Решение № 4 от 29.01.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Златоград, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Б. като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100125 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е искова молба М. А. Б. с ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. З., гр. З. ул. „К.“ № и Ю. А. Ч. с ЕГН ********** с адрес: обл. К., гр. К., кв. ,,В.‘‘, бл. , вх. ет. , ап. и двете чрез Е. М. В., АК – С. срещу Община З., ЕИК 000614938, представлявана от М. М. Я. - Кмет, със седалище и адрес на управление: гр. З., обл. С., ул. „С. С.“ №, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищците, чрез пълномощника си адв. В. твърдят , че са собственици, на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***, област С., община З., гр. З., п.к. ****, ул. „К.“ № , вид територия „Урбанизирана“, НТП „Поземлен имот със смесен начин на трайно ползване“, с площ 252 кв. м., със стар номер 640, квартал 0, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/15.07.2008 г. на Изп. директор на АГКК, при граници и съседни имоти с идентификатори:***;

***; ***.

Пълномощникът сочи, че описаният по-горе имот е образуван от имот с пл. № 640, кв. 49 по плана на гр. З. от 1982 г., който по плана н а гр. З. от 1982 г. е собственост на ищците, доколкото техните родители А. Н. Б. и Р. А. Б., съгласно НА № 33, том XV, н. д. № 422/1997 г. са им го прехвърлили със задължението за издръжка и гледане.

Твърди се, че от 1997 г. до настоящия момент ищците владеят имота 1 явно и необезпокоявани от никого като свой, като преди това от 1953 г. до неговото прехвърляне е владян от родителите им явно и необезпокоявано от никого като техен, с оглед на което владението на техните праводатели следва се присъедини към владението им. Имотът е бил винаги и към настоящия момент дворно място към еднофамилната им жилищна сграда. В нито един момента до сега не са губили владението върху имота и към настоящия момент са подготвили имота за изграждане на гаражи, с оглед на което са го подравнили и чакълирали.

Ищците са възложили извършването от лицензирано правоспособно лица трасиране на собствения им имот с идентификатор *** по КК на З., от което е видно, че процесния имот с идентификатор *** е в пределите и границите на техния имот. Във връзка с извършването на гореупоменатите CMP-та и снабдяване с необходимите строителни книжа, ищците установили, че процесният имот *** по КК на гр. З. е актуван като общинска собственост, за което е съставен и АОС № 2296/09.06.2023 г.

В АОС е посочено, че имотът е общински и попада в дере и улична регулация в кв. 49 по ПУП на гр. З..

Считат, че община З. не е собственик на процесния имот и част от него вкл. и предвидената улица в имота им. В имота няма улица. Отразяването на даден имот в плана на населеното място за улица, която не е реализирана, не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица. Цитират, че в посочения смисъл е Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Отделно от гореизложеното сочат, че община З., не е придобила процесния имот на годно правно основание, тъй като за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община З., включително и за улица. Пълномощникът на ищците сочи още, че заповедта за утвърждаване на застроителен, регулационен и кадастрален план, не може да бъде основание за придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание, и посоченото основание в АОС не е могло да породи вещни права в полза на общината.

Пълномощникът адв. В. твърди още, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот. Влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината то неможе да се приложи забраната на чл. 86 ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС, в който смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г. ГК, I г. о. на ВКС. При правната рамка при режима, определен със ЗТСУ самото 2 отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 ЗТСУ.

До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност - Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., I г.о.

На следващо място ищците, чрез пълномощника си сочат, че процесният имот е владян от ищците явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали, че считат същият имот за техен. Още от 1953 г. до настоящия момент, в период по-дълъг от 10 години праводателите на ищците, а в последствие и те самите са упражнявали фактическата власт по отношение на процесния имот (първо в лицето на праводателя им, а и впоследствие и те лично), като същият е ограден от тях от източната и от западната страна. Тези действия са манифестирани пред всички.

Давността по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекла в полза на ищците без същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняването на ищците от имота, предявяване на права по съдебен ред против тях или в установяване на фактическа власт върху имота от ответника или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.

Съгласно закона улиците и площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура са общинска собственост, но само и единствено реализираните такива, но не и тези които са предвидени в плана на гр. З. и не са реализирани. Тоест имотът не е публична общинска собственост.

В случая доколкото улицата, която е по предвижданията на плана на гр.

З., не е реализирана, то не е налице и решение на общински съвет З. по смисъла на § 5, ал. 2 ПЗР на ЗОбС.

Несъмнено, съгласно текста на чл. 5, ал. 3 ЗОбС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, т.е. актът за публична общинска собственост няма конститутивно действие, и посоченото в него обстоятелство, че имотът е общински, респ. публична или частна общинска собственост без наличието на предвидените обективни критерии по чл. 3 ЗОбС, няма как да трансформира собственост.

