Решение № 19 от 20.02.2018, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 19

20.02.2018 г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на тридесет и първи явуари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

Мария

Маринова

Секретар: В. Т.

Прокурор:

Анна Помакова

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 16 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 16/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор при окръжна прокуратура Варна, против решение 1738/ 20.11.2017 г., постановено по гр.д. № 1371/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.А.Я. сумата от 32 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени й неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 227 по опис на ВОС за 2014 г., влязла в законна сила на 27.04.2017 г. по обвинение в извършване на престъпления по на чл. 256 ал. 2 вр.1 от НК и извършване на особено тежък случай на престъпление по служба по чл. 282 ал. 3 вр. ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху главницата считано от влизане в законна сила на оправдателната присъда 27.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му изцяло и отхвърляне на иска, евентуално за намаляване размера на обезщетението. Сочила е, че окръжният съд неправилно допуснал до разпит двама свидетели на ищцата без уточняване на обстоятелствата за които те ще свидетелстват, а показанията им, дадени за установяване на едни и същи факти, взел предвид при определяне размера на обезщетението. Окръжният съд направил и погрешни фактически констатации за продължителността на срока на наложената мярка за неотклонение, а в противоречие със събраните доказателства и при липса на такива приел за доказани неимуществени вреди от отказа ищцата да бъде назначена на работа, от разрив в семейните й отношения, от засягане на честта и достойнството й, като присъдил и обезщетение за неимуществени вреди, които не стоят в причинна връзка с действията на прокуратурата - от разгласяване на наказателното производство от трети лица, от действията на органите в институцията, в която е работила и от отстраняването й от работа.

Размерът на обезщетението бил завишен и определен и в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД предвид невисокия интензитет на негативните преживявания на ищцата, разумния срок на наказателното производство с оглед сложността на наказателното дело и липсата на повлияване върху здравословното й състояние.

Въззиваемата

Д.А.Я., чрез адв. Н.Т., е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по изложени съображения за правилността на решението на окръжния съд е молила за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване решението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокуратурата, чрез прокурор Анна Помакова е поддържала въззивната жалба, а въззиваемата -лично и чрез адв. Т.

– отговора на жалбата, като е претендирала за присъждане на разноските и в срок е представила писмени бележки.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по наведените оплаквания за неправилност и служебно във връзка с приложението на императивните материалноправни норми, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на Д.

А. Я. срещу Прокуратурата на

Република България, с която е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 32 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени й неимуществени вреди, в резултат от неоснователното повдигане и поддържане на обвинения за престъпления по чл. 256 ал. 2 вр.1 от НК и по чл. 282 ал. 3 вр. ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал.

2 от НК - особено тежък случай на престъпление по служба по досъдебно производство № 406/2009 г. по описа на ОД МВР Варна и внасяне в съд и поддържане на второто обвинение по НОХД 425/2013 г. и НОХД 227/2014 г. по описа на ВОС, последното поддържано на три инстанции от ответника и по което ищцата е призната за невиновна с влязла в законна сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата считано от влизне в законна сила на оправдателната присъда 23.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата е навела твърдения, че от 04.08.2011 г. до 27.04.2017 г. срещу нея е водено наказателно производство за тежки престъпления, извършени в кръга на професионалната й сфера (работела като „главен инспектор по приходите“ в отдел „Контрол“, дирекция

„Средни данъкоплатци и осигурители" към ТД на НАП Варна) по чл. 256 ал. 2 вр.1 от НК и извършване на особено тежък случай на престъпление по служба по чл. 282 ал. 3 вр. ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, първото от които е отпаднало в досъдебната фаза, а второто - поддържано в съдебно производство по две наказателни дела

- НОХД425/2013 г. и НОХД 227/2014 г. по описа на ВОС, продължило на три съдебни инстанции и приключило с оправдателна присъда. Изпитвала негативни преживявания с много голям интензитет - стрес, безпокойство, несигурност, тревожност през цялата продължителност на делото, включително и от предявяването на граждански иск за огромна сума; не можела да се храни, да спи, да мисли, имала мъчителни преживявания и панически атаки; отстранена била от длъжност и загубила работата си, която харесвала и се чувствала полезна и която й осигурявала средства за живот; засегнати били честта и достойнството й, репутацията на човек и специалист, с което се гордеела; прекъсната била кариерата й и възможността за професионално израстване, отпаднал статута й, спаднало самочувствието й, загубила професионалните си навици и умения, изпитвала съмнения и несигурност в знанията си; уронен бил престижът й и доброто име сред колеги, приятели и познати; заради опасността да не бъдат „злепоставени“, колегите й се отдръпнали от нея и била поставена в изолация; лишена била от възможността да работи професията си и била ограничена в търсенето на друга работа, а на новата си работа като обучаващ се счетоводител, не се чувствала на място, била начинаеща и несигурна; пряко били засегнати честта и достойнството й от негативните публикации в пресата и интернет пространството, включително и от огласяването на делото във ВКС като такова с обществен интерес и наблюдаването му от ЕК като дело, свързано с корупционно престъпление; разбито било семейството й - съпругът й не издържал на негативната промяна в личния им живот и я напуснал; изживяла допълнително чувство на обида и предателство, заради изоставянето й и публичното дистанциране на институцията, в която работи и отказа за съдействие при защитата й.

