Решение № 260022 от 19.02.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260022/19.2.2021г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на десети февруари, двехиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА

ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при участието на секретаря Юлия

Калчева, като разгледа докладваното от съдията Д.

Джамбазова в.гр.дело № 512/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В.Л.К. *** против решение № 260622/14.10.2020 г. по гр.д.№ 525/18 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска, предявен срещу А.Д.Ч., за отмяна на извършено в негова полза дарение поради неплащане на издръжка, от която ищцата се нуждае и за осъждането му да заплати обезщетение в размер на 99380.60 лева, на основание чл.227, ал.1,б.“в“, вр. с ал.5 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска.

В подаден писмен отговор пълномощникът на ответника оспорва въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл.227, ал.1, б.„в”, вр. с ал.5 ЗЗД от В.Л.К. срещу А.Д.Ч., за отмяна на дарение на недвижим имот - апартамент № 30, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Чайка“, бл.189, ет.8, поради неплащане на издръжка, от която ищцата се нуждае и за осъждането му да заплати сумата от 99380.60 лв., с която ответникът се е обогатил, прехвърляйки имота на трето лице.

Оспорвайки иска, ответникът твърди, че ищцата не се нуждае от издръжка, а той не е в състояние да я осигурява. Твърденията са, че тя има достатъчни доходи от пенсия, от продажба на недвижими имоти и от социална помощ в Република Италия.

От приложените писмени доказателства – н.а.№ 15/18.07.2003 г., том 4, рег.№ 3880, н.д. № 429/2003 г. и н.а.№ 16/18.07.2003 г., том 4, рег.№ 3881, н.д.№ 430/2003 г. се установява, че ответникът А.Ч. дарил на майка си - ищцата В.К. П. правото на собственост върху апартаменти № 29 и № 30, находящи се в гр.Варна, жк.“Чайка“, бл.189, ет.8, като при предявяването на иска, тя продължава да е собственик на ап.29.

С н.а.№ 186/11.07.2005 г., том 2, рег.№ 3769, н.д.№ 337/2005 г., ищцата В.К. П. е дарила обратно на ответника подарения й апартамент № 30, предмет на настоящия спор, а с н.а.№ 81/25.10.2012 г., том 2, рег.№ 6342, н.д.№ 281/2012 г. той го дарил на съпругата, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване.

Безспорно е, че с покана от м.11.2017 г., получена от ответника чрез работодателя му - Женевската опера, ищцата поискала заплащането на месечна издръжка от 500 лв., последвана от отказ с аргументи за липса на нужда и на възможности за осигуряването й.

По делото са събрани писмени доказателства

- данни от НОИ за 2017 г., установяващи получаване от ищцата на месечна пенсия от 226.67 лв. и добавки от 40.00 лв. за м.12.2017 г. и за м.04.2018 г.; декларацията по чл.83 от ГПК установява общ размер на приходите за м.06.2018 г. в размер на 335.31 лв. /пенсия от 235.31 лв. и месечен наем от 100.00 лв./. С договор от 01.10.2014 г., прекратен на 22.12.2016 г., ищцата е отдала под наем дарения й от ответника апартамент № 29 с месечна наемна цена от 100.00 лв. На 01.10.2017 г. е бил сключен нов договор за наем за същата цена.

Приложените медицински документи и заключението на СМЕ установяват, че към 2017 г. ищцата страдала от мозъчносъдова болест, хронична каротидна съдова недостатъчност, мултиинфарктна енцелфалопатия, очни заболявания, шийна спондилоартроза, остеопороза, висок холестерол, остър пиелонефрит и други придружаващи заболявания.

Приет е като доказателство договор за наем от 14.10.2015 г., по силата на който другият син на ищцата – Л. И.й е отдал под наем описан в договора недвижим имот, с месечен наем от 50.00 лв. и срок за ползване до м.10.2020 г.

Приложеният на л.65 от делото превод от удостоверение установява, че през 2016 г. е била отменена получаваната от ищцата пенсия от Италия.

С н.а.№46/25.05.2004 г., том 3, рег.№ 3423, н.д.№ 306/2004 г., ищцата В.К. е продала на сина си Любомир Иванов собствено жилище в гр.Варна, ул. „Цани Гинчев“ №18, за цена от 36000лв.

Събрани са писмени доказателства за доходите от трудово правоотношение на ответника А.Ч.: за 2018 г. - 79909.00 швейцарски франка доходи, а за 2019 г. - 78288.00 швейцарски франка и за разходите му и за придото чрез ипотечен кредит жилище.

Заключението на назначената ССЕ установява, че необходимите за месечната издръжка на ищцата с оглед нуждите й от закупуването на лекарства сума е в размер на 455.21 лв. за 2018 г. и на 439.41 лв. – за първото тримесечие на 2019 г.

В приложената декларация по чл.83 от ГПК, ищцата е декларирала пред съда месечни приходи за м.06.2018 г., равни с месечните й разходи - 335.31 лв. Заключението на СОцЕ установява, че средният месечен пазарен наем за отдавания от нея апартамент № 29 в ж.к.“Чайка“ е 300.00 лв., от което следва извод, че сборът от доходите и активите, с които ищцата е могла да се издържа е в размер на 526.67 лв. за 2017 г. и на 535.31 лв. - за 2018 г.

Заключението на назначената ССчЕ установява, че необходимите средства за издръжка на ищцата, съобразени с данните на НСИ и с нейните конкретни нужди са в размер на 505.21 лв. месечно за 2018 г. и на 489.41 лв. – за първото тримесечие на 2019 г. – след добавяне на наема от 50.00 лева, заплащан за живеенето й в друго жилище.

Въз основа на съпоставка на приходите и разходите, правилно съдът е направил извод, че „нуждата от издръжка“ по чл.227, ал.1, б.„в“ от ЗЗД е недоказана и е отхвърлил иска. Не са събрани доказателства дарителката да е изпаднала в трайна нужда от издръжка, при която паричните й доходи и притежаваното от нея имущество не са достатъчни за задоволяване на базисните й човешки потребности, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260622/14.10.2020 г. по гр.д.№ 525/18 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.