Решение № 393 от 28.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502706 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 79 от 09.07.2022г. постановено по т.д.№ 200/2021г. по описа на СОС, TO, III състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЗД БУЛ ИНС” АД е осъден да заплати на Ж. М. С. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2021г. около 18.26ч. на ул.„Първа“ №20 в с. Драговищица, Софийска област, както и сумата от 75 лв., обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за медицински транспорт с линейка, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.05.2021г. до окончателното им заплащане,

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 80 000 лв., както и за разликата над 75 лв. до 150 лв. имуществени вреди, като неоснователни в тази част.

Присъдени са разноски, като „ЗД БУЛ ИНС” АД са осъдени да заплатят по сметка на СОС д.т. в размер на 1050 лв. на осн. чл.78, ал.6 ГПК, и изплатени разноски от бюджета на съда, а на осн. чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.М. Н. - Т., сумата от 1200 лв. с начислен ДДС.

По компенсация на осн. чл.78, ал.3 ГПК Ж. М. С. е осъден да заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД, сумата от 974.30лв. разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

1

Уважен е предявеният обратен иск на осн. чл.500, ал.1, т.1 КЗ като Г. А. Б. е осъден да заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД, сумата от 15 075 лв. съставляваща регресно вземане на застрахователя за присъдените в полза на Ж. М. С. на осн. чл.432, ал.1 КЗ застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди в същия общ размер - ПРИ УСЛОВИЕ, че се представят доказателства за пълното изплащане от застрахователя на сумите, присъдени на пострадалия. Отхвърлена е акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на обратната искова молба - 22.11.2021г. до окончателното й заплащане. Без разглеждане е оставен предявения от „ЗД БУЛ ИНС” АД, срещу Г. А. Б. обратен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ в останалата му част - за разликата над 15 075 лева до претендираните 40 000 лева, заявени като частичен иск от 80 000 лева. Присъдени са разноски по обратния иск, като на осн. чл.78, ал.3 ГПК Г. А. Б. е осъден да заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД, сумата от 603 лв., съставляваща разноски съобразно уважената част на обратния иск.

Решението е постановено при участието на Г. А. Б., в качеството му на трето лице помагач на ответника „ЗД БУЛ ИНС” АД.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Ж. М. С. оспорва решението в неговата отхвърлителна част - за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и в частта над присъдените 75 лева до сумата от 150 лева за имуществени вреди, като моли съда да го отмени в тази му част и да уважи претенциите в посочения размер. Изтъква факта, че СОС кредитира изцяло заключението на вещото лице - медик, но не съобразява, че в писменото му заключение и в обясненията, дадени при приемане на същото са налице сериозни противоречия, както досежно характера, така и за тежестта на увредите. Приемащ два месеца, като окончателен период на възстановяване, съдът въобще не съобразява, че е проведено болнично лечение в реанимационни условия и последващо домашно лечение за период от 10 месеца. Не анализира становището на вещото лице, като не става ясно по отношение на коя от увредите, получени при ПТП, Ж. С. се е възстановил за два месеца.

