07.07.2020 г. до 07.10.2020 г., като със заповедта му били определени командировъчни пари в размер на 50 евро на ден за престоя зад граница. С описаната в заповедта тежкотоварна композиция влекач „ВОЛВО“, с рег. № **** бил направил само два курса, след което посоченият в заповедта влекач бил предоставен на друг водач на ППС. Поддържа, че за времето на командировка бил зад граница общо 86 дни в следните периоди: от 07.07.2020 г. до 15.07.2020 г., т.е. 9 дни; от 15.07.2020 г. до 23.07.2020 г., т.е. 9 дни; от 28.07.2020 г. до 04.08.2020 г., т.е 7 дни; от 04.08.2020 г. до 14.08.2020 г., т.е. 11 дни; от 24.08.2020 г. до 31.08.2020 г., т.е. 8 дни; от 01.09.2020 г. до 08.09.2020 г., т.е. 8 дни; от 11.09.2020 г. до 16.09.2020 г., т.е. 6 дни; от 18.09.2020 г. до 24.09.2020 г., т.е. 7 дни; от 27.09.2020 г. до 02.10.2020 г., т.е. 6 дни; от 21.10.2020 г. до 29.10.2020 г., т.е. 9 дни; от 10.11.2020 г. до 15.11.2020 г., т.е. 6 дни. За посочените 86 дни зад граница ответното дружество не му било заплатило дължимите командировъчни пари, които били в общ размер на 4300 евро. Поддържа, че за периода на действие на трудовия договор ответното дружество не му било заплатило и дължимото му трудово възнаграждение за периода от м. юли 2020 г. до м. декември 2020 г., т.е. общо за 6 последователни месеца, което се равнявало на общо 3660,00 лева. Твърди, че ответното дружество му дължало и лихва за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2020 г – м. декември 2020 г., начислена върху дължимото за всеки месец възнаграждение в размер на 610,00 лева, считано 1-во число на следващия месец /моментът на изпадане в забава за плащането на трудовото възнаграждение за предходния месец/ - считано от 01.08.2020 г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г.

Претендираното от ищеца обезщетение за 1 забава по чл. 86 ЗЗД било в размер на общо 30 лева или: 5 лева върху възнаграждението за м. юли, 5 лева върху възнаграждението за м. август, 5 лева върху възнаграждението за м. септември, 5 лева върху възнаграждението за м. октомври, 5 лева върху възнаграждението за м. ноември, 5 лева върху възнаграждението за м. декември. Ищецът твърди също така, че ответникът му дължи сумата от 100,00 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 12 дни, както и сумата в размер на 5 лева – лихва за забава върху неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 100 лева, считано от 29.12.2020 г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г. Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3660,00 лева, представляваща дължимо от ответника трудово възнаграждение за периода м.юли 2020 г. – м.декември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 30 лева, представляваща законна лихва за забава върху дължимимите му за м. юли 2020 г. – м. декември 2020 г. трудови възнаграждения за периода от 01.08.2020 г. до 11.06.2021 г.; сумата от 100 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 12 дни, както сумата в размер на 5 лева – лихва за забава върху 3 неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 100 лева, считано от 29.12.2020 г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г.; и сумата в размер на 4300 евро, представляваща незаплатени командировъчни за периодите от 07.07.2020 г. до 15.07.2020 г.; от 15.07.2020 г. до 23.07.2020 г.; от 28.07.2020 г. до 04.08.2020 г.; от 04.08.2020 г. до 14.08.2020 г.; от 24.08.2020 г. до 31.08.2020 г.; от 01.09.2020 г. до 08.09.2020 г.; от 11.09.2020 г. до 16.09.2020 г.; от 18.09.2020 г. до 24.09.2020 г.; от 27.09.2020 г. до 02.10.2020 г.; от 21.10.2020 г. до 29.10.2020 г.; от 10.11.2020 г. до 15.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът „А.“ ООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава наличието на трудово правоотношение между него и ищеца с твърдяното в исковата молба съдържание, както и фактът, че със Заповед №23 от 07.07.2020 г. ищецът е бил командирован в чужбина за срок от 90 дни. Не оспорва, че ищецът е осъществил изброените в исковата молба курсове, но оспорва факта, че през посочените в исковата молба начални и крайни дати на курсовете работникът е бил зад граница. Поддържа, че от представените фактури и отчетни документи, с които ищецът е отчитал разходите при извършване на възложената му работа, било видно кога е преминавал Дунав мост, с точност до минута, както и регистрационния номер на автомобила, с който преминава. През времето от започването на курса до преминаването зад граница камионът се товарел със стока, докато шофьорът можел да е в престой, но преминаването извън границите на България било документирано във фактурите от граничните пунктове.

Поддържа, че осъществените от ищеца курсове по време на командировката са, както следва: Първи курс – започнал от 07.07.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 10:58ч на 09.07.2020 г. до 8:52ч на 15.07.2020 г, т.е. 6 дни; Втори курс – започнал на 15.07.2020 г, но ищецът реално бил зад граница от 10:53ч на 16.07.2020 г. до 9:36ч на 21.07.2020 г., т.е. 5 дни;

Трети курс – започнал от 28.07.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 2 14:25ч на 30.07.2020 г. до 10:04ч на 04.08.2020 г., т.е. 5 дни; Четвърти курс – започнал на 06.08.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от 14:23ч на 06.08.2020 г. до 14:38ч на 11.08.2020 г., т.е.

5 дни; Пети курс – започнал на 24.08.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от 14:00ч на 26.08.2020 г. до 00:02ч на 29.08.2020 г., т.е. 3 дни; Шести курс – започнал на 31.08.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 11:07ч. на 02.09.2020 г. до 09:14ч на 07.09.2020 г., т.е. 5 дни; Седми курс – започнал на 11.09.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 23:11ч на 12.09.2020 г. до 09:21ч на 16.09.2020 г., т.е. 4 дни; Осми курс – започнал на 18.09.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 6:41ч на 19.09.2020 г. до 6:16ч на 23.09.2020 г., т.е. 4 дни;

Девети курс – започнал на 27.09.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от 17:27ч на 27.09.2020 г. до 17:38ч на 01.10.2020 г., т.е. 4 дни; Десети курс – започнал на 21.10.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 16:52 ч на 22.10.2020 г. до 11:43ч на 28.10.2020 г., т.е. 5 дни; Единадесети курс – започнал на 10.11.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от 07:11ч на 12.11.2020 г. до 21:42ч на 14.11.2020 г., т.е. 3 дни. Ответникът поддържа, че дължимите на ищеца пари за командировъчни и трудово възнаграждение са били изцяло изплатени, за което представя преводни нареждания към банкова сметка на ищеца.