Решение № 6525 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6525 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110163257 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ТС срещу В. Л. П. и Г.

Л. К. за заплащане на следните суми, а именно: сума в размер на 2677,96 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 22.03.2024г, до окончателното изплащане на вземането, 366,95 лева мораторна лихва за забава от 15,08.2022г, до 12.03.2024г., както и суми за дялово разпределение: 78,02 лева - главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г,, ведно със законната лихва от 22.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 15,65 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 12.03.2024г., разделени както следва:

1. В. Л. П. с ЕГН:********** – ½-ра а именно: 1338,98 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г, ведно със законната лихва от 22.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 183,47 лева мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 12.03.2024г., както и суми за дялово разпределение: 39,01 лева - главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 22.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,82 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 1

12.03.2024г.;

2. Г. Л. К. с ЕГН:********** - ½-ра а именно: 1338,98 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г, ведно със законната лихва от 22.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 183,47 лева мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 12.03.2024г., както и суми за дялово разпределение; 39,01 лева - главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 22.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,82 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 12.03.2024г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава.

Ответниците на първо място сочат, че исковата молба е недопустима. На следващо място сочат, че е неоснователна, доколкото оспорват качеството си на клиенти на топлинна енергия, оспорва наличието на писмен договор, който да го обвързват. Развиват доводи и съображения, че Общите условия, на които се позовава ищецът нямат самостоятелно съществуване , а за да влязат в сила, трябва да бъдат приети посредством писмен договор, който да бъде подписан от страните - така, както повелява правото на ЕС. Поддържа, че ОУ са неравноправна клауза, които подлежат на самостоятелна проверка от съда служебно. Сочи се, че е нарушено правото на СЕС. Прави се искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, както и за спиране на производството. Оспорва обема на доставената топлинна енергия. Оспорва да е изпаднал в забава. Претендира разноски за адвокат.

Третото лице помагач на страната на ищеца Н не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, се установява, че на 06.02.1980г., ЛПК е придобил собствеността върху топлоснабдения имот, а имено апартамент *, находящ се в гр. ********.

От приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 134, том I, дело № 119 от 2009г., се установява, че на 22.07.2009г., ЛПК и съпругата му ВКК., учредили в полза на БД ипотека върху придобития по време на брака апартамент *, находящ се в гр. ********.

От удостоверение за наследници с изх. № ***** от 05.04.18г.(л.20), се установява, че ЛПК починал на 18.07.2014г., а съпругата му ВКК. починала на 18.11.2017г. Двамата оставили за свои наследници по закон двете си деца В. Л.

П. и Г. Л. К., които са и ответници по настоящото дело и съгласно чл. 5, ал.1 ЗН се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот, при квоти от по 1/2-ра ид.ч. за всеки.

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците като съсобственици на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна енергия. Договорът касае обект с абонатен ******, находящ се в гр. ******* за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена 3 топлинна енергия. От експертното заключение се установява, че в процесния недвижим имот има монтирани 5 бр. отоплителни тела, съответно 5 гр. монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода, като е монтиран водомер. Вещото лице споделя, че начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от Н при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.03.2024г.

По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.05.2021г. (найстарото от периода) не е погасено по давност – за този месец задължението е станало изискуемо на 15.07.2021г.

При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за процесния период от 05.2021г. до м.04.2023г. изразходваната топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени от ФДР е 2677,96 лв. до която сума, предявеният иск се явява основателен и доказан в пълния му размер.

Сумата от 2677,96 лева следва да бъде разпределена между ответниците, съобразно притежаваните от тях квоти, като всяка дължи сума в размер на 1338,98 лв.

4

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период (л.32). По делото се установява, че за исковия период от м.05.2021г. до м.04.2023г., начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 78,02 лв., поради което и искът се явява изцяло основателен. Съобразно притежаваните от ответниците квоти следва да заплатят на ищеца всеки поотделно, сумата от 39,01 лв.

Съдът намира възражението на ответника, че не се дължи сградна инсталация, предвид отменената т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл.

61 ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, за неоснователно.

В случая претенцията е за незаплатена топлинна енергия касае периода от 05.2021г. до м.04.2023г. С Решение № 1037/10.02.2025г., по адм. дело № 85 от 2024 г. по описа на ВАС, съдът е оставил в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II отделение, по адм. дело № 746/2021 г., с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката.