Определение № 170 от 21.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно частно търговско дело № 20265001000179 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК частна жалба от З. М. З., с ЕГН: **********, с адрес: обл. С., общ. М., гр. М., ул. „Я.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** против Определение № 20 от 09.02.2026г., постановено по търг. дело № 6/2026г., по описа на Окръжен съд – Смолян, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца за освобождаване от задължението да внесе ДТ и разноски по делото, като неоснователна.

Твърди се от жалбоподателя, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и противоречащо със съдопроизводствените правила, закона и с практиката на ВКС. Основното оплакване по жалбата е във връзка с констатациите на съда за притежавани от семейството на ищеца на парични влогове и обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка се твърди, че всъщност влогът посочен в декларацията е набран от изплатеното обезщетение от застрахователя, като поради това и реалните спестявания в паричният влог на З., които не са част от полученото от ответната страна застрахователно обезщетение са в размер на 499, 75 евро.

Получената сума е обезщетение за неимуществени вреди, които се търпят от ищеца почти една година. Счита се, че тяхното получаване имуществото на жалбоподателя не се е увеличило, с оглед техния произход и признанието им от законодателя за несеквестируемост. Предназначението на това плащане е да обезщети ищеца за претърпени болки и страдания, неимуществени вреди, тоест същото няма характер на източник на средства. Ето защо полученото обезщетение не може да бъде свързвано с критериите на извършваната от съда преценка дали молителят разполага с парични средства и имущество за заплащане на държавна такса. Полученото от З. обезщетение има специфичен 1 компенсационен характер, не представлява доход и е предназначено за възстановяване на лично благо, поради което не следва да бъде считано като актив при преценката по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Поради това и се счита, че останалите установени активи са със стойност обосноваваща нужда от освобождаване от заплащане на ДТ и разноски по отношение на ищеца.

Противната страна не е изразила становище по постъпилата частна жалба.

Пловдивски Апелативен Съд, като се запозна с обстоятелствата и доказателствата по делото и провери законосъобразността на обжалваното определение, прие следното:

Постъпилата частна въззивна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По приложение нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е налице утвърдена съдебна практика например по определение № 50408 от 04.10.2022 г. по ч. т. д.

1995/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 1086 от 9.04.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 209/2026 г., II т. о., и определение № 3794 от 23.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1487/2025 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО. Съобразно константната практика на съдилищата в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК - страната разполага ли с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т. е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички конкретни обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и на разноски за производството по делото. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. След изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на останалите относими в конкретния случай обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответната дължима за производството държавна такса и разноски, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от такси и разноски, мотивирайки се с предположения за евентуални доходи на молителя. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че не би могла да упражни предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на дължимите такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В случая е представена декларация от страна на ищеца пред първоинстанционния съд от съдържанието на която се установява, че същият 2 има месечен доход в размер на 568.62 евро от пенсия. Не упражнява дейност като ЕТ, не извършва услуги с личен труд, не извършва селскостопанска дейност, не притежава дялове и акции в търговски дружества. Има сключен граждански брак, като съпругата му получава месечна заплата в размер на 620.20 евро. Семейството притежава жилище-апартамент със застроена площ 69кв.м. в гр.М. и идеална част от вила със застроена площ 120кв.м. в с.Е. р., община З.. Притежава два автомобила- единия марка „Опел“, с 2003год. на производство и другия марка „Сузуки гранд витара“, с 2000год. на производство. Декларирал е, че той и съпругата му притежават парични влогове в размер на *****евро. А в исковата молба е посочил, че ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр.София му е изплатил по извънсъдебната молба-застрахователна претенция за процесното ПТП обезщетение в размер на 10 200евро за претърпените неимуществени вреди.

При тези обективни данни окончателния извод на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. Очевидно е, че в имущественото състояние на ищеца се включва и влог в размер на *****евро, което води до еднозначния извод, че внасянето на дължимата ДТ в размер на 532 евро и заплащане на разноските по делото не би представлявало трудност за ищеца. Т.е. ясно е, че са налице достатъчно средства.

По повод съдържанието на жалбата следва да се посочи, че по никакъв начин по делото не се изяснява идентитет между заплатеното обезщетение от застрахователя и стойността на паричния влог. Най- вероятно се касае за едни и същи парични средства, но това така или иначе не е установено.

На следващо място освен това съдът не споделя виждането изразено от жалбоподателя, че полученото обезщетение не може да бъде свързвано с критериите на извършваната от съда преценка дали молителят разполага с парични средства и имущество за заплащане на държавна такса. Не съществува разумна причина, която да игнорира наличието на посочената сума във влога на жалбоподателя. Действително би могло да се приеме, че в случая не се касае за доход в тесния смисъл на думата и изплатената от застрахователя сума е предназначена за възстановяване на лично благо.

Въпреки това наличието на паричен влог в посочения размер несъмнено установява имуществено състояние, което прави заплащането на ДТ и разноски за напълно възможно и в рамките на възможностите на ищеца, без това да се отрази на неговия обичаен начин на живот. Съдът прави този извод и във връзка с ежемесечните доходи на семейството. С оглед всичко изложено очевидно е, че жалбата е неоснователна.

Ето защо и ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20 от 09.02.2026г., постановено по търг. дело № 6/2026г., по описа на Окръжен съд – Смолян, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца З. М. З., с ЕГН: **********, с адрес: обл.

3

С., общ. М., гр. М., ул. „Я.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** за освобождаване от задължението да внесе ДТ и разноски по делото, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4