Съдът не съобразява, че С. е понесъл политравматична увреда, като наред със засягането на мозъка като основен за живота на човека орган, представляващо и състояние временно опасно за живота, пострадалият е бил с увреда на двата долни крайника, наложила едновременна имобилизация. Съдът неправилно не е отчел, че травмата на мозъка не се изразява само в контузия на голямо мозъчните полукълба, а и в наличие на единични дифузно пръснати хеморагични зони в паренхима на двете голямо-мозъчни хемисфери, найголямата с размери 10 мм - факт, изяснен допълнително от вещото лице при приемането заключението по СМЕ и което е било живото-застращаващо състояние. Твърди още, че неправилно СОС е приел, че увредата на дясна колетарална връзка не е установено да е причинена при процесното произшествие. Наличието на неуточнена стара травма в областта на коляното по никакъв начин не доказва, че колетарната връзка на дясната колянна става е била скъсана преди произшествието, още повече, че същата е отразена като основна 2 диагноза на лицето при приема в болничното заведение. Въпреки, че е приел, че разкъсно контузните рани на дясна ушна мида и десен клепач, наложили шиене, ретропатералната хондромелация на дясна колянна става и множеството охлузвания по двата долни крайника са причинени при процесното ПТП, при оценяване на справедлива компенсация за увредите, СОС не ги е съобразил. Оспорва като неправилно и незаконосъобразно съдебното решение и в частта досежно съпричиняване от 50%. За да приеме принос на пострадалия във вредоносния резултат, съдът е възпроизвел без да подложи на каквато и да е преценка изводите на CATE, а именно, че ако пострадалият се е движил на тротоара или е реагирал на приближаващото МПС удар не би настъпил. Извод, че ищецът е причинил вредите си и ПТП не би настъпило ако е вървял по тротоара не може да послужи за основание за прилагане на редукция по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не може да се приеме, че всяко движение на пътното платно от пешеходци е нарушение. В производството не се установява какво е било състоянието на тротоара на 04.01.2021г., в кой момент пострадалият е стъпил на пътното платно и какво и било движението му в момента на инцидента. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал. 1 т. 2 ЗА.

Въззиваемата страна „ЗД БУЛ ИНС” АД оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че представената медицинска документация удостоверява, че на 04.01.2021г. Ж. С. е бил приет в болнично заведение с данни за политравма - глава, таз и долни крайници, състояща се от леки травми - повърхностни наранявания и травматични увреждания. ИМ е заведена през м.октомври 2021г., а ПТП е в началото на м.януари 2021г. Посочва, че е изминал период над 9 месеца, но няма представени никакви медицински данни за протичане на възстановителния период, дали е имало допълнителни изследвания, дали е имало усложнения. Затова не може само по тези първоначални данни да се прецизира тежестта на понесените травми, а оттам и да се прецизира сумата за обезщетение. Исканата сума за обезщетение на неимуществени вреди е силно завишена. Поддържа възражението за съпричиняване на вредата от страна на ищеца. То правилно е прието за доказано при определен размер на принос от страна на ищеца в размер на 50%. Въззивникът се е движел попътно по платното за движение, предназначено за движение на МПС, на неопределено за целта място, като не се е съобразил с опасност, която е можела да възприеме и така се е поставил в превишен риск с безучастното си към собствената безопасност поведение. Не е изпълнил задълженията си по чл.108 ал.1 ЗДвП да се движи по тротоара или банкета на пътното платно, като се е поставил в превишен риск спрямо нормалния. Не са налице и предпоставките и спазване правилата на чл. 108 ал. 2 ЗДП, като ищецът се движи попътно на посоката за движение върху пътното платно, без да има конкретна причина за това, визирана в закона. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

3

Ищецът Ж. М. С. твърди, че на 04.01.2021г. около 18.26 ч. на ул. „ Първа“ № 20 в с.

Драговищица, Софийска област, Г. А. Б. като водач на л.а. марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с ДК № ***, с концентрация на алкохол в кръвта 0.87 промила, причинил ПТП, като блъснал попътно движещия се пешеходец Ж. М. С. и му причинил телесни увреждания.

Ищецът незабавно бил транспортиран от пристигналия на място спешен медицински екип в противошоковата зала на „ВМА“ - гр. София, в сомнолентно състояние, с оплаквания от главоболие, болка в дясното коляно, дясното ухо, в тазова област и ляво коляно, както и наличие на множество екскориации по крайниците. След извършените прегледи и изследвания му била поставена окончателна диагноза - мозъчна контузия, разкъсноконтузни рани на дясна ушна мида и десен клепач, фрактура на крилото на дясна илиачна кост, увреда на медиална колатерална връзка на дясната колянна става /3-та степен/, ретропателарна хондромалация и множество охлузвания в областта на двата долни крайника. С оглед фрактурата на левия крак била наложена гипсова лонгета, а по хода на двата крайника били поставени прави шини. След стабилизиране на състоянието му бил приведен в Клиниката по неврохирургия, където било проведено консервативно медикаментозно лечение. Изписан от болничното заведение на 08.01.2021г. за домашно лечение с указания да продължи активната рехабилитация, да остане под активно наблюдение и да не се натоварва. Мозъчната контузия е довела до световъртежи и силно главоболие, съпътствани от замаяност, гадене и дразнене при силен звук и светлина.

