Решение № 1272 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. АтА.сова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100510972 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12967/01.07.2024г., постановено по гр.д. № 66266/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в, съдът е осъдил на основание чл. 160, ал.3 ЗУТ, вр. чл.163, ал.3 ЗУТ, вр. чл. 20 и чл. 21 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредбата) „Галчев Инженеринг“ ООД, и „Вамос“ ООД, да заплатят при условията на солидарност на Университет за национално и световно стопанство, сумата в размер на 11754,43лв., представляваща направени разходи за отстраняване на повреди и дефекти, свързани с нефункциониращите ролетни щори в зали 108, 208, 211, 303, 309 и 311 в учебен корпус „К“, ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата от 5304 лева, разноски за отстраняване на повреди и дефекти, свързани с доставка и монтаж на 13 бр. кондензни помпи за ремонт на кондензни вани на климатичните камери в учебния корпус „К“ на УНСС, на основание чл. 19, ал. 3 от Договор № ЗОП-34/2016 г. от 13.04.2016 г., ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането. „Галчев Инженеринг“ ООД и „Вамос“ ООД, са осъдени на основание чл. 92 ЗЗД да заплатят солидарно на Университет за национално и световно стопанство и сумата в размер на 1175,44 лв., представляваща неустойка за извършените по т. 1 разходи на основание 1 чл. 19, ал. 3 от Договор № ЗОП-34/2016 г. от 13.04.2016 г., ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата в размер на 530.40лева, съставляваща неустойка в размер на 10 % от стойността на разноските за отстраняване на повреди и дефекти, свързани с доставка и монтаж на 13 бр. кондензни помпи за ремонт на кондензни вани на климатичните камери в учебния корпус ,,К“ на УНСС. „Галчев Инженеринг“ ООД и „Вамос“ ООД, са осъдени на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплатят солидарно на Университет за национално и световно стопанство, сума в размер на 114,68 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 18764,37 лева, от 10.11.2022 г. до датата на исковата молба, както и разноски по делото в размер на 3811,96лв.

Срещу така постановените решение е депозирА. въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД и „ВАМОС“ ООД, с която се атакува решението в цялост като неправилно и необосновано.

По отношение на претенцията за възстановяване на сторени разходи по отстраняване на дефекти, свързани с ролетни щори в учебния корпус „К“ на УНСС са изложени доводи, че не били доказани дефектите, както и необходимостта от извършване на конкретните ремонтни дейности по отстраняването им, вкл. не били обсъдени обстоятелствата относно отстраняване на недостатъците чрез производителя на щорите и третото лице – помагач. Неправилно било прието за доказано, доколкото изводът се базирал единствено на заключение на вещото лице по СТЕ, което било необосновано, непълно (не били изложени съображения по всеки един от дефектите) и не се подкрепяло от остА.лите доказателства по делото, вкл. не били съобразни последващите констативни протоколи за отстраняване на част от повредите, вкл. в които било посочено, че имало три бр. щори, които „не работят“, а остА.лите „просветват“, вкл. били описани различни по вид дефекти, поради което било недоказано поради каква причина всеки един от проблемите с функционирането на щорите наложил цялата им подмяна, а не друг вид ремонтна дейност. Неправилно не бил обсъден представения от ответниците констативен протокол, с който били отстранени част от недостатъците по функционирането на щорите, в който било отразено, че бил извършен ремонт на щорите в зали 309 и 311, но и по отношение на тези щори била извършена цялостна подмяна. Същото се потвърждавало и от показанията на св.Т., че по-голямата част от недостатъците били поправени от третото лице – помагач „Ролпласт“ ЕООД. Оттук не било установено по безспорен начин необходимостта от извършените сделки с „Полимери“ ЕООД, така и размерът на необходимите разходи за поправка, доколкото необосновано било кредитирано заключението на вещото лице. На самостоятелно основание искът следвало да бъде отхвърлен и доколкото въпросните дефекти на щори не се покривали от гаранционната отговорност на изпълнителя по чл.160, ал.3 ЗУТ вр. Наредба 2/31.07.2003г., така и 2 доставката и монтажът на ролетни щори не представлявали СМР или съоръжения по см. на ЗУТ, за които изпълнителят отговарял по реда на чл.20 от Наредбата.

По отношение на претенцията за възстановяване на сторени разходи за отстраняване на дефекти в ОВК инсталацията в учебния корпус „К“ на УНСС са изложени доводи, че по делото не било доказано надлежно ангажиране гаранционната отговорност на ответниците, конкретно уведомяване на изпълнителя непосредствено след узнаване за недостатъците, както и причинно-следствената връзка между появилите се дефекти и поведението на ответниците, изразяващо се в некачествено изпълнение на СМР по договора. Необоснован бил изводът, че не били представени убедителни доказателства от ответниците, че на 08.06.2022г. били извършени дейности по монтаж на нови PVC тръби за отводнителна инстанция, които предхождали датата на уведомяване на изпълнителя по договора за обществена поръчка за наличие на дефекти по климатичните системи поради появата на конденз. Твърденията в отговора се подкрепяли от показанията на св.Т., а като от показанията на свидетеля на ищеца нямало спор, че преди да уведоми ответниците за констатираните дефекти ищецът предприел самостоятелно действия по диагностика и определяне на мероприятията за отстраняване на дефектите чрез трети лица, т.е. бил в нарушение на чл.19 от договора, която процедура необосновано от съда била приета за изпълнена. Изложени са и доводи, че недостатъците не били скрити, до отстраняването на които била ограничена гаранционната отговорност на изпълнителя, защото е могло да бъдат установени посредством обичаен преглед при приемане на работите, извършено с подписване на Констативен акт Образец 15 от 28.07.2020г., с който работите били надлежно приети без възражения. Така и впоследствие обектът бил въведен в експлоатация на 01.04.2021г. и в продължение на повече от година нямало проявления на сочените недостатъци, вкл. през зимен и летен период на експлоатация, поради което не се касаело за наличие на неправилен/некачествен монтаж.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор, в който Университетът за национално и свободно стопанство оспорва въззивната жалба на участниците в ДЗЗД „ГВ 2016“.

