Решение № 116 от 20.12.2023, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Търговско дело 63/2023
- Вид
- Решение № 116
- Подписан
- 20.12.2023
- В сила
- 26.01.2024
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 - 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 - 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.342,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 382 ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 374 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 116 гр. Търговище, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател: М.А Н. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А като разгледа докладваното от М.А Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20233500900063 по описа за 2023 годИ.
Предявен иск за сумата 100 000 лв. – на осн.чл. 500, ал. 1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 2055/14.06.23г., подадена от адв. М. Г., като пълномощник на ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, с която срещу ответника В. Х. П. от гр. Търговище е предявен иск за заплащане на сумата от 100 000 лв.- представляваща регресно вземане по чл. 500, ал. 1 от КЗ, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 02.11.2018 г. – обезщетение за неимуществени вреди, изплатено от ищеца по застрахователна претенция на И. Б. А. – пострадала от ПТП на 02.11.2018 г., причинено от ответника след употреба на алкохол и напускане на местопроизшествието, без да уведоми органите на реда, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на депозиране на исковата молба до пълно плащане.
Исковата молба е приета за допустима, а след представяне на доказателства и уточнения с молба вх. № 2338/07.07.2023 г., в изпълнение на разпореждане № 213/19.06.23 г. – и редовна, обусловило връчване на преписи от молбата, уточненията и от приложенията на ответника.
В срока и по реда на чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил е писмен отговор 1 от ответника, чрез упълномощения от него процесуален представител адв. А.
М., със становище за допустимост и частична основателност на иска, оспорвайки исковата претенция като прекомерна в частта й над претендираните 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като не оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка, изплатения размер застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба (ДИМ), с която ищецът, предвид отговора на ответника, моли да бъдат отделени като безспорни обстоятелства по делото: механизма на ПТП; причинно-следствената връзка между ПТП и получените увреждания от И. А.; размера на извършеното плащане; извършване на плащането от застрахователя.
С постъпилия в срока по чл. 373 ГПК отговор на ДИМ ответникът е изразил съгласие за отделяне като безспорни на посочените в ДИМ обстоятелства.
При извършената проверка по реда на чл. 129 - 130 от ГПК във вр. с чл.
380 КЗ, съдът е приел подадената искова молба за редовна и допустима, при спазване изискванията на чл. 127-128 от ГПК, надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за страните, редовно представителство, местна и родова подсъдност – чл. 104, т. 4 и чл. 105 ГПК, обусловило насрочването на делото в открито съдебно заседание.
С уточнителна молба вх. № 3616/255.10.23 г., в изпълнение указанията на съда в определението по чл. 374 от ТЗ, ищецът е конкретизирал за кои и какви увреди на пострадалата от процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв., предмет на исковата претенция и е представил писмени доказателства относно здравословното състояние и предприети медицински интервенции на пострадалата. Препис-връчен на ответника.
В проведеното на 23.11.23 г. публично заседание процесуалните представители на страните поддържат становищата и възраженията си.
Процесуалният представител на ответника моли съда да определи справедлив размер на сумата, която следва да бъде възстановена на застрахователя предвид средната продължителност на възстановяване на всички увреждания, с изкл. на лявата лакътна става; направил е възражение по чл. 78, ал. 5 от 2
ГПК.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 18.01.2021 г., постановено по НОХД № 781/2020 г. по описа на РС – Разград, на осн.чл. 382 ал. 7 от НПК е одобрено постигнатото между подсъдимия В. П. и РП – Разград споразумение, съгласно което В. П. се признава за виновен в това, че „на 02.11.2018 г. в гр.
Търговище, на ул. „Кюстенджа“, при управление на моторно превозно средство – л.а.“Мицубиши Галант“ с рег. №Т****СТ, нарушил правилата за движение по пътищата – преди да започне движение назад, не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, с което по непредпазливост причинил на И. А. Б., на 18 г., от с.гр. четири средни телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване движението на ляв долен крайник, трайно затрудняване движението на ляв горен крайник и обезобразяване на ляв горен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние (1,18 на хиляда) и деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ вр.с ал.1, б.“б“ вр. с чл.342,ал.1 от НК във вр. с чл.40 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда (в т.ч. и споразумението по 382 НПК) „е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“.
Към исковата молба ищецът е представил: предявената извънсъдебна застрахователна претенция от пострадалата И. Б., с вх. № от 30.03.22г.; доклад по образуваната щета 2210008861/30.03.22 г.; споразумение от 16.06.22г. между него и пострадалата за договорено обезщетение 100 000лв., 2 платежни документа, съответно от 05.08.22г. и от 12.08.22 г. за заплащане на обезщетението. Няма спор, че управлявания от ответника л.а. е застрахован при ищеца по ЗЗ „ГО“, валидна към датата на ПТП- 02.11.2018 г. С регресна покана изх. № от 01.09.23г., връчена на ответника на същата дата (л.16-17), ищецът го е уведомил за изплатеното застрахователно обезщетение и позовавайки се на правото си на регрес, на осн.чл. 411 и чл. 500 от КЗ, го е поканил в 5-дн.срок да плати исковата сума по посочена банкова сметка.
3
Плащане не е постъпило.
С отговора си ответникът е признал основателността на иска, като е оспорил единствено неговия размер, считайки го за прекомерен.
С определението по чл. 374 от ГПК, предвид писмените становища на страните при размяната на книжата, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: механизма на ПТП; причинно-следствената връзка между ПТП и получените увреждания от И. А.; размера на извършеното от ищеца плащане; извършване на плащането от застрахователя – на осн.чл. 146, ал. 1 т. 4 от ГПК.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, която се приема и от съда, като обоснована и компетентна, изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преглед и събеседване с ищцата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 500, ал. 1 , т. 1 и 3 от Кодекса за застраховането (КЗ).
С оглед събраните доказателства, отчитайки разпоредбата на чл. 300 от ГПК, както и приетите за безспорни, като признати от ответника факти и обстоятелства, релевантни към исковата претенция, безспорно се установява наличието на основанията за ангажиране регресната отговорност на ответника, поради което предявеният иск е основателен и доказан по същество:
–ответникът е причинител на ПТП, настъпило на 02.11.2018 г. в гр.
Търговище, от което са настъпили неимуществени вреди от получените, вследствие на пътното произшествие, телесни увреждания от пострадалата И.
Б. – вредоносното деяние е признато за престъпление по по чл.343, ал.3, б.„а“ вр.с ал.1, б.“б“ вр. с чл.342,ал.1 от НК във вр. с чл.40 от ЗДвП – по силата на сключеното споразумение по НОХД № 781/2020г. на ОС-Разград -управляваният от ответника лек автомобил е имал валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца;
-при настъпването на процесното ПТП, ответникът e извъpшил нapyшeниe пo ЗДвП, ĸaтo e yпpaвлявaл МПС пoд въздeйcтвиe нa aлĸoxoл c 4 ĸoнцeнтpaция нa aлĸoxoлa в ĸpъвтa нaд дoпycтимaтa пo зaĸoн нopмa (регресно осн. по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ) и е нaпycнaл мяcтoтo нa нacтъпвaнeтo нa ПТП-то пpeди идвaнeтo нa opгaнитe зa ĸoнтpoл нa движeниe пo пътищaтa, ĸoгaтo пoceщaвaнeтo нa мecтoпpoизшecтвиeтo oт тяx e зaдължитeлнo пo зaĸoн (чл. 500, ал.1, т.3 КЗ).
-ищецът е платил обезщетение 100 000 лв. на увреденото лице;
-ответникът е получил регресна покана; погасително плащане няма.
Предвид изложеното, ищецът има право да встъпи в правата на обезщетените и да предяви регресен иск срещу прекия причинител на същите до размера на платеното.
Спорен в настоящото производство е размерът на обезщетението, предвид естеството на получените от пострадалата телесни увреждания, съпътстващите ги болки, страдания и неудобства, продължителността на лечението, /не/отшумяването на болковите симптоми, периода на възстановяване, респ. перспективите за пълно възстановяване на пострадалата, предвид възраженията на ответника в тази насока.
По отношение на претендирания размер, съдът съобрази следното:
Според установената съдебна практика съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на отшумяване на уврежданията и др.
5
Предвид фактическата установеност по делото и горните критерии, съдът съобразява по отношение на ищцата възрастта й (18г. при настъпване на ПТП), видът, характерът и тежестта на получените травматични увреждания, продължителността на лечението, степента на възстановяване към настоящия момент и остатъчните явления, установени от медицинския експерт, а именно:
Непосредствено след ПТП на 02.11.2018 г., пострадалата И. Б. е приета по спешност в ОАИЛ при МБАЛ-Търговище АД, където Б. е съобщила за загуба на съзнание, оплаквала се е от затруднено дишане. При извършените изследвания са установени: "холифрагментна диафизарна фрактура на лявата бедрена кост с дислокация на костните фрагменти и скъсяване. Открито полифрагментно счупване на лявата раменна кост с умерено кървяща рана, силно замърсена. Ограничена екстензия в гривнената става и пръстите, данни за пареза, лезия на радиалния нерв на лявата ръка. ОНа 05.11.2018 г. е преведена в ОТО на МБАЛ-Търговище-АД, където след проведените изследвания е установено, че пострадалата има: Открито счупване на лявата раменна кост. Лезия на сухожилието на триглавият мускул вляво. Пареза на радиалния нерв вляво. Счупване на тялото на бедрената кост, закрито вляво, на множество фрагменти с дислокация. На 04.11. 2018 г. е оперирана лявата ръка-поставен външен фиксатор, а на 09.11.2018 г. е извършено оперативно лечение на счупването на лявата бедрена кост с поставяне на заключващ бедрен пирон. При изследванията, извършени в ОАИЛ и ОТО, са установени още:частичен пневмоторакс вляво и множествени дребни контузионни огнища в ляво белодробно крило, субплеврално.
Последвали са няколко оперативни намеси/операции на лява ръка, в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ "Софиямед ", гр.
София: При приемането й на 27.11.2018г. (изписана на 04.12.2018 г.) в клиниката лявата лакетна става е била оточна и деформирана със силни спонтанни и палпаторни болки с патологична подвижност и крепитации.
Рентгенови данни за мултифрагментна фрактура на долния край на раменна тост вляво и невъзможност за активна екстензия на пръстите на лявата ръка и на лявата гривнена става, запазена флексия на същите и запазена чувствителност на ляв горен крайник. Постоперативен цикатрикс по латералната повърхност на лявото бедро в горната и долна трета. При направените рентгенови изследвания е установено, че има данни за счупване 6 на долната част на раменната кост вляво и счупване на олекранона (лакътен израстък) на лакетната кост на лявата предраменница.
Разпечатката съдържа 47 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26648100-7ddc-4295-964b-beb6ce19101d