Болките в долните крайници са се провокирали при всяко елементарно движение. Това се е отразило на здравия му сън и той е започнал да страда от безсъние. Дългото залежаване и липса на физическа активност са причинили обща слабост и отпадналост. Твърди, че понастоящем все още не се е възстановил въпреки проведената рехабилитационна програма и болнично лечение, местата на счупванията още го болят, а болките се увеличават при промяна във времето. Положението на постоянна зависимост от чужда помощ за задоволяване на битовите му нужди, в което е бил поставен, го е потиснало и той се е чувствал безпомощен и в тежест на близките си хора. Вследствие на инцидента не е могъл да види детето, което му се е родило същия ден и в резултат от дългия болничен престой и тежкото му състояние е пропуснал първите дни от появата му; за дълъг период от време не е могъл да се грижи за него и това го е потиснало изключително много. Наложило се да преустанови изпълнението на трудовите си задължения, което от своя страна се е отразило на самочувствието му. Преди инцидента пострадалият редовно играел футбол с приятелите си, чрез което е поддържал форма, бил социална личност, но след него се изолирал от близките и приятелите си, започнал да избягва всякаква комуникация, станал апатичен и тежкото му състояние, физическо и психическо, е довело до отчаяние и често изпадане в депресивни състояния. От инцидента непрекъснато сънува кошмари и у него се е проявил страх от автомобили и катастрофи. Депозирал писмена претенция вх. № ОК104513/19.02.2021г. по описа на „ЗД БУЛ ИНС” АД, по която застрахователят не се е произнесъл. Претендира сумата от 80 000 лв. причинени неимуществени вреди, както и сумата от 150 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021г.

Ответникът „ЗД БУЛ ИНС” АД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че част 4 от твърдените увреждания на ищеца не са в резултат на претърпяното ПТП. Сочи се, че травмите на двете коленни стави не са доказани с необходимата категоричност. По отношение на травмата на лявото коляно в медицинската документация е описано „суспектно“, т.е. съмнително счупване на костна издатина между двата кондила на горната ставна повърхност на лявата тибия/голямата пищялна кост. Описаната травма на дясното коляно - тежка (3-та степен) увреда на медиалната колатерална връзка (вътрешен надлъжен лигамент), също е по клинични данни и е препоръчано допълнително специализирано изследване за категоричното му доказване, което не е било сторено. Освен това са описани рентгенови констатации от направените изследвания, които не са от травматичен характер „овална лезия на лявата лопатка с размери 5-6 мм, което представлява рентгенов образ за стара травма от директен удар във вътрешната част на коляното (вътрешния бедрен кондил), като след кръвоизлив се образува съединителна тъкан и осификация/вкостяване). Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия, който се движел попътно по платното за движение, предназначено за движение на МПС, на неопределено за целта място, като не се е съобразил с опасност, която е можел да възприеме и така се е поставил в превишен риск. Пешеходецът не е изпълнил задълженията си по чл.108, ал.1 и 2 ЗДвП да се движи по тротоара или банкета на пътното платно. С отговора е поискано привличането на осн. чл.219, ал.1 ГПК като трето лице помагач на Г. А. Б. ЕГН **********, тъй като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма - 0.87 промила. Едновременно е предявил на осн.чл.219 ал.3 ГПК за съвместно разглеждане и обратен иск срещу третото лице, предявен като частичен за сумата от 40 000 лв. - в случай на осъждане на „ЗД БУЛ ИНС” АД да заплати на Ж. М. С. претендираните суми, за осъждане на третото лице Г. А. Б. на осн.чл.500 ал.1 т.1 КЗ да заплати сумата от 40 000 лв., при пълен размер на претенцията от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на обратната ИМ 22.11.2021г., до окончателното й заплащане. Претендират разноски .