Решение № 4257 от 02.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4257 гр. Пловдив, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330109016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 против Х. Г. А., ЕГН **********, с адрес: **, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 208,97 евро, с левова равностойност 408,71 лева – главница, представляваща месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги от 24.01.2022 г., Приложение за предпочитан номер ** към договора, Приложение за предпочитан номер ** към договора, за периода от 25.03.2022 г. до 24.06.2022 г., за които вземания са издадени следните фактури:

№ **., № ** г. и № ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10134/29.11.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 20673/2024 г. по описа на ПдРС, ХХ гр. с.

В исковата молба се твърди, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по повод сключване на посочените в исковата молба договори.

Ищецът твърди, че е изправна страна, като е предоставил на ответника 1 посочените услуги, но същите останали незаплатени, поради което се претендира тяхното присъждане, ведно с направените разноски в исковото производство и производството по ч.гр.д. № 20673/2024г. по описа на ПРС, XXIII гр. състав.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител - адвокат И. К., с който се оспорва предявения иск. Прави възражение за недействителност на клаузите от договора, предвиждащи заплащането на неустойки от страна на потребителя за предсрочно прекратяване на договорите. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 20673/2024 г. по описа на ПдРС, ХХ гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед № 10134 от 29.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 408,71 лева – главница, представляваща месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги от 24.01.2022 г., Приложение за предпочитан номер ** към договора, Приложение за предпочитан номер ** към договора, за периода от 25.03.2022 г. до 24.06.2022 г., за които вземания са издадени следните фактури: № **., № ** г. и № ** г., ведно със законна лихва за период от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото.

С посочената Заповед за изпълнение заявлението е отхвърлено в частта за сумата от 165,73 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти от прекратяването до изтичането на уговорения срок от договор за мобилни услуги от 24.01.2022 г.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление, поради което и на ищеца е указано да предяви иска по чл. 422 ГПК, което е сторено в срок.

По делото са приети като писмени доказателства: Спогодба от 11.01.2018 г., сключена между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД; Фактура № ** от 25.09.2022 г; Фактура № ** от 25.08.2022 г.; Фактура № ** от 25.06.2022 г.; Фактура № ** от 25.05.2022 г.;

Фактура № ** от 25.04.2022 г.; Последна покана за доброволно плащане, адресирана до ответника от 26.07.2022 г. Към заповедното производство по ч. гр. д. № 20673/2024 г. по описа на ПдРС, ХХ гр. с., чието продължение е настоящото дело, са приложени: Договор за мобилни услуги от 24.01.2022 г.;

Приложение към договор за мобилни услуги от 24.01.2022 г.; Заявление за активиране/деактивиране на услуга от 24.01.2022 г.; Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна 2 съдът намира следното:

Доколкото заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20673/2024 г. по описа на ПдРС, ХХ гр. с. е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то и установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и има за предмет същите вземания.

Ищецът основава вземанията си на сключените между страните договор и приложения към него, както и на издадените фактури, като видно от същите, между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата – абонаментни такси. Следва да се посочи, че съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите. С оглед изложеното, съдът приема, че договорът и приложенията към него са редовни от външна страна, като обвързват страните съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези услуги.

Предвид наличието на валидни договор и приложения към него, ответникът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договора, независимо от потреблението на услуги през съответните периоди, тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договорите, като дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. Така при доказателствена тежест на ответната страна, по делото не се установи плащане на процесната сума по отношение на използваните далекосъобщителни услуги, включващи месечни абонаментни такси. Сумата е станала изискуема с настъпване падежа за плащане на фактурите, като плащане на процесната сума не е настъпило. С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на задълженията си за абонаментни такси и услуги, поради което и предявеният иск за тези вземания се явява доказан както по основание, така и по размер.

С оглед пълнота и изчерпателност на изложението, следва да се посочи, че доколкото със Заповед № 10134 от 29.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д. № 20673/2024 г. по описа на ПдРС, ХХ гр. с., заявлението е отхвърлено в частта за сумата от 165,73 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти от 3 прекратяването до изтичането на уговорения срок от договор за мобилни услуги от 24.01.2022 г., тази сума не е предмет на разглеждане в настоящото производство, доколкото липсва предявен от ищеца осъдителен иск за нея.

Следва да се посочи, че доколкото съдебното дирене е приключило към момента, в който на територията на Република България е действала валута „лева“, на основание чл. 235 ГПК сумите следва да бъдат посочени в лева, но за пълнота следва да се посочи и тяхната равностойност във валутата, действаща към момента на постановяване на съдебното решение – евро, изчислена по правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. В исковото производство ищецът е представил доказателства за направени разноски в общ размер на сумата от 242,86 евро, от които 38,35 евро – платена държавна такса и 204,52 евро – депозит за особен представител. Доколкото дължимата се държавна такса за образуване на настоящото дело е в размер на сумата от 25,56 евро, то и в такъв размер следва да се присъди на ищеца, като за сумата от 12,78 евро страната може да поиска нейното връщане. Ето защо на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 230,08 евро – разноски за настоящото производство, от които 25,56 евро – заплатена държавна такса и 204,52 евро – депозит за особен представител.

В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 183, 70 евро, тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Съдът счита, че на ищеца не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съгласно ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. По делото не са представени никакви доказателства, от които съдът да установи безспорно, че разноски за адвокатско възнаграждение са заплатени на пълномощника на ищеца, като не е представен и договор за правна защита и съдействие, в който евентуално да е вписан начин на плащане на възнаграждението. Ето защо и доколкото по делото не са представени доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение, то и на страната не следва да се присъжда такова.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ** дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от сумата от 208,97 евро, с левова равностойност 408,71 лева – главница, представляваща месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги от 24.01.2022 г., Приложение за предпочитан номер ** към договора, Приложение за предпочитан номер ** към договора, за периода от 25.03.2022 г. до 24.06.2022 г., за които вземания са издадени следните фактури: № **., № ** г. и № ** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10134/29.11.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 20673/2024 г. по описа на ПдРС, ХХ гр. с.

ОСЪЖДА Х. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ** да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата о т общо 413, 78 евро с левова равностойност 809, 28 лева – съдебно – деловодни разноски, от които 230, 08 евро – в настоящото производство и 183, 70 евро – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 20673/2024 г. по описа на ПдРС, ХХ гр. с.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5