Определение № 939 от 20.03.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 939 гр. П., 20.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20261720102868 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „***“ АД чрез пълномощника юрк. С. срещу Б. И. Б., Д. И. Б. и С. И. Б., обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществуват вземания против ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06621/2025 г. по описа на Районен съд – ***.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От свързаното с настоящото дело електронно копие на ч.гр.д. № 06621/2025 г. по описа на Районен съд – *** /копие от което е приложено по делото на хартиен носител/ се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 3300/20.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. И. Б., Д. И. Б. и С. И. Б..

В заявлението не са посочени адреси на длъжниците, поради което следва да бъдат обсъждани са само съобщенията, изпращани на регистрираните им поС.ен и настоящ адреси.

Съобщенията с препис от заповедта за изпълнение, изпратени до длъжниците Б. И. Б. и С. И. Б. на регистирирания поС.ен и настоящ адрес: ***, са върнати с удостоверяване, че адресът е посетен на 21.11., 01.12, 13.12 и 21.12 и на 05.01, но не е намерен никой; на известия не се отзовава. На 05.01.2026 г. са залепени уведомления на входната врата на *** на посочения адрес и пуснато в пощенската кутия, като е удостоверено, че няма достъп и входната врата е заключена.

Съобщението, изпратено до длъжника Д. И. Б. на регистрирания му поС.ен и настоящ адрес: ***, е върнато с удостоверяване, че адресът е посетен на 17.11, 30.01, 10.02 и на 24.02.26 г., но не е намерен никой на посочения адрес; на известия не се отзовава. На 22.01.2026 г. е залепено уведомление на входната врата на *** и пуснато в пощенската кутия, като е удостоверено, че няма достъп, входната врата е заключена.

1

Съгласно извършените служебни справки от заповедния съд по ЕГН на длъжниците Б.

И. Б. и С. И. Б. същите нямат действащ трудов договор.

На 19.02.2026 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съобщението за което му е връчено на 19.02.2026 г.

На 18.03.2026 г. заявителят е подал искова молба за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06621/2025 г. по описа на Районен съд – ***, въз основа на която е образувано настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, по следните съображения:

Според разясненията, дадени в т.10а от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, в сила на 24.12.2019 г., съдът указва на заявителя да предяви иск, когато връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса с посочване на източника на информация в съобщението, т.е. искът за установяване на вземането е допустим при кумулативното наличие на тези предпоставки.

В случая видно от справката в НБД „Население“, че регистрираният поС.ен и настоящ адрес на длъжниците Б. И. Б. и С. И. Б. е: ***, а на длъжника Д. И. Б. е: ***, по отношение на които по делото не са събрани данни, че не живеят.

От извършените справки в заповедното производство се установява, че длъжниците Б.

И. Б. и С. И. Б. нямат действащи трудови договори.

При това положение с изтичане на двуседмичен срок от залепване на уведомлението, извършено на 05.01.2026 г. за Б. И. Б. и С. И. Б., който е изтекъл на 19.01.2026 г., съобщението с препис от заповедта за изпълнение се смята за връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед липсата на възражение в срока по чл. 414 ГПК, следва, че заповедта за изпълнение по отношение на тези длъжници е влязла в сила.

По отношение на длъжника Д. И. Б. в заповедното производство не е извършена служебна справка за действащи трудови му договори, а в случай, че са били налице такива, заповедта за изпълнение е следвало да му бъде изпратена за връчване по месторабота. С оглед неприключване на процедурата по връчването по реда на чл. 47, ал. 3 ГПК по отношение на длъжника Д. И. Б., указанията на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на този длъжник са дадени преждевременно.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв 2 не се констатира, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Настоящото производство се явява недопустимо, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Съгласно т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

В конкретния случай, въпреки че настоящото производство следва да се прекрати и исковата молба да се върне като недопустима, заповедта за изпълнение не следва да се обезсилва, тъй като по отношение на длъжниците Б. И. Б. и С. И. Б. е влязла в сила, а по отношение на длъжника Д. И. ***чев, указанията за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени преждевременно – преди да е извършена служебна справка за наличието на действащи трудови договори с оглед връчването й по местоработата му.

В случай, че не е налице основание за изпращане на заповедта за изпълнение по местоработата на този длъжник, то с изтичане на срока за възражение, считано от 05.02.2026 г. /датата, на която е изтекъл двуседмичният срок за получаване на книжата от залепването на уведомлението, извършено на 22.01.2026 г./, заповедта е влязла в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 9635/18.03.2026 г. от „***“ АД, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 02868 по описа за 2026 г. на Районен съд - П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд П., в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3