Протокол № 206 от 14.07.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 301/2022
- Вид
- Протокол № 206
- Подписан
- 14.07.2022
- В сила
- 04.07.2022
- Състав
- Мартин Данчев Данчев, Галина Христова Нейчева, Пламен Димитров Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл.147, ал.1, предл.1 · Наказателен кодекс
- чл. 320, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 206 гр. С., 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Данчев
Членове:
Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. С. при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222200600301 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Въззивникът - частният тъжител СТ. М. СТ., редовно призован, се явява лично.
Въззиваемата - подсъдима Т. М. ИВ., редовно призована, се явява лично и с адв. ЕЛ. П. от АК – С., с пълномощно за пред въззивната инстанция от 13.05.2022 г.
ВЪЗЗИВНИКЪТ-ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител С.С. срещу Присъда № 51/14.02.2022г., постановена по НЧХД № 1270/2021 г. по описа на Районен съд – С., с която подс. Т. М. ИВ. е призната за невиновна за деяние по чл.147, ал.1, предл.1 от НК и е оправдана по това обвинение. Частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимата сумата 300 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон. За престъплението „клевета“ било нужно да бъдат разгласени неверни обстоятелства, злепоставящи честта, 1 достойнството и доброто име на някого или да му се препишело извършването на престъпление, като изпълнителното деяние на клеветата имало три форми: разгласяване на обстоятелствата; невярност на обстоятелствата и позорните обстоятелства да обосновавали отрицателни изводи за пострадалия. Жалбоподателят твърди, че в случая разгласяването било безспорно установено, тъй като пред трети лица И. изказала обстоятелства в качеството си на свидетел, които били изцяло неверни, а самият факт, че били изказани в съдебна зала с цел да обосноват отрицателни изводи в съдебния състав спрямо личността му и така да наведат недоверие към него, го позорели. Моли на основание чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК да бъдели допуснати писмените доказателства с номера 24 (констативен протокол № 2 /26.09.2021г. за установяване на нарушение) и 26 (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, т. IV, рег. № 6058, дело № 602/2002г.), които първоинстанционният съд отхвърлил незаконосъобразно, макар че били от значение за верността на фактическите констатации по делото и оборвали клеветите на И., както и да бъдело допуснато доказателственото му искане за експертиза на определената месечна вноска за поддържане на имота в размер на 30 лв. и за копия на наемните договори на И. за периода от 2016г. до 2021г. включително, които първоинстанционният съд също отхвърлил незаконосъобразно, макар че те можело да помогнат за установяване на истината, дали заради прекомерно високи месечни вноски, изисквани от него, наемателите на И. стояли само по 2-3 месеца. Искането е въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае Т. М. ИВ. за виновна за клеветите спрямо него.
Срещу жалбата е подадено възражение от защитника на подс. И., в което се твърди, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда – обоснована и законосъобразна. Твърди се, че по делото били събрани категорични доказателства, че подсъдимата не била осъществила престъпния състав на чл. 147, ал. 1 от НК. Безспорно било, че тъжителят и синът на подсъдимата имали имот на ул. „Й.К. № ** и във връзка с решенията на етажната собственост имали неразбирателства. В случая било доказано, че подсъдимата изказала мнение, което представлявало субективна оценка и обстоятелствата, които не подлежали на възражение за истинност или не. По делото било доказано, че всичко казано от подсъдимата било истина и било несъставомерно, още повече, че не било позорящо и нямало преписване на престъпление. От приетите по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установявало, че в случая били налице гражданскоправни спорове. Тъжителят не ангажирал доказателства подсъдимата да била казвала клеветнически, позорящи за тъжителя факти.
Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна, правилна и обоснована.
По отношение на доказателствените искания съдът е преценил, че следва да се произнесе след изслушване на страните в съдебно заседание.
2
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ВЪЗЗИВНИКЪТ-ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С.: Уважаеми господин съдия, поддържам доказателствените си искания, по следните факти:
Доказателство № 24 – това е констативен протокол № 2 от 26.09.2021г., подписан от останалите съсобственици на етажната собственост и от мен като управител, който установява неплащането на месечните вноски за поддържането на имота през годините от съсобствениците И., част от които е била и Т.И. и така се опровергават неистинските й показания, че са плащани вноски, но не съм издавал бележки.
Искането за доказателство № 26, представляващо нотариален акт на съпругата ми И.В. е да се покаже, че е спазен квотния принцип при провеждането на общите събрания. Също така моля, да бъде допуснато доказателственото искане за експертиза за обема на работа, необходима за поддържането на имота и почистването му два пъти месечно на базата, на която на общото събрание е определена месечната вноска за поддържане на имота в размер на 30 лв., за да се изясни дали е несъразмерно висока, както и за предоставените копия от нейните договори на И. за периода 2016г. - 2021г., включително, за да се установи дали наистина заради прекомерно високи месечни вноски наемателите се задържат за 2 - 3 месеца и напускат. Това са твърденията на И.. Биха могли да отпаднат тези доказателствени искания, ако госпожа Т.И. заяви, че не са плащани месечни вноски, че аз в процесния период съм бил законен домоуправител, че наемателите не са напускали на 2 – 3 месеца и че няма нищо против и че е напълно законосъобразна тази месечна вноска от 30 лв. Ако ги заяви тези неща, няма смисъл.
АДВ: П.: Уважаеми окръжни съдии поддържам възражението, което съм депозирала. Считам така направените искания за неоснователни, тъй като тъжителят се стреми да докаже гражданско-правни отношения, които са предмет на друго дело, което е в РС и е в процес размяна на книжа.
