Присъда № 6 от 06.04.2023, Районен съд - Исперих
- Съд
- Районен съд - Исперих
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 211/2022
- Вид
- Присъда № 6
- Подписан
- 06.04.2023
- В сила
- 22.04.2023
- Състав
- Димитринка Емилова Купринджийска
Цитирани разпоредби
- чл. 270, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.2 · Наказателен кодекс
МОТИВИ към Присъда № 6/06.04.2023 г. по НОХД № 211/2022 г. по описа на РС-Исперих
Районна прокуратура – Разград, ТО - Исперих е обвинила:
Д С Д ЕГН: **********, в това, че на 27.09.2022 г. в гр.И, обл.Р, като водач на лек автомобил «ПК» с рег.№ ....., противозаконно пречил на орган на власт – Н И Б – младши автоконтролюор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – И при ОДМВР – Р, да изпълни задълженията си по извършване на проверка на моторно превозно средство и водач за спазване разпоредбите на Закона за движение по пътищата, като при звуков и светлинен сигнал, подаден от служебен автомобил „ШР“ с рег № ..., не спрял на указаното място и продължил движението си без да спре, не спрял на подадените в последствие звукови и светлинни сигнали от полицейския служебен автомобил и предприел действия с цел осуетяване на проверка на управлявания от него лек автомобил «П К» с рег.№ ............, като рязко ускорил скоростта си, избягал и се укрил, въпреки последвалия го полицейски автомобил - престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
Представителят на РП-Разград поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10-12 месеца, при първоначален строг режим.
Защитата в лицето на адв.Даниел Димитров от АК - Разград не оспорва фактическата обстановка, но счита, че доказателствата относно установяване на деянието от субективна страна са оскъдни, като обвинението почива единствено на показанията на полицейските служители. Основното възражение е свързано с факта на възприемане от страна на подсъдимия на полицейския автомобил и подадените му сигнали да спре. В случай, че подзащитният му бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение, пледира да бъде наложено алтернативно предвиденото наказание „глоба“ в максимален размер от 2000.00 лв.
Подсъдимият Д Д, призован чрез процесуалният си представител, не се явява, като производството се гледа в негово отсъствие при условията на чл.
269, ал. 1 и ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК намира се извън страната и местоживеенето му не е известно. По време на воденото бързо производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
Подсъдимият Д С Д роден на 18.01.1991 г. в гр.Р, бълг.гражданин, с постоянен адрес с.Л, обл.Р, с начално образование, неженен, осъждан.
Същият е неправоспособен водач на МПС – не притежава и СУМПС и никога не му е било издавано такова, видно от приложената по бързото производство справка за нарушител/водач (л.34 – л.35 от БП). Осъждан е многократно, като последното деяние, за което е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ ефективно с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 110/2020 г. на РС – И, е именно такова по чл. 270, ал. 1 НК – справка за съдимост л.39 - л.42 от БП.
Н а 27.09.2022г., около 13:10 часа, подсъдимият Д Дуправлявал лек автомобил «П К» с рег.№ .........., бял на цвят, собственост на Х Г от с.Д, като се движел по ул.“Х С“ в близост до кръстовището с ул.“ИК“ в гр.И, обл.Р. По същото време полицейските служители – свидетелите Н Б, С П, С С и Д Д извършвали обход в града със служебен автомобил „Ш Р“ с рег.№ ........., снабдена със светлинен и звуков сигнал, тъй като в РУ – И бил получен 1 сигнал, че неправоспособния водач Д Д, когото всички познавали с прякора „Ч“, управлявал описания автомобил по опасен за другите участници в движението начин. Движейки се по ул.“Х С“ в посока ул.“В Л“, в близост до ОУ „ХБ“, полицейските служители забелязали срещу тях да се движи автомобил, отговарящ на описанието в сигнала. Св.Б, който управлявал полицейския автомобил, подал светлинен и звуков сигнал, а св.П, който стоял на предната дясна седалка, през прозореца подал сигнал със „стоп“ палка на водача на автомобила да спре. След като видял полицейски автомобил, подс.
Д Д вместо да спре, изведнъж сменил посоката си на движение на управлявания от него автомобил и завил по ул.“ИК, рязко ускорил скоростта.
При извършване на завоя той пресякъл платното на движение на полицейския автомобил и тогава бил разпознат от четиримата свидетели. Полицейските служители го последвали със служебния автомобил, като продължавали да подават светлинен и звуков сигнал и се опитали да достигнат управлявания от подсъдимия автомобил и да го спрат за проверка. Последният продължил да се движи с висока скорост, завил по ул.“Х.Б“, не спрял на няколко кръстовища на знак „стоп“, предприемал резки маневри от едната в другата лента на пътното платно и продължил движението си по ул.“А“ в посока с.Л.
През цялото време полицейският автомобил се опитвал да следва автомобила, управляван от подсъдимия и се движел на около 200 м. зад него, подавайки светлинни и звукови сигнали, но тъй като Д Д се движел по оживени улици, карал с висока скорост, а и автомобила му бил много по-мощен, в крайна сметка успял да увеличи разстоянието между тях и да се измъкне.
Тъй като свидетелите разполагали с оперативна информация, успели да установят, че процесният автомобил бил паркиран в с.Л, на ул.“Х.С“ пред дом №., където Д.живеел на квартира. Св.Б и св.Д останали при автомобила, а св.С и св.П установили подсъдимия в центъра на селото, след което го отвели със служебния автомобил в сградата на РУ – И. Първоначално той отричал пред полицейските служители да е управлявал процесни автомобил, но в последствие, след като ключа на колата бил намерен в него, признал за извършеното.