Прокуратурата е оспорила иска по размер, като е молила за отхвърлянето му.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Ищцата е бивш дългогодишен служител в структурите на данъчната администрация, като първоначално е работила като данъчен инспектор в Териториална данъчна дирекция Варна, а от 01.01.2006 г. в ТД на НАП. Към август 2011 г., след спечелен конкурс е изпълнявала длъжността главен инспектор по приходите в отдел „Контрол“, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ към ТД на НАП Варна. На 04.08.2011 г. тя е привлечена като обвиняем по досъдебно производство № 406/2009 г. на ОД на МВР Варна за две престъпления - по чл. 256, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това че на 15.02.2017 г. в гр.Варна, в качеството на служител на ТД на НАП Варна, чрез използване на документи с невярно съдържание – СД по ЗДДС с № 0300-0877730 от 09.01.2007 г. и коригираща СД по ЗДДС с № 0300-0877730/15.01.2007 г., дала възможност на Я.

Н. Я. в качеството му на представляващ „Еврокомерс 01“ ЕООД да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 186 712,04 лева, като издала заедно с друг данъчен служител Акт за прихващане и възстановяване на ДДС № 2655 от 15.02.2007 г., с който на дружеството е бил възстановен ДДС в посочения размер и за престъпление по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, за това, че на 15.02.2007 г. в гр.Варна, в съучастие с друг данъчен служител като съизвършител, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – „Старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Варна, не изпълнила служебните си задължения по извършена проверка на дружеството „Еврокомерс 01“ ЕООД, във връзка с издаден АПВ /акт за прихващане и възстановяване на

ДДС / 2655 от 15.02.2007 г., като от деянието са настъпили значителни вредни последици и то представлява особено тежък случай. В същия ден й е взета марка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лв.

Заради образуваното наказателно производство, със заповед № 296/25.08.2011 г. на осн. чл. 100, ал.2 от Закона за държавния служител, тя е временно отстранена от длъжност, считано от връчването на заповедта 26.08.2011 г. до произнасянето на компетентните органи.

В хода на досъдебното производство е отпаднало първото обвинение по чл. 256, ал.2, вр. ал.1 от НК и с ново постановление от 07.03.2012 г. Д.Я. е привлечена като обвиняем само за престъпление по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. Отново е взета същата мярка за неотклонение – парична гаранция от 1000 лв. Разследването е предявено на 10.10.2012 г.

Обвинителният акт срещу ищцата и срещу още осем лица, от които и други данъчни служители, е внесен в съда на 02.04.2013 г. и по него е образувано НДОХ № 425/2013 г. по описа на ВОС, като делото е насрочено в открито съдебно заседание на 24-26.2013 г. Призована е и държавата с оглед правото да предяви граждански иск за щетите. По делото е депозирана молба от министъра на финансите с претенция за солидарно осъждане на подсъдимите, включително и ищцата, за сумата от 1 758 95,86 лева. С определение от 24.06.2013 г., окръжният съд е прекратил производството и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Поради изтичане на максималния срок, с постановление от 18.10.2013 г. прокуратурата е отменила взетата мярка за неотклонение парична гаранция, действала в периода от 04.08.2011 г. до 18.10.2013 г.

На 31.10.2013 г. ищцата отново е била привлечена като обвиняем за престъплението по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като същото е било прецизирано с посочване на конкретните нарушения на служебни задължения по ДОПК, ЗДДС и длъжностната характеристика. На 24.02.2014 г. е внесен в съда и обвинителния акт, по който е образувано НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС. По делото е предявен и граждански иск на държавата за солидарното осъждане на подсъдимите за сумата от 1 758 956,86 лева, като в проведеното на 19.05.2014 г. открито съдебно заседание той не е бил приет за съвместно разглеждане от съда. Пред окръжния съд са проведени 16 открити съдебни заседания, в които ищцата се е явявала лично и са извършвани различни процесуални действия. В хода на наказателното производство Д.Я. е била отстранена от длъжност (на 26.08.2011 г.), не е получавала трудово възнаграждение и не е имала право да работи, доколкото служебното й правоотношение не е било прекратено. Затова, по нейна молба и на основание взаимно съгласие, служебното й правоотношение е прекратено считано от 26.10.2015 г. След тази дата, тя е започнала работа и към момента работи като счетоводител в МУ -Варна. Производството пред окръжния съд е приключило с оправдателна присъда за ищцата на 17.03.2016 г. По протест на прокуратурата, делото е пренесено пред въззивната инстанция, където е образувано НОХД № 354/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, приключило с потвърждаващо оправдателната присъда решение № 263/07.12.2016 г. По протест на прокуратурата, пред ВКС е образувано КНОХД № 198/2017 г., което е приключило с решение № 102/27.04.2017 г. за оставяне на оправдателната присъда на ищцата в сила. Т.е. наказателното дело срещу Д.Я. е продължило от повдигане на обвинението на 04.08.2011 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 27.04.2017 г. (около пет години и девет месеца).