Решенията на етажната собственост, начина на определяне на таксата за поддръжка на входа, не са предмет на настоящото производство, поради което моля да оставите без уважение така направените искания.
ВЪЗЗИВАЕМАТА-ПОДСЪДИМА И.: Поддържам становището на адвоката. Възразявам по направените искания.
Съдът намира, че няма пречка да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал въпросите писмени доказателства, а именно констативен протокол № 2/26.09.2021г. и нот. акт за покупко-продажба. По отношение на относимостта им съдът ще прецени по същество дали същите биха допринесли за изясняване на обективната истина. Що се отнася до 3 искането за назначаване на експертиза, съдът намира това искане за неоснователно. Изцяло подкрепя наведените от първата инстанция доводи за неотносимост на това доказателствено искане към предмета на разглеждане на делото.
Поради изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА посочените писмени доказателства - констативен протокол № 2/26.09.2021г. и нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, т.ІV, рег. № 6058, дело № 602/2002г., които са приложени към делото на РС.
ОСТАВЯ без уважение искането за назначаване на претендираната експертиза.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за събиране на доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И ТЕ П Р Е Н И Я:
ВЪЗЗИВНИКЪТ-ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С.: Уважаеми господа съдии, Присъда № 51 по НЧХД 1270/21г. на СлРС е в нарушение на материалния закон и е незаконосъобразна, поради това, че признава за невиновна Т. М.
ИВ., защото не била разгласила позорни обстоятелства. По първото твърдяно обстоятелство: „Апартамента ни се дава ход наем, никой не живее там, в момента е обявен за продажба понеже имаме недоразумения с г-н С., които се изразяват в това, че изисква месечна такса от 35 лева за поддръжка на входа“.
Основен елемент на позорното обстоятелство е то да е невярно. От копието на домовата книга е видно, че се живее и има наематели, доказателство № 5, което е приложено. Потвърждава се и от свидетелските показания на М.Г.С. по НЧХД № 1270/2021г. в публично заседание на 14.04.2022г. и записани в протокол № 561 на стр. 14, че се живее в имота. Признанието пък на И. в същото заседание и записано на стр. 15 в същия протокол, цитирам: – „Нямало е среща, в която г-н С. да е искал 35 лв.“, както и показанията на свид. И., записани на стр. 10 от същия протокол, цитирам: „Не съм чувал господин С. да иска от някой 35 лв., виждал съм протокол, на който се искат тези 35 лв. от мен“, както и от копие на протокол от общо събрание на собствеността от 15.09.2019г., приложеното доказателство № 2, в което е изяснено месечната вноска от 30 лв. за какво се използва, какво се поддържа.
4
Всичко това по безспорен начин доказва, че това твърдяно от И. обстоятелство е невярно и следователно позорно.
По второто твърдяно обстоятелство, цитирам: „В началото събираха по два лева, мисля, че г-н С. или съпругата му ги събираха. После не знам какво се случи, на какво събрание, не сме канени и не знаем кой е определил тези такси, било ли е взето това решение“. Като доказателство, че И. и синът й знаят за взетите решения са показанията на свид. С. И., записани на стр. 10 в протокол № 561/14.04.2022г. от публично заседание по НЧХД № 1270/2021 г. на СлРС, цитирам: „Виждал съм протокол, на който се искат тези 35 лв. от мен.“ Второ твърдение, цитирам: „Виждал съм само протоколи от общо събрание“. А показанията му записани на същата страница – „Не съм виждал частния тъжител или съпругата му да искат или да вземат по два лева от мен или който и да е било друг от живущите на етажната собственост.“ това категорично доказва, че и това твърдяно от И. обстоятелство е невярно и следователно позорно.
Обстоятелство твърдяно № 3: „Не знам дали го подържат, те си стопанисват двора. Към тази кооперация има двор и те си ползват двора и си простират прането там. Не знам наемателите ни в какъв конфликт влизат с господин С., но издържат по два–три месеца и напускат. По принцип имат някакви спорове с него, но какви точно аз не мога да кажа“. Но самите Т.И. и С. И. в показанията си по НЧХД № 1270/2021г. от 14.04.2022г. признават, че аз поддържам имота. „Доколкото знам г-н С. подържа двора“. Това са показанията на свид. И. записани на стр.12 от протокола. Второто показание:
„Аз мисля, че г-н С. стопанисва и поддържа двора“. Това пък са показанията на Т.И. на стр.16 от протокола.
От предоставеното копие на страница от домовата книга – доказателство № 5 се доказва, че са живеели и живеят в имота на три пъти наематели. Първите са живяли над 2 години. Вторите близо 7 месеца. Третите живеят и сега. Това се потвърждава и от свидетелските показания на М.Г.С. по НЧХД № 1270/2021г. в публично заседание на 14.04.2022г. и записани в протокол № 561 на стр.14, че се живее в имота и никой не си е тръгнал след 2 - 3 м. Тези доказателства по категоричен начин определят твърдяното от И. обстоятелство три като невярно и следователно позорно.
Четвъртото твърдяно обстоятелство: - „Не бих живяла там заради влизането в конфликтни ситуации с г-н С.. В показанията си в публично заседание в НЧХД № 1270/2021г. при СлРС, проведено на 14.04.2022г. и записани в протокол № 561/14.04.2022г. на стр. 10 самият С. И. заявява:
„Майката ми не е говорила относно тъжителя клевети. Нищо лошо не ми е казвала за него. Майка ми в разговор с господин С. е влизала, но в конфликт – не“ – край на цитата. Това показание на свид. И. категорично доказва, че и това твърдяно от И. обстоятелство – четвърто е невярно и следователно позорно.