За допуснатите от водача множество нарушения на правилата на ЗДвП св.Бму съставил 7 бр. АУАН, които ДД отказал да подпише, а за извършеното престъпление по чл. 270, ал. 1 НК било образувано БП.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Всички събрани и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства установяват горната фактическа обстановка, като сочат на това, че подсъдимият Д Д, е извършил деяние, което от обективна и субективна страна осъществява състава на престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Доказателствата установяват по категоричен и несъмнен начин деянието, дееца и вината - на 27.09.2022 г. в гр.И, обл.Р, като водач на лек автомобил «П Кн» с рег.№...........противозаконно пречил на орган на власт – Н И Б – младши автоконтролюор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – И при ОДМВР – Р, да изпълни задълженията си по извършване на проверка на моторно превозно средство и водач за спазване разпоредбите на Закона за движение по пътищата, като при звуков и светлинен сигнал, подаден от служебен автомобил „Ш Р“ с рег №.............., не спрял на указаното място и продължил движението си без да спре, не спрял на подадените в последствие звукови и светлинни сигнали от полицейския служебен автомобил и предприел действия с цел осуетяване на проверка на управлявания от него лек автомобил «П К» с рег.№..........., като рязко ускорил 2 скоростта си, избягал и се укрил, въпреки последвалия го полицейски автомобил.
Авторството на престъплението се установява категорично от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на цитираните четирима полицейски служители, които са категорични, че лично са видели подсъдимия да управлява процесния автомобил, когато са го пресрещнали на ул.“Х.С“ в гр.И и особенно ясно са го възприели при предпретата от него маневра завой по ул.“И К“. Събраните доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и в своята съвкупност установяват възприетата от обвинението и от съда фактическа обстановка, като разкриват всички обстоятелства относно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние.
Обект на престъплението са обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на орган на власт (вж. чл.93, т.2 от НК), в случая засягащи контролните и властнически функции на служителите на РУ на МВР-гр.И, което обуславя високата обществена опасност на нарушенията по охраняване дейността на посочените държавни органи.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в активно поведение чрез извършване на действия, насочени към оказване на съпротива по повод изпълнение задълженията на органа на власт. Подсъдимият е извършил действия, с които е създал пречки на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения - да извършат проверка на превозното средство и на водача във връзка с контролните им функции по съблюдаване на правилата за движение по пътищата. Преченето (съпротивата) от страна на подсъдимия е започнало още преди намесата на органа на власт - не спрял на подадените звуков и светлинен сигнал, нито на сигнал със „Стоп”-палка, увеличил скоростта си на движение, с намерение да избегне проверката, като преследването му от полицаите е продължило по улиците на гр.Исперих и извън него до с.Лъвино, докато не бил установен от полицейския автомобил, след като вече бил паркирал автомобила на улица в с.Лъвино .
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасните последици от деянието и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че извършва закононарушение, че поведението му е неправомерно и въпреки това е оказал съпротива срещу действията на полицейските органи, за да избегне извършването на проверка. В тази връзка съдът не споделя възражението на защитата оскъдността на доказателствата относно установяване на деянието от субективна страна. Четиримата полицейски служители са категорични в показанията си, че подсъдимият е видял служебния автомобил, както и подадените светлинен, звуков сигнал и сигнала със „стоп“ палка от св.П, тъй като те са се движели точно срещу него.
Именно защото ги е възприел и за да осуети извършването на полицейска проверка, тъй като водачът е бил неправоспособен, ДД рязко е променил посоката си на движение, след което е ускорил скоростта на автомобила.
Действително служебният автомобил не е успял да достигне процесния автомобил, но това се дължи от една страна на действията на самия подсъдим, а от друга на общоизвестния факт, че показателите на лек автомобил „ПК“ относно мощност на двигателя, респективно скоростта, с която се движи, са много по-високи в сравнение с тези на служебния автомобил „Ш Р. Не бива да се пренебрегва и факта, че полицейския автомобил все пак се е съобразявал при движението си по улиците в гр.И, които към този час са били оживени, за да се запази живота и здравето на останалите участници на пътя.
3
Обстоятелството, че полицейският автомобил не е успял да достигне управлявания от подсъдимия автомобил, не означава, че Д Д не е възприел подадените му от служителите сигнали за спиране с цел проверка.
Цялостното му поведение сочи точно на обратното – че е възприел подадените сигнали, но с цел осуетяване на проверката, е направил всичко възможно, включително и чрез грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, да избегне тази проверка.
Всички събрани доказателства в своята съвкупност установяват времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние и причинените от него вредоносни последици. Доказателствата са непротиворечиви, взаимно се допълват и в цялост разкриват възприетата от обвинението и от съда фактическа обстановка. По несъмнен начин доказват деянието, извършителя и неговата вина.
Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимият ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на личността му наказание. При определяне на същото съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства сравнително висока обществена опасност на деянието, предвид неговия обект – засягат обществените отношения, свързани с контролните и властнически функции на служителите на РУ на МВР-гр.И. Смекчаващи вината обстоятелства - няма.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 270, ал. 1 НК се предвиждат наказания “Лишаване от свобода” до 3 (три) години или „Глоба“ от 500.00 (петстотин) до 2 000.00 (две хиляди) лева. Отчитайки предходното, съдът налага на подс.Д.Данаилов второто от двете алтернативни наказания, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, в максимума:
“Глоба“ в размер на 2000.00 лв. Настоящия съдебен състав счита, че в случая именно това наказание следва да бъде наложено на подсъдимия, тъй като от една страна видно от справката за съдимост деецът не се е поправил след налагането на наказание „лишаване от свобода“ за същото такова деяние по предходно осъждане. От друга страна щом законодателят е предвидил двете наказания – глоба и лишаване от свобода в алтернативност за деянието по чл.
Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26610320-6bc7-4a30-bb15-42f13665ebf0