Решение № 553 от 24.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500648 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН.

Ответницата в първоинстанционното производство М. Г. Б. обжалва Решение № 61 / 21.03.2023 г. по гр. д. № 1234 / 2021 г. на Елинпелинския районен съд, с което е била уважена молбата по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, подадена срещу нея от Г. Ц. И. и от малолетната Н. Г. И. чрез нейния баща и законен представител Г. Ц. И., и с което:

- спрямо ответницата е била постановена мярка за защита от домашно насилие (била е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите);

- била й е наложена глоба от 200 лв.;

- била е осъдена да плати държавната такса от 25 лв. и разноските от 600 лв., направени от молителя Г. И..

В жалбата се развиват доводи за неправилност на обжалвания акт и в частност – за недоказаност на твърдения акт на домашно насилие.

Молителите Г. И. и Н. И. са подали възражения в срока по чл. 17, ал.

4 ЗЗДН (озаглавени „отговор на въззивна жалба“). Двамата оспорват жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението е неправилно.

С показанията на свидетелката Рая Б., която е майка на молителката Н. И. и дъщеря на ответницата М. Б. и която се намира във фактическо съпружеско съжителство с молителя Г. И., се установява, че на 01.02.2021 г. в дома им в с. гара Е.П. не е имало акт на домашно насилие, извършен от ответницата. Скандалът е бил предизвикан от молителя И..

От показанията на свидетелите Д.Й. и К. Н.ов, които са служители на РУ МВР – Е.П. и които са били изпратени на мястото на процесния инцидент непосредствено след подаването на сигнала от М. Б., се установява, че малолетната молителка е била спокойна, играела си е, била е комуникативна, не е плачела, отговаряла е на въпросите на свидетелите.

Така се опровергават твърденията в декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че детето е било разстроено и че дори към момента на пристигане на полицаите молителят Г. И. все още го е успокоявал, за да се отърси от преживяното.

По делото е приложена и полицейската преписка, образувана по сигнал на ответницата М. Б., подаден на тел. 112 непосредствено след приключване на инцидента. Видно е, че молителят Г. И. е отказал да даде писмени сведения в рамките на извършената проверка. Материалите по преписката се ползват с доказателствена сила съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗДН и молителят би имал интерес да съдейства на полицията за установяване на факта на домашно насилие. Поведението му в случая поставя под съмнение твърденията му за акт на домашно насилие спрямо него и малолетната му дъщеря.

Следователно налице са свидетелски показания и писмени доказателства, които оборват твърденията в двете декларации по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за молителя факти. Действително, чл. 13, ал.

3 овластява съда да издаде заповед за защита единствено въз основа на декларация, но само при липсата на други доказателства по делото с оглед спецификата на характера, обичайното място, времето и обстановката на извършване на актовете на домашно насилие, при които, в общия случай, най-често други доказателства за това не могат да бъдат събрани. Това отклонение от общите принципи на доказването в гражданския процес не създава обаче законна доказателствена сила на декларацията, тъй като законът не съдържа разпоредба, че фактите, посочени в нея, се считат за верни до доказване на противното.

2

В настоящия случай предвид показанията на тримата свидетели и писмените доказателства (материалите по полицейската преписка), двете декларации не следва да се ползват от доказателствената стойност, придадена им от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Те биха били достатъчно доказателство единствено когато по делото няма други събрани доказателства. При тези обстоятелства молителите е следвало да проведат пълно и главно доказване на твърдения акт на домашно насилие, което те не са сторили.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а молбата за защита по чл. 8 ЗЗДН – отхвърлена като неоснователна. Това налага да бъде отменена и издадената заповед за защита.

При този изход на делото върху молителя Г. И. следва да бъдат възложени направените от ответницата разноски, които са за адвокатско възнаграждение от 400 лв. за първата инстанция, за държавна такса от 12,50 лв. по въззивната жалба и за адвокатско възнаграждение от 400 лв. за въззивната инстанция.

На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят И. дължи и държавната такса за първоинстанционното производство от 25 лв., която ще бъде платима по сметка на Софийския окръжен съд. Той е задължен и за държавната такса за въззивното производство. Тя обаче вече е била преждевременно събрана (чл. 17, ал. 2 ЗЗДН) по разпореждане на районния съд при администрирането на въззивната жалба. Тази такса не следва да бъде внасяна повторно и от молителя Г. И., но той ще я възстанови по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателката М. Б..

По изложените съображения и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 61 от 21.03.2023 г. по гр. д. № 1234 / 2021 г. на Елинпелинския районен съд, както и издадената Заповед за защита № 3 от 21.03.2023 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата за защита по чл. 8 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, подадена от Г. Ц. И. с ЕГН ********** и Н. Г. И. с ЕГН ********** срещу М. Г. Б. с ЕГН **********, с твърдения за извършен акт на домашно насилие на 01.12.2021 г. около 21,00 ч. в жилище с административен адрес с. гара Е.П., ул. „О.П.“ № 1.

ОСЪЖДА Г. Ц. И. с ЕГН ********** да заплати на М. Г. Б. с ЕГН ********** направените разноски от 812,50 лв. за двете съдебни инстанции.

3

ОСЪЖДА Г. Ц. И. с ЕГН ********** да заплати по бюджетната сметка на Софийския окръжен съд държавна такса от 25 лв., дължима за първоинстанционното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4