Аргументира се, че по делото било безспорно установено, че възникнали дефектите свързани с нефункциониране на външните ролетни щори в учебните зали на новоизградения корпус, видно от Констативен протокол от 08.06.2022г., с който са констатирани дефектите. От развилата се кореспонденция между страните се установявало, че възложителят предоставил подходящ срок за отстраняването им, в рамките на който изпълнителят не изпълнил договорното си задължение по чл.19, ал.1, поради което и било ангажирани дружеството „Полимери“ ЕООД за отстраняване на дефектите. Поради бездействието на изпълнителя УНСС доказал по делото, че сам отстранил дефектите, за което сторил разходи от 11 754.43лв. Намира доводите в 3 жалбата касателно изводите на СРС, които почивало на заключението на вещото лице, за изцяло погрешни, доколкото съдът не е имал причина да не кредитира същото, обсъдил го е заедно с всички доказателства, които го подкрепяли, каквато доказателствена стойност имало и писмото от въззивника от 27.06.2022г., в което се признавало, че за отстраняване на дефектите е необходима подмяна, така и ТЛП потвърдило в електронна кореспонденция, че ще отстрани дефектите в обхвата на гаранционната си отговорност и поради нуждата от доставка на резервни части и ангажиране на работна група бил определен нов срок – до 08.07.2022г., т.е. ответникът сам признавал, че било необходима доставка на резервни части, поради което и изводът на вещото лице бил обоснован. Нито ответникът, нито ТЛП отстранили в пълен обем констатираните дефекти, а извършените ремонтни дейности се изразявали единствено в реглаж, което не представлявало отстраняване на констатирани дефекти, което и наложило УНСС да вложи собствени средства. Твърдението в жалбата, че не била доказА. причината за подмяната на моторите и монтаж на дистанционно, а не друг вид ремонт, било неправилно, доколкото вещото лице изяснило, че моторите не притежавали необходимите технически характеристики за задвижване на щорите, обуславящо правото на възложителя да покани изпълнителя за отстраняване на дефектите, съответно да претендира разходи за отстраняването им. Оспорването на размера на необходимите разноски за поправка също било неоснователно, доколкото от СТЕ се установило, че цената варира в зависимост от мощността на двигателя, размера и теглото на щората, като претендирА.та съгласно Фактура от 02.09.2022г. цена била обосновА., вкл. противно на нормалната логика било и твърдението в жалбата, че щом вещото лице не оценило разходите за труд, то същите следвало да се приеме, че били включени в общата стойност. Неоснователно се твърдяло, че процесните дефекти не се покривали от гаранционната отговорност, доколкото в чл.19 вр. чл.7, ал.6, т.1 и т.2 от договора бил уреден предметния обхват на отговорността, в който се включвали и процесните дефекти, възникнали в темпоралния обхват по чл.7.1. Неправилно било и твърдението, че монтажът на щорите не представлявало СМР по смисъла на ЗУТ с оглед изричната дефинитивна разпоредба на §5, т.40 ДР ЗУТ, вкл. доколкото по Договора /по ЗОП/ част от дейности по изграждане включвали и доставка и монтаж на щори. Началото на гаранционните срокове по Наредба 2/2003г. било от деня на въвеждане в експлоатация /в случая 01.04.2021г./, то и отговорността на изпълнителя била ангажирА. в срок.

Оспорват се възраженията, че не било установено надлежно ангажиране гаранционната отговорност за дефектите по ОВК инсталацията, доколкото били установени дефекти от неправилно монтирани кондензни линии, за което надлежно била изпратена покА., без изпълнителят да положи дължимата грижа по отстраняване на дефектите, съответно УНСС сам поел разходи за същото в доказания размер.

Неправилно се твърдяло, че възложителят изначално опорочил процедурата, а А.лизът 4 на доказателствата предложен в жалбата представлявало превратно тълкуване на показния, а оттук и неправилност в изводите. Св.П. твърдял, че имало предходни проблеми с обслужване на филтрите, т.е. касаело различен проблем от този, който бил предмет на делото, за който правилно било установено от съда, че основанието за извършване на дейностите е договорът за възлагане от 26.07.2022г. с „Дамвент“ ООД.

Отделно от това, извършените от възложителя ремонтни дейности в предходен момент били предмет на друго дело /т.д. 1130/2022г. на СГС/, а не на настоящото дело, т.е. предходно извършените дейности по климатичната инсталация били осъществени на коренно различно местоположение от това на кодензната инсталация и по никакъв начин не можели да я засегнат. Същото се потвърждавало и от заключението по СТЕ от 16.04.2024г., в която е дадено заключение за липса на идентичност между констатираните дефекти предмет на търговското дело и дефектите по процесното дело.

А преди датата на получаване на уведомлението за дефекти и изтичане на предоставения срок УНСС не е предприемал ремонтни дейности, поради което и твърдението за опорочена процедура по ангажиране на отговорността на ответника било неоснователно. Така и дефектите представлявали скрит недостатък, установени от специалисти едва след възникване на вреди за възложителя и не е било възможно по-рано да бъдат констатирани, вкл. при приемане на строителните работи при обикновен преглед, доколкото са възникнали с оглед неправилно монтирани кондензни линии, т.е. нямало как да се забележат при приемане на работата. Претендира разноски съгласно списък.