С оглед на гореизложеното адв. Е. В. моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124 ГПК признае за установено по отношение на ответника, че ищците М. А. Б. и Ю. А. Ч. са собственици, на основание давностно владение на претендирания имот при посочените граници.

Претендират да им бъдат заплатени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си поддържат предявения иск и молят да се уважи изцяло, като претендират и заплащане на разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК от ответната страна Община З., чрез юрк.

3

З. Х. Ц. е постъпил Отговор, вх. № 1342/13.06.2024 г., с който определя иска като допустим. Намира претенцията спрямо Община З. за неоснователна.

Счита, че М. А. Б. и Ю. А. Ч. не са собственици на ПИ с идентификатор ***, с площ 252 кв.м. по действащата КК на гр. З., с номер от предходен кадастър 640, в качеството им на наследници на А. Н. Б. и Р. А. Б..

По отношение на искането на ищеца за допускане на свидетели заявяват, че ще се ползват от показанията им. Претендира за заплащане на разноските по настоящото дело и юрк. възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът Община - З., редовно призована, се представлява от юрк. З. Ц., която моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Подробни доводи излага в писмени бележки.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С нот. акт №33, том XV, дело 422/1997г. А. Н. Б. и Р. А. Б. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане собственият си недвижим имот на дъщерите си М. А. Б. и Ю. А. Ч., а именно ½ идеална част на едната дъщеря и ½ идеална част на другата дъщеря от парцел XII, имот 640, кв. 49 по плана на гр. З., като целия имот е с площ 372кв.м., заедно с ½ идеална част от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 56кв.м.

С нот. акт №72, том I, вх. Рег. №1010, дело №66/2022г. В. М. Т. и съпругата му К. Я. Г. – Т. продават по равно, по ½ идеална част на М. А. Б. и Ю. А. Ч., а именно 466/595 идеални части от ПИ с идентификатор ***, целия с площ 595кв.м.

По делото е представена скица на УПИ XII – 640, кв. 49 по ПУП на З.. в скицата е посочено, че за този УПИ има одобрена допълнителна заповед от 25.08.2022г. на кмета на община З..

От ответникът е представена скица-проект за процесния имот, както и удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ №208/25.05.2023г. В удостоверението е посочено, че се изменя кадастралната карта на поземлените имоти, като се отнемат 100кв.м. от ПИ с идентификатор *** и 152кв.м. от ПИ с идентификатор *** и се образува проектен имот с идентификатор ***. Последният имот попада в дере и улична регулация в кв. 49 по ПУП на З., а и също в УПИ I – ТП, кв. 71 по ПУП на З..

Посочва се, че площта на процесния имот с идентификатор *** е 252кв.м.

По делото е приложен и акт за държавна собственост за изградения трафопост с площ 28кв.м., кв. 71. Посочва се, че трафопостът е предоставен на електроснабдяване – С..

С акт за публична общинска собственост №2296/09.06.2023г. ПИ с идентификатор *** е актуван, като публична общинска собственост, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС. В акта няма посочени номера и дата на съставени по-рано актове.

Като свидетели по делото са разпитани Д. И. Б. и А. З. Д..

4

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите събрани по делото доказателства – експертиза на вещото лице.

От показанията на свидетелите съдът приема за установено, че процесният имот е наследствен от бащата на ищците – А. Б.. Свидетелите знаят имота, тъй като са съседи на същия, като св. Б. живее там от 1969 г., а св. Д. е роден през 1967 г. и от дете помни имота. Имотът се е ползвал преди от родителите на ищците, а в момента от тях. Св. Б. сочи, че когато отишла през 1969 г. в имота, къщата вече била построена. Когато Б. отишла да живее там в нея живеели родителите на ищците, а ищците били деца и не помни никога някой друг да е ходил и ползвал дворното място и къщата. Никой от Община З. не е ходил да ползва къщата и дворното място. Дворното място е с площ 250-300 кв.м., като къщата на свидетелката и къщата на ищците ги дели улица ,,К.“. До имота на ищците има трафопост, като телената ограда е до дерето. Никой от съседите или други лица са нямали претенции за имота.

Съседи на техния имот от една страна са те- Б., от другата е В. Т. и пътя между техните къщи. Тази година общината прави ремонт на ул. ,,К.“, но не и на ,,Х. Б.“. В Имота на ищците не са извършени строителни дейности.

По делото е назначена СТЕ с вещото лице инж. М. Т..

Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и пълно.

Вещото лице в заключението сочи, че е изготвил графичен анализ Комбинирана скица №1, на която е съвместил извадка от КККР на гр. З. от 2008 г., кадастрален и регулационен план на гр. З., одобрен със РД221/16.02.1982 г. изменен с допълнителни заповеди №10/03.07.1991 г., № 262/25.08.2022 г. От направения графичен анализ се установява, че поземлен имот с идентификатор *** в регулационно отношение попада в улична регулация с площ - 214 кв.м. в УПИ I, Трафопост с площ 33 кв.м., в корекция на дере с площ 5